През цялата си политическа кариера Джон Маккейн казваше това, което мисли. Това отбеляза в интервю за предаването «Преди всички» по програма «Хоризонт» дипломатът Стефан Тафров:

«Маккейн имаше уникално чувство за хумор, общуваше с журналистите отблизо, те много го обичаха и всъщност благодарение на медиите до голяма степен той изпъкна като един от лидерите на САЩ и на света изобщо, именно защото той говореше неформално, не лъжеше, не увърташе, не се прикриваше и имаше чувство за самоирония.

Отиде си един човек, който гледаше на политиката като на мисия, като на изпълнение на дълг, на ценности.

На неговото погребение ще говорят и Обама, и Джордж Буш, които са най-сериозните му политически противници.

Маккейн изгуби частичните избори на Републиканската партия срещу Буш. Винаги е имало доста остри реплики межди Маккейн и Буш.

Присъствието на тези хора на погребението на сенатора само по себе си показва значението на този човек.

Вероятно ако през 2000 година президент беше станал Маккейн вместо Буш, нямаше да има този разрив между САЩ и част от Западна Европа по повод иракската война, защото Маккейн много държеше на силата на трансатланстическата връзка».

(Редакцията публикува мнението на Стефан Тафров, за да демонстрира пред читателите си глобалния разрив в светогледа между политиците от Прехода и народа, бел.ред.)

Работи като редактор в списание „Съвременник“, завежда отдел „Външна политика“ на вестник «Демокрация» (1989 – 1991) и Международния отдел на Съюза на демократичните сили (1990 – 1991). Член и основател е на граждански сдружения за защита на правата на човека и насърчаване на демокрацията в България, в това число Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.

През март 2001 г. става първият български посланик, носител на най-високата степен на Ордена на Почетния легион на Франция.

На Изборите за Европейски парламент през 2009 г.  в България е кандидат-депутат от листата на Синята коалиция.

На парламентарните избори през 2017 г. води листата на «Да, България» в 24 МИР София.

  • заместник-председател на Бюрото на Изпълнителния съвет на УНИЦЕФ за 2-14 г. от Източноевропейската регионална група;
  • председател на Трети комитет към ООН, Ню Йорк,  занимаващ се със социални, хуманитарни и културни въпроси (от 1 октомври 2013);
  • постоянен представител в ООН, Ню Йорк (2001 – 2006) и 31 януари 2012 г. – 25 юли 2016 г. Бил е постоянен представител по време на участието на България в Съвета за сигурност   през 2002 и 2003 г.; вкл. и ротационен президент на Съвета за сигурност през септември 2002 и декември 2003 г.;
  • посланик във Франция, постоянен представител в ЮНЕСКО, Париж , (февруари 1998 – февруари 2001);
  • посланик във Великобритания и в Република Ирландия  (1995 – 1997);
  • посланик в Италия и Малта  (1992 – 1995);
  • първи заместник-министър на външните работи (ноември 1991 – май 1992 и февруари 1997 – януари 1998);
  • съветник по външната политика на президента Желю Желев  (август 1990 – ноември 1991).

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;