Чувството не единство между българските партизани и войските на съюзническите армии в борбата срещу общия фашистки враг особено ярко се проява в отношението на въстаниците към летците от англоамериканските въздушни сили, които прелитаха над родината ни в годините на Втората световна война.

Докато фашистите искаха да използват естествено пораждащата се неприязън сред пострадалите от бомбардировките, да я разпространят между целия народ, та по този начин да го отклонят от правилно виждане на истинските виновници за разрушенията, българското съпротивително движение, в частност Работническата партия (комунисти) непрекъснато разобличава и сочи виновниците в лицето на монархо-фашистката банда и вижда верни приятели в онези бойци, които заради целите на войната хвърлят бомбите си върху собствената ни земя.

Това отношение се разкрива от редица документи, вестници и позиви, издадени от Работническата партия за осветляване истината около бомбардировките, а и от някои крайно любопитни партизански материали.

Докато българските полицаи устройваха хайки за залавянето на падналите летци и, погазвайки всички международни споразумения за покровителстване живота на пленниците, най-често направо ги разстрелваха, българските партизани с всички сили се опитваха да спасяват живота им — и пряко, чрез освобождаване на пленниците, и косвено — чрез подготвяне на населението да попречва на безследното изчезване на пленените чрез самото си струпване около тях.

През пролетта на 1944 година щабът на партизанската дружина «Кочо Честименски» издава следното:
«ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ!

В последните месеци въздушното пространство на родина ни преминават масово англо-американски самолети, които бомбардират гари, пристанища, фабрични инсталации и др в Унгария, Румъния, Югославия и България.

По обратния път някои от самолетите се принуждават да кацнат на българска територия, поради нанесени им повреди.

Част от летците спасяват живота си от явна смърт.

Слезли на нашата територия, летците трябва незабавно да бъдат издиреин от патриотите и да им се даде убежище.

Те заслужават нашата обич и защита, понеже с действията си помагат на братска Русия и допринасят за по-скорошното освобождаване на България от немските разбойници.

Братя от градове и села, укривайки англо-американските летци от понемчената власт!

Предавайте ги на близката чета!

В четите те ще бъдат добри бойци, които ще допринесат за разгаряне на четническата борба!

Ние предупреждаваме, че всеки мръсник, който ги предава на фашистката власт, ще бъде сурово наказан от правителството на Отечествения фронт и от победоносните армии на Англия, Америка и Русия.

От щаба на нар. дружина «Кочо Честименски»

Това «важно съобщение», както и документите, които публикуваме по-долу, би трябвало да намерят място във всички английски и американски вестници и никога да не се забравят от политиците на великите държави, когато ще определят отношението си към българския народ, защото чувствата, изказани в тях са искрени и подкрепени от надеждата за близкия край на фашисткия гнет.

В брой 3-ти от издавания от бригада «Христо Ботев» партизански вестник «Народен глас» се описва действително романтичното спасяване на пленения американски летез Харолд Д. Джеймс, поместено е писмото, което му било отправено:
«На 26 май към 4 часа след обед ни бе съобщено, че в село Сърнагор се намира в плен един американски летец. Командирът даде заповед за тръгване.

Само за няколко минути бяхме в пълна боева готовност.

Влезохме в селото със светкавична бързина.

Обезоръжихме стражата и освободихме принудително кацналия американски летец.

Отначало той не разбираше какво става с него. Фашистките копои го бяха съблекли и се готвеха да го отведат.

Ние му върнахме дрехите и му казахме да тръгне с нас, но той не ни разбра.

Яви се един другар, който разбираше френски.

Обясни му, че ние сме български партизани. Летецът изпадна във възторг, зарадва се и започна сърдечно да се ръкува с всекиго поотделно, като ни заяви, че идва с радост при нас.

Ние го приехме. Дадохме му пушка и пистолет. От тази акция взехме следните трофеи: 5 пушки, 170 патрони, 1 бомба и други.

Партизаните напуснаха селото, пеейки партизанския марш.

Селяните останаха във възторг».

ОТКРИТО ПИСМО

ДО господин Харолд Д. Джеймс,

американки летец

Господин Джеймс, сега се намирате между нас с пушка в ръка, и защита на същите тия начала, в името на които не веднъж сте кръстосвали небето на стария свят, в името на които се борим и ние, и огромното мнозинство на поробения български народ.

