На 8 юли 2016 година бойците от ИДИЛ атакуват позициите на сирийската армия на височините около древния град Палмира.

Боят се затяга, броят на превъзхождащите и по-добре подготвени терористи започва да оказва влияние, армейските части на САР започнат да отстъпват.

Тогава командването на САА моли Русия за въздушна подкрепа.

Най-близо до мястото се намира съвместната руско-сирийска военна база, където руските инструктори обучават пилотите на САА.

Точно от нея тръгва подкреплението.

Едната част от Ми-24 на сирийците трябва да атакува нападащите джихадисти, а другата да стовари боеприпаси за наземните сили.

Двойка руски Ми-24П трябва да прикриват машините за снабдяване в най-уязвимия момент от операцията, в самото огнище на боя.

Водещият вертолет от руската двойка е командван от командира на 55-ти Севастополски вертолетен полк полковник Ряфагат Хабибулин.

Пристигайки до мястото на боя и оценявайки от височина ситуацията, полковникът разбира, че двойката сирийски Ми-24 няма да са достатъчни за победата.

Тогава той повежда руските машини към джихадистите.

В резултат на съвместния напор от сили ИДИЛ не издържат и започнат отстъпление назад към планините.

Едва след това Хабибулин позволява приземяване.

Докато върви разтоварването на боеприпасите руските вертолети прикриват приземяващите се сирийски Ми-24.

Виждайки, че вертолетните атаки спират, част от джихадистите се прегрупират и предприемат опит да атакуват уязвимите на земята машини.

За да спаси съюзниците, Хабибулин дава заповед вертолетът да се спусне от безопасната височина практически на земята и да атакува завърналите от терористи едва ли не в упор.

Виждайки новата заплаха, на джихадистите не им оставало нищо друго, освен да атакуват неочаквано завърналите се руснаци.

Докато двата Ми-24П помитат всичко в района на боя, по тях стрелят от ПЗРК.

Ракетата се насочва към горещите от дългата работа двигатели на вертолета на Хабибулин.

Той в последния момента прави опит да избегне удара, почти успява, но от взрива на ракетата била засегнал опашката и рулевият винт престанал да работи, машината изгубила управление.

Пилотът предприема опит да изравни своя Ми-24 за аварийно кацане, но не му достигала височина.

При падането си полковник Ряфат Хабибулин и неговият щурман лейтенант Евгений Долгин загиват.

По-късно Хабибулин получава посмъртно званието Герой на Русия, а Долгин е удостоен с Орден за Мъжество.

Преди войната в Сирия героят участва практически във всички войни на следсъветска Русия: в Южна Осетия, Ингушетия и в двете чеченски кампании.

По време на първата Чеченска война Ми-24 тогава още на лейтенант Хабибулин получава подобна повреда от изстрел на ПЗРК.

Летецът тогава е ранен тежко, но успява да докара почти унищожената машина до летището.

Именно за тази надеждност руският вертолет Ми-24 и неговата дълбока модификация Ми-35 получават прозвището «Летящият танк».

Вечна слава на героите!

Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ; ;