От понеделник, 27 август, влизат в сила санкциите „Скрипал“, които допълват поредния кръг от действия на САЩ, които целят да затегнат обръча около режима на Путин. Те са развитие на изпълнителен акт на президента Тръмп и представляват негов опит да не изпуска инициативата от Конгреса след проектозакона S3336, наречен „санкции от Ада“, който в момента е в Камарата на представителите.

С този акт Белия дом публично фиксира отговорността за използването на химическо оръжие срещу семейство Скрипал на руското правителство, с всички произтичащи от това последствия, както в международно-публичен, така и в частно-правен план.

За пореден път категорично е фиксиран срокът и условията на действие на подобни санкции —  връщането на Крим на Украйна. Уточнението е важно, тъй като в редица случаи до този момент както Вашингтон, така и в ключови европейски столици оставяха отворена вратичка за връщане към „нормалност“ в отношенията между Русия и Запад, след изпълнение на договореностите в Минск. А те не включват връщането на Крим на Украйна.

В списъка от санкционни мерки, които ще влязат в сила от понеделник, няма нещо особено значимо или непознато – нито по линия на поредната забрана за износ на оръжия, нито финансирането на подобни сделки, нито при износа на чувствителни стоки и технологии. Да припомним само, че тези нови санкции не са първата реакция отвъд Атлантика. Именно поради нападението с химическо оръжие срещу семейство Скрипал САЩ изгониха от страната 60 руски дипломата, което беше последвано от масова вълна от експулсиране на руски дипломати по целия свят. България не прие аргументите за химическата атака и отговорността на Русия, изложени от британското правителство и не изгони нито един руски дипломат.

Следващият кръг санкции от версията на Белия дом, който трябва да бъде въведен под условие на реакциите на руското правителство – да допусне независима инспекция за потвърждение, че Русия действително е унищожила запасите от химическо оръжие, е след 90 дни.
За разлика от предишните санкции, този път не се очаква Европейският съюз да последва инициативата на Белия дом. Брюксел изглежда прави разлика между санкциите на Конгреса и Белия дом и предпочита да не реагира автоматично и в пълен обем на реакциите на администрацията на президента Тръмп.

Най-важното, което санкциите на Белия дом показват, че връщане назад от решимостта за

наказване на Русия

за намесата и във вътрешните работи на САЩ, не може да има. В този смисъл различията между Конгреса и Белия дом не могат да бъдат трайни, тъй като правителството и президентът нямат друг ход освен да реализират вариантите на санкционна политика, оторизиран от Конгреса.

Това убеждение идва след като човек се запознае с мастър плана от санкции – „санкциите от Ада“ — в проекто закона S3336 „Закон за укрепване на НАТО, борба с международната киберпрестъпност и въвеждане на допълнителни санкции по отношение на Руската федерация“, чието частично или изцяло въвеждане действително ще промени съществено ситуацията около Русия.

Каквото и да е мислим Владимир Путин, на какво и да е разчитал, след последният кръг от санкции стана пределно ясно, че американският президент на практика е лишен от възможност да провежда самостоятелна линия на помирение и сътрудничество с Русия, наченки на която бяха проявени при срещата му с Владимир Путин в Хелзинки на 16 юли т.г.

Този проектозакон S3336 е последната значима законодателна инициатива с участието на сенатора Джон Маккейн, в този смисъл това е негово политическо завещания за американската политика към Русия. Има нещо силно символично, че той отказа лечение след като законът влезе в Камарата на представителите и стана ясно, че президентът Тръмп не може да наложи волята си над Конгреса по отношение на Русия.
Да припомним най-значимото и новото от този най-мащабен план за тотални санкции срещу Русия.

Да започнем че той предвижда в рамките на 90 дни преценка дали Русия отговаря на критериите за държава – спонсор на тероризма. Не за пръв тя е в компанията на Иран и Северна Корея, но фиксирането и в категорията „спонсор на тероризма“ може да позволи правната регламентация на перманентната изолация на страната от международния финансов, търговски, политически и икономически обмен, което ще постави Европейския съюз и особено  традиционните партньори на Москва като Германия, Италия, Австрия, Унгария и други в ситуации на избор – или с Вашингтон или с Путин.
Както беше обещал, сенаторът Маккейн и неговите колеги сенатори от двете партии, с включеното в проектозакона изискване за квалифицирано мнозинство в Сената, на практика прави невъзможно и извън обсега на власт на президента

 излизането на САЩ от НАТО

Тази хипотеза бе загатната от президентът Тръмп след спечелването на изборите и в началото на мандата.
В „големият“ санкционен пакет се предвиждат  санкции срещу всеки, който инвестира повече от 250 милиона долара в руски енергиен проект извън Русия, което на практика блокира Северен поток-2 и други значителни инфраструктурни проекти с участието или в интерес на Газпром или другите енергийни компании под контрола на Кремъл.

