Събитията около убийството на Александър Захарченко от ДНР получиха двойна трактовка.

От една страна руското правителство нарече инцидента терористичен акт.

Жителите на Украйна го оценяват като спецоперация на ВСУ.

Но в света са налице общоприети норми, скрепени под формата на документи.

През 1987 година Женевската конвенция прие Декларация за тероризма.

Член първи изяснява какво е това държавен тероризъм.

«Убийството и опитите за убийство на държавни дейци на други държави или национално-освободителни движения, направлявани от държава без значение на това от кого се изпълнява или с помощта с военен удар, специални операции или наемането на агенти (например ЦРУ срещу политиците на Никарагуа, Кадафи, Ясер Арафат…).

Ето и оригиналната версия:

Assassinations, assassination attempts, and plots directed by a state towards the officials of other states, or national liberation movements, whether carried out by military strike, special forces units or covert operations by «intelligence forces» or their third party agents (e.g., the CIA against Nicaraguan politicians, the Qadhafi family, Yasser Arafat)

Както се вижда, към държавния тероризъм се отнасят действия не само срещу други държави, но и против национално-освободителните движения, към които се отнася опълчението на Донбас — ДНР и ЛНР се борят само за собствената си независимост.

Върху това не влияе фактът, че ДНР и ЛНР са признати от Украйна като терористични организации.

В декларацията в качеството му на пример за държавен тероризъм се цитира нападението над палестинския лидер Асер Арафат, над лидера на военизираната групировка ФАТХ, призната от Израел и САЩ за терористична.

От какво е продиктувана тази позиция?

В Декларацияата е казано ясно.

За разлика от екстремистките групировки от рода на ИДИЛ или Ал Кайда, в чиято основа изначално е заложено завземането на властта в страните, национално-освободителните движения се появяват в отговор на действията на собствената си държава.

По тази причина, например, не се признават за терористични кюрдските въоръжени части в Сирия, които са за получаването на автономия.

В същото време групировки от рода на «Джебхат ан Нусра» искат по силов път да свалят сирийското правителство и да установят халифат.

Аналогична е ситуацията и с опълчението.

Донбас иска независимост само в два региона.

Преди началото на т.нар. АТО ставаше дума за широка автономия.

Но Киев предпочете да вкара войска в Донбас, което доведе до въоръжен отпор.

Ето как Декларацията оценява законовата самозащита:

Against this background of torment and struggle, the debate about international terrorism is waged, being manipulated in the media and elsewhere by forces of domination; the public is encouraged to associate terrorism exclusively with those victims of this system.We seek to make clear that terrorism is overwhelmingly an expression of these structures of domination and only very derivatively of the struggles that arise in legitimate resistance.

Като не вземаме предвид онова, което в момента не ни интересува, излиза следното:
убийството на лидери и видни дейци на национално-освободително движение от държавни структур си е чист държавен тероризъм.

Струва си да обърнем вниманието си върху изследването  International Terrorism and Security Research «Какво е това тероризъм?».

В него се разкрива един от главните проблеми при определянето на терористите: при един и същ инцидент хората могат да бъдат оценени по различен начин, за едни това е терористичен акт, за други е справедлива борба.

Изследването описва тероризма ето така:

Тероризмът — това е престъпна дейност, която влияе върху аудиторията, намираща се извън пределите на непосредствените жертви.

Стратегията на терористите е насочена към извършване на актове на насилие, привличащи вниманието на местното население, правителствата, в определена степен това внимание е причина за подобни актове.

Терористите планират своите атаки, за да получат най-голямо огласяване на акта, подбирайки целите си, символизиращи това, против което те са.

Ефективността на терористичния акт се заключава не в него самия, а в реакцията на обществеността и правителството.

Подобно определение съществува и нормативите на ООН.

Там се посочва, че терористичният акт има за цел не гибелта на определен човек, а последващият резонанс върху обществото.

Както се казва, изводите си ги направете сами.

«В гражданската война ще победи този, който се ръководи от нравствените принципи», А.В. Захарченко

Петя Паликрушева за News Front

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;