Как демократичният упадък може да разруши алианса.

Днес НАТО се сблъсква с многобройни предизвикателства. Терористи атакуват европейските столици, миграцията оказва натиск върху граничната система и системата за вътрешна сигурност, Русия може и иска да използва военна сила и други инструменти за влияние в Европа, а президентът на САЩ Доналд Тръмп заплашва напълно да се откаже от алианса.

Но най-сериозният проблем не е в нито една от горните заплахи, а в упадъка на либералната демокрация вътре в самия съюз.

НАТО никога не е бил типичен съюз.

От момента на създаването си през 1949 година НАТО не само сдържаше и защитаваше от външни заплахи, но и лансираше принципа на либерално-демократично управление.

Макар първоначално целостта на НАТО да се основаваше на общата заплаха в лицето на СССР, НАТО винаги е бил по-сплотен, отколкото болшинството други организации.

Почти всички негови

членове притежават демократично избрани правителства, отговорни пред своите граждани, свързани с върховенството на закона и защитата на политическите и граждански права.

Член 2 от устава на НАТО задължава членовете на алианса да «Укрепват своите свободни институции».

Страните, сблъскващите с обща заплаха, често се обединяват с цел отбрана и оцеляване, но болшинството алианси прекратяват съществуването си в момента на отстраняване на тази заплаха.

Именно затова много наблюдатели се опасяваха, че НАТО ще изчезне след разпада на СССР.

Северноатлантическият алианс не оправда очакванията им.

Вместо разпад НАТО се адаптира към новите предизвикателства и стана крайъгълен камък на трансатлантическата сигурност след студената война.

Днес Кремъл отново е сериозна заплаха както за Европа, така и извън нейните предели.

Но за разлика от миналото противопоставяне с Русия, днес НАТО е в опасност.

Много от нейните членове изоставят либералната демокрация, която помогна да се постигне победа в студената война, а ситуацията може и да се влоши, ако надделеят популистките страхове.

ЦЕНАТА ЗА ПРИЕМАНЕТО В АЛИАНСА

Като по команда граничните спорове и бавно кипващите етнически конфликти в Източна Европа  започнаха да заплашват света почти веднага след краха на СССР.
А с разпада на Югославия в началото на 90-те години те се превърнаха в окончателен факт.
Пред лицето на тези предизвикателства НАТО се стремеше да използва стремежа за членство за поощряване на политическите реформи, настоявайки новите членове да съответстват на стандартите.
Решението
бе основано
на убедеността, че либералните институции, практика и ценности ще предотвратят
връщането към националистическата, нативистка, екстремиска и лишена от търпимост динамика, която в продължение на векове довеждаше до разрушителни конфликти в Европа.
За укрепване на сигурността в Европа НАТО настояваше новите членове да оставят автократическата практика в миналото.
Кое попречи на НАТО да остане стабилна организация?
Липсата на обща външна заплаха.
Да погледнем ситуацията около нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 година.
Макар администрацията на Буш да твърдеше, че Ирак заплашва глобалната сигурност чрез създаването на оръжия за масово унищожаване, по този въпрос НАТО съвсем не бе единно.
Едни от най-ярките критици на нахлуването бяха Франция и Германия.
И макар от юридическа гледна точка намесата на НАТО на Балканите да носеше противоречив характер, съюзниците бяха единни.
Но когато нещата стигнаха до Ирак, не всички бяха готови да подкрепят намесата на базата на Член 5.
ОТСТЪПЛЕНИЕ ОТ ПОЕТИТЕ АНГАЖИМЕНТИ
В първите години на настоящото столетие някои наблюдатели, в това число и аз (авторът на статията, бел.ред.), бяхме разтревожени от това, че доверието към критериите за прием в НАТО се
подронва от новите членове, които успяха да спазят необходимите стандарти, а след влизането в алианса отстъпиха от тях.
Ръстът на броя на участниците означава по-голямо разнообразие на интереси и приоритети.
НАТО твърдеше, че общата привързаност към либералната демокрация ще смекчи дадения проблем, но само, ако присъединените членове запазят тези ценности.
В същото  време аз се опасявах (авторът, бел.ред), че такива държави, като Унгария, които дадоха празни обещания да
проведат политически реформи, ще използват отдавнашните членове на НАТО в свой интерес.
Предоставяне на «отстъпниците» на свободен достъп нанесе вреда на НАТО и нейната способност да култивира либерални ценности.
И ако НАТО иска неговите изисквания да бъдат изпълнени, той трябва да стегне слабите си звена.