Много скръб ще причини вашата неизвестна съдба на родителите ви и на вашите другари, много несгоди ще споделите с нас, но дерзайте!

Вие сам сте убеден в близкия край на фашистката тирания и на нашата пълна и безусловна победа.

Вие споделяте нашите убеждения.

В такъв случай сте добри дошли в нашите редове.

Когато се завърнете във вашата страна, между вашите другари, моля да предадете на доблестните американски летци и на борещите се американски и английски народи нашия боен партизански поздрав.

Смърт на фашизма!

Петър»

Харлд Джеймс прекарва с нашите партизани повече от един месец, участва в акциите на отряда и се бие с изключителна смелост срещу фашистката полиция и кръвопийците от ловните дружинки.

В последните дни на август партизаните успяват да го преведат на сръбска територия, където Джеймс се присъединява към войската на Тито и продължава борбата редом с югославяните.

На 31 август Харолд Джеймс праща от Сърбия публикуваното по-долу писмо до другарите-партизани от България.

Но романтичната история на свършва — два дена след 9 септември Харолд Джеймс пристига в Пловдив, където намира своите приятели и споделя с тях възхищението си от подвига им, споделя възторга им от победата.

Ето и писмото на американски летец:

«НА МОИТЕ НАЙ-ДОБРИ ПРИЯТЕЛИ — БЪЛГАРСКИТЕ ПАРТИЗАНИ»

Няма начин, чрез който да мога напълно да ви се отплатя, мои приятели, за всичко, които вие направихме за мен.

Ако не би вашата храброст, аз щях да прекарам мрачни дни в някой затворнически фашистки лагер.

Решихте за жертвате своя живот, за да ме избавите от фашистите.

Аз живях с вас повече от един месец, ядох от вашата храна и спах във вашия лагер.

Вие ми дадохте да се облека с топли дрехи, дадохте ми най-хубавото, което имахте, и това го правехте със себеотрицание.

Аз ви благодаря за всичко.

Ние ходехме по селищата да унищожаваме фашистите и всичко, що е фашистко.

Ние сме съюзници — ви, българските партизани, и аз, американския летец.

И двете страни сме в сражение за един и същи идеал — свобода на трудовия народ.

И двете страни вярваме в управлението от народа и за народа.

Щом като има народи като вашия, които вярват във всичко, що е право и добро, фашисткото управление няма никога да се върне отново на власт.

Вие, партизаните, сте истинският народ в България.

След като тази война свърши, и ние постигнем пълна победа, вие, народът на България, ще бъдете нейни водачи. Аз съм убеден, че вие ще изградите нова и по-добра България, държава за народа.

Аз оставам за цял живот ваш отличен приятел и другар.

Чувствам се един от вас, но аз не мога официално да се нарека партизанин, защото съм най-напред американски войник

Но аз с целия си разум и идеал съм с вас.

Благодаря на всеки един от вас.

Благодаря ви, Камене, за вашата съобразителност, на вас, Стефке — за вашето учене, за старанието ви да ме научите на българска, на вас — Стефане и Васко, за храната, която при приготвяхте…

Аз искам да запомня всяко от вашите имена, че да ги спомена в това писмо.

Благодаря, другари, от дъното на моето сърце.

Запазете вашето дело.

Вие имате дял в ускоравянета край на тази война.

Надявам се, че войната скоро ще свърши, той че всички от вас ще могат да се върнат в своите домове и при любимите си близки.

Довиждане засега, другари.

Смърт на фашизма!

Ваш винаги признателен приятел

Харолд Д. Джеймс»


Началото на Първа родопска бригада «Георги Димитров» през април 1944 година.

Оцелелите 18 партизани от разгрома на Родопския партизански отряд «Антон Иванов» се събират в местността «Синия камък».

Създават Партизанска дружина «Кочо Честименски».

Бързо увеличава състава си и е разделена на ри чети.

Командир на дружината е Антон Шопов (Рачо), политкомисар Аргир Стоилов.

Действа в района южно от река Марица и западно от Чепеларската река до град Брацигово, град Пещера и Батак.

Извършва бойни акции в с.Чукрен, местността «Скобелево», жп моста при с.Кадиево и др.

До месец юли 1944 годана дружината многократно увеличава числения ни състав и прераства в Първа родопска бригада «Георги Димитров».

Командир на бригадата е Андон Шопов (Рачо), политкомисар Илия Кръстев.

Подготви за публикуване: Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ; ; ;