За тоталния обхват говорят и предвижданите санкциите срещу лица, които продават, отдават под наем или предоставят на Руската федерация стоки, услуги, технологии, финансиране за повече от 1 милион долара. Толкова нисък праг на практика прави санкциите универсални.

„Адските санкции“ поставят седемте държавни руски банки Сбербанк, Внешекономбанк, ВТБ, Промсвязбанк, Газпромбанк, Банката на Москва и Росселхозбанк в невъзможност да оперират на американска територия или да работят с или чрез американски банки. В ограниченията попадат и всякакви операции с руски държавен дълг, включително дългови инструменти на руската Централна Банка.

Индикативно за насоките на американската политика по отношение на хибридните атаки на Русия е намерението за създаване на национален Координационен център в САЩ на действията на всички институции и ведомства по отношение на заплахите на Москва към съюзниците в НАТО. Тази тенденция намира потвърждение и в отмяната от президента Тръмп на ограниченията, които Барак Обама беше наложил за използването на американски активи за провеждане на кибер атаки зад граница, дори в отговор на външна атака. Вашингтон ясно заяви на Москва:

това е война и следва да понесете цялата тежест

и последствия за действията си, включително като пренесем кибервойната в Русия и срещу руски стратегически киберактиви. В същност именно полусянката в която попадаха действията на администрацията на Владимир Путин, който продължи да отрича участието на официални власт и институции, докато реализираше операции през посредници и олигарси, до този момент пречеше на САЩ да назоват нещата с истинските им имена. Вече е ясна оценката за това – усилията на Кремъл да се намесва пряко и влияе върху демократичните процеси в страната, върху избори и обществено мнение не е нищо друго освен акт на реална, осезаема и унищожителна война.

Ето и изброени инструментите (в раздел 704 от законопроекта) на тази хибридна война на Кремъл  /през цялото време си повтаряйте аналогиите с България, за да се убедите, че „адските санкции“ на САЩ отразяват и български интереси/:
— дезинформация и пропаганда чрез традиционни медии и социални мрежи;
— създаване, инфилтриране и манипулиране на културни, религиозни, образователни и политически организации или партии;
— незаконно прехвърляне на средства за корупционни действия, извършване на престъпление и злоумишлено влияние;
— диверсионни тактики и «сиви» дейности, включително чрез паравоенни организации;
— кибер и други нетрадиционни заплахи;
— използване на енергийни ресурси или инфраструктура за оказване на влияние върху суверенните държави и политическите субекти.

За да удостоверят своята решимост за системно решение на проблема с руската заплаха, Конгресът предвижда създаването на Фонд за противодействие на руската заплаха с бюджет от 250 милиона долара за периода 2021-2022 година, от който да се финансират операции в Европа, Кавказ и Азия по поддръжката на свободни и независими медии, неправителствени организации и институции на гражданското общество. Американската политика се връща към времената на Студената война, когато в центъра и стояха вниманието към човешките права и свободи и което и спечели репутация и симпатии като глобална антитеза на новия авторитаризъм на Путин и неговите съмишленици по света.

Законопроектът предвижда мерки по ограничаване на възможностите на Русия да използва Интерпол за преследване на инакомислещи и политически противници. Това решение има особено значение с оглед на международното сътрудничество по противодействие на киберпрестъпността и свързания с нея тероризъм.

Не са оставени без внимание и темите Сирия, където се изключват всякакви форми на сътрудничество с режима на Асад и с Кремъл по възстановяването на страната до намирането на трайно решение и извеждането на силите на Иран и Хизбула от страната.
Изключително дълъг е списъкът от санкции и мерки за противодействие в рамките на проекто закона S3336. В тях има системност и обвързаност, които предполагат достатъчна гъвкавост при определяне на избора на американското правителство в зависимост от обстоятелствата в Русия и международната обстановка. В тях има достатъчно мегдан за деескалация и за крайни форми на натиск срещу жизнени интереси на Русия.
При всички случаи те са сигнал за

втвърдяване на тона във Вашингтон към Москва

и трудни дни за руското правителство. Не толкова и само заради новите американски санкции, а заради авторитарния модел на управление на Путин, който роди тези хибридни форми на агресия и в страната и зад граница.

В последните мигове на живота си Джон Маккейн успя да наложи волята си над Тръмп и защити Америка от плановете на Владимир Путин.

Илиян Василев, Фактор

Тагове: ; ; ; ; ;