А слабите звена наистина отстъпиха от дадените по-рано обещания.

Унгария влезе в НАТО през 1999 година. През 2002, а след това и през 2006 година тя проведе избори.

Но през 2010 година на изборите, широко признати за свободни и справедливи, дясната партия на Виктор Орбан «Фидес» получи 53 % от гласовете и 68 % от местата в парламента.

Днес партията на Орбан продължава да извежда страната встрани от европейската либерална демокрация.

Унгария демонстрира първите признаци, че може да се плъзне към отказ от либерализма, но малко хора предполагаха, че към нея ще се присъедини и Полша.

Дошлата на власт партия «Право и справедливост» направи точно това.

През януари тази година правителството прие закон, обявяващ всеки намек за съучастието на Полша в холокоста за престъпно деяние.

Оставяйки настрана въпроса за съучастието на някои поляци — а за това има немалко исторически доказателства — подобни усилия поставят под заплаха основополагащия либерално-демократичен принцип за свободата на словото..

НОВАТА ЗАПЛАХА

Днес либералната демокрация се намира под заплаха не само от страна на новите, но и от страна на първите членове на НАТО, което подлага единството и ефективността на алианса на изключително голям риск.

Най-фрапантният случай в известна степен може да ви изненада. Турция, която влезе в НАТО през 1952 година и чиято история е свързана с военни преврати, вече отдавна е  проблем от гледна точка на привързаността към алианса и либерално-демократичните институции и принципи.

През 2016 година под прикритието на разследване по предполагаемия опит за държавен преврат Ердоган започна да съди политическите си опоненти, преследва журналисти, оказва натиск върху деловите кръгове, придоби контрол над централните СМИ и ги превърна в инструмент в ръцете на управляващата партия, направи поправки в Конституцията, което му позволи да постави в съдебната власт угодливи му политически лица.

Тревожни признаци се наблюдават и сред други ключови страни в НАТО: засилването на влиянието на «Националния фронт» във Франция и неочакваното възникване

в Германия на ултрадясната националистическа партия «Алтернатива за Германия».

В Холандия — появата на крайно десния Герт Вилдерс от «Партията на свободата».

Следват САЩ…

Разбира се, по време на студената война някои членки на НАТО бяха в плен на авторитаризъм или военно управление.

Гърция бе под властта на военната хунта от 1967 до 1974 година, а португалското правителство престана да бъде авторитарно едва през 1974.

Но по време на студената война се допускаха изключения в интерес на способността на НАТО да НЕ допуска проникването  на комунисти в Западна Европа.

Разногласията тогава бяха смекчени от сплотеността против съветската заплаха.

Ситуацията днес е друга. Русия създава нова заплаха в Европа и извън нейните предели.

Нелибералните и недемократичните страни са по-уязвими към подривна дейност.

НАТО започна да се цепи по шевовете си по повод наложените от САЩ санкции срещу Русия.

ЗАЩИТА НА АЛИАНСА

Още през 2002 година предложих

механизъм за предупреждение спрямо

«отстъпниците» под формата на изземване на правата им и изключването 

им от Северноатлантическия алианс.

Превод и редакция: Петя Паликрушева

Източник: https://www.foreignaffairs.com/articles/2018-06-14/natos-enemies-within?cid=int-fls&pgtype=hpg

 

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;