Защо Отрядите за народна самоотбрана стрелят по американски войници

Автор: Заур Караев

Кюрдите, според редица експерти, са американски проект.

Става дума за разцвета на кюрдската идея в  периода на упадъка на мощните близкоизточни режими.

В Ирак Пешмерга създаде практически напълно независима от Багдад автономия върху руините на държавата на Садам Хюсеин, който дълго време управляваше с твърда ръка.

Разбира се, при Хюсеин това би било невъзможно, защото за своя успех кюрдите на 99 % са задължени на чичо Сам.

Целият останал Ирак бе гмурнат в абсолютен хаос, чийто край не се вижда вече 15 години.

Затова пък кюрдите по  пътя към своята мечта са вече толкова близко до нея, както никога по-рано.

Остава само да чакаме Щатите да продължат да унищожават държавността в съседните страни, включващи в своя състав териториите на предполагаемия Велик Кюрдистан.

След Ирак последва Сирия.

Трудно е да се каже каква е ролята на Щатите в събитията, предшестващи гражданската война.

Очевидно е само това, че висшето ръководство на САЩ одобри многобройните акции на протест и масовите безредици.

По-късно тази подкрепа на антиправителствената дейност се трансформира във финансиране и въоръжаване на различни радикални групировки на опозицията.

Така че е напълно логично да се направи изводът, че Вашингтон е бил заинтересован на тази територия да се установи анархията.

Всичко това пряко или косвено е свързано с кюрдите.

Защото до момента именно те са основният печеливш от гражданския конфликт в Сирия.

От всички опозиционни групировки единствено те понастоящем имат собствена държава.

Името й е Рожава, макар и никой да не я признава, но фактически там властват именно кюрдите.

До неотдавна всичко говореше за това, че Щатите са реализирали своя пореден геополитически проект за създаването на моноетническа псевдодържава, пристираща се от горния хребет Аманос до самия хребет Загрос, който е в Иран.

Много амбициозно, защото това парче земя открива широки възможности за осъществяването на тотален контрол едва ли не върху целия азиатски регион, ако отчитаме възможностите на американския военно-промишлен комплекс.

Но в Сирия нещата не стоят по този начин.

Тук с кюрдите няма наличие на топли отношения, както с иракските Пешмерга.

Причините: първо, сирийските Отряди за народна самоотбрана идеологически са по-близо до Работническата партия на Кюрдистан, отколкото с иракските си събратя.

Всъщност, много кюрдски проекти в САР започнаха под егидата на ПКК (Работническа партия на Кюрдистан).

Например, в Турция само тесните специалисти поставят разделителна линия между тези две формирования, останалите често използват техните наименования като синоними.

И нещо много важно.

ПКК винаги е симпатизирала на Русия, а по-рано на СССР.

Това чувство в някаква степен се е предало и на сирийските кюрди.

Едно е абсолютно сигурно — актове на агресия срещу руските части в САР от страна на сирийски кюрди НИКОГА НЕ Е ИМАЛО.

А лидерите на най-крупните политически сили на сирийските кюрди не са си позволявали оскърбителни изрази по адрес на Русия.

Били са налице някакви незначителни претенции, но за тях отдавна е забравено.

След като руските военни се оказаха в Сирия, кюрдите практически престанаха да воюват срещу правителствените войски.

Това обстоятелство, а също неопределената позиция на САЩ по турско-кюрдския конфликт, поражда не просто хладни отношения, но дори вражда на сирийските кюрди към своя главен покровител.

Определено американците губят влияние в северните провинции на САР.

За това говори сближаването между Камишли (столицата на самопровъзгласената кюрдска държава, бел.ред.) и Дамаск, което се случва под контрола на Москва.

А апогей на американо-кюрдската криза до момента може да се нарекат зачестяващите сблъсъци между американските войници и бойците от Отрядите на народната самоотбрана.

Голям резонанс получи неотдавнашното журналистическо разследване на инцидента в Дейр ез-Зор.
Кюрдите и американските морски пехотинци, съвместно участващи в операции срещу ИДИЛ, започнали стрелба помежду си.
В резултат един от американците бил два пъти тежко ранен, а Отрядите за народна самоотбрана изгубили боец.
Опитаха се да заметат тази неприятност, но не успяха.
Слухът се разпространи първоначално от кюрдски източници, които бяха крайно недоволни от това обстоятелство, че американците, ликвидирани техен събрат, са представени за награда в родината им.
Причината за наградата бил точно този случай — военните от САЩ, моля ви, били проявили смелост, независимо от неочаквания огън от страна, както се оказало, на съюзник.
Според наша информация, този случай съвсем не е единственият.
Източници от турската армия съобщават, че американците нееднократно са споделяли с тях истории за агресия не само от страна на Отрядите за народна самоотбрана, но и от страна на мирното кюрдско население.
Сблъсъци с употребата на оръжие имаше съвсем неотдавна — след извеждането на Отрядите за народна самоотбрана от Манбидж.
Веднага след извеждането започнали стихийни митинги, върху американците се посипали камъни, а в един от дните дори избухнало взривно устройство, което убило двама граждани на САЩ.

Това се повторило няколко пъти, в един от случите жертвите били от страна на кюрдите.

Благодарение на старанията на старейшините на града се справили с този въпрос, но раните останали.

Руският изтоковед и политолог Карин Кеворкян твърди, че в кюрдските среди винаги е имало хора, разбиращи, че американците просто се възползват от тях, но това ще бъде до време.

Но сега, на фона на множеството събития се случва преориентация на кюрдския елит.

Наш източник от военното ръководство на Русия съобщава, че руските специалисти в Сирия се в постоянен контакт с кюрдите.

Епизодът с обстреляния американец им е известен.

Кюрдите са споделили с руснаците и за аналогично произшествие близо до Рака.

Практически веднага след освобождаването на града от ИДИЛ избухнал конфликт между военнослужещите от САЩ и кюрдите.

Първите били недоволни от това, че по време на щурма към града бойците от Отрядите за народна самоотбрана действали недостатъчно ефективно и не се подчинявали на заповеди.

В резултат на това военните от САЩ се наложило сами да изпълняват някои наземни бойни задачи.

Имало и загуби.

Матис, министърът на отбраната на САЩ, говори вече за един загинал американец по време на тази операция, но всъщност САЩ са изгубили около петима човека.

Това била основната претенция към кюрдите.

В резултат на престрелката няколко члена на кюрдски формирования фактически били екзекутирани — американците ги застреляли.

Петя Паликрушева

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;