Икономистите-еколози — такива, като Херман Дейли — подчертават, че, доколкото външните причини за замърсяването и изтощаването на ресурсите не се включват в брутния вътрешен продукт, то ние не знаем какво ни дава БВП — печалба или загуба.

Външните разходи са грамадни и нарастват все повече.

Исторически, манифактурните и производствените корпорации, корпоративното селско стопанство, градските канализационни системи и другите «обвиняеми» трупаха греховете от дейността си върху трети страни.

В последно време се появиха много съобщения за произвеждания от корпорация Монсанто, «Раундъп», главна част от който е глифостат, който се счита за канцероген.

Една от организациите, действащи в сферата на охраната на здравето, Environmental Working Group, изнесе неотдавна доклад за това, че в резултат на проведените от тях тестове глифосат е бил намерен в 43 от 45 детски закуски, включително овес и цялото производство на корпорациите Quaker, Kellogg и General Mills.

В резултат на тестовете, проведени в Бразилия, е установено, че майчиното мляко при 83 % от майките съдържа глифосат.

Мюнхенският институт по екология (Munich Environmental Institute) направи съобщение, че 14 видове бира, които са най-разпространени в Германия, съдържат глифосат.

Глифосат е бил открит в млякото на мексиканските фермери и в подземните водоносни слоеве в Мексико.

Списание  Scientific American  публикува съобщение, че дори «инертните елементи от «Раундъп» могат да убиват човешки клетки», особено клетките на зародишите, плацентата…».

Един германски токсиколог обвини Германския федерален институт за оценката на рисковете и Европейското управление на сигурността в хранителните продукти (German Federal Institute for Risk Assessment and the European Food Safety Authority) в научно мошеничество за това, че те са признали за достоверни изводите на работната група, оглавявана от корпорация  Monsanto, която заяви, че глифосатът не е канцерогенен.

Противоречията по повод тези данни произтичат от факта, че учените, чиято работа се финансира от отрасловите корпорации, изпращат съобщения, че няма никаква връзка между глифосата и рака.

В същото време независими учени предоставят данни за наличието на такава връзка.

Това едва ли може да е изненада за някого, защото учените, които са на издръжка на корпорациите, не са независими, от тях не бива да се очакват изводи и заключения, противоположни на тези, за които те са наети от корпорациите.

Съществуват дори разминавания в мненията относно това, на какво ниво на заразяване от глифосат трябва да достигнат стоките, за да бъдат те класифицирани като опасни.

Всъщност нещата стоят така: концентрацията расте по силата на увеличаването на повторенията и времето на употреба на «Раундъп».

Рано или късно тази концентрация става достатъчна, за да нанесе смъртоносна вреда.

Ако тези разходи не бяха външни за  Monsanto (отровена околна среда, погубени животи…), т. е. ако тази корпорация беше задължена да понесе тези разходи, то нейният продукт би бил икономически нецелесъобразен.

Разходите по производството биха били по-големи от неговите приходи.

Трудно е да се намери истината, защото политиците и регулаторните органи са част от корупцията и са склонни да оказват услуги на своите приятели в бизнес-сектора.

В Бразилия законодателите, фактически, се опитват да извършат дерегулация на употребата на пестициди и да забранят за продажба органическите хранителни продукти в супермаркетите.

Върховният съд в щата Калифорния подкрепи решението на властите на щата да внесат хербицидът глифосат в списъка на канцерогенните вещества под формата на Номер 65.

Миналата седмица в Сан Франциско присъдиха на бившия чистач в училище 289 милиона долара като компенсация за вредата от рака, възникнал в резултат на употребата на «Раундъп».

Не бива да се съмняваме, че Монсанто ще обжалва и делото ще виси, докато чистачът не умре.

Но това е прецедент, той ни показва, че някои хора вече нямат доверие на «учените-наемници».

Около още 1000 аналогични дела чакат в съда.

Важно е да се разбере, че, ако «Раундъп» наистина е канцерогенен, то той е само един от продуктите, които компаниите произвеждат.

Вредоносните последствия от  използването на глифосата излизат далеко извън рамките на тази статия.

Негативно въздействие върху домашните животни оказват и генно-модифицираните храни.

А сега се замислете за негативните последствия за въздушните, водните и земеделските ресурси от употребата на химически средства в селското стопанство.

Щатът Флорида страда от цъфтенето на водораслите заради химическите вещества в селското стопанство.

А захарната промишленост внесе своя дял в унищожаването на езерото Окичоби.

Разграждането на химическите вещества в селското стопанство води до размножаването на  blue-green algae blooms, които убиват морската флора и фауна и са опасност за хората.

Понастоящем река Сент Люси във Флорида 10 пъти надвишава нивото на токсичност, до водата й никой не бива да се докосва.

«Червените приливи» заради цъфтящите водорасли може и да се случват по естествени причини, но разтворените във водата химически вещества от селското стопанство засилват техния ръст и повишават тяхната устойчивост.

Замърсяването и повишаването на температурата също имат принос за «червените приливи».

Същото се отнася и до пресушаването на блатата в интерес на изграждането на жилища, в резултат на което водата се движи по-бързо и не се подлага на естествена филтрация.

Когато отчетем тези грамадни външни разходи (унищожаването на околната среда, унищожаването на човешките животи…) от корпоративното землеползване, то става ясно, че тази стойност, която е свързана с производството на захар и други хранителни продукти е малка. Тези цени, които плащат потребители, са твърде ниски.

А печалбите, които получават селскостопанските корпорации, са извънредно високи.

Защото нито тези, нито другите не отчитат масова гибел на морските животни и риби, изгубеният туристически бизнес и заболяванията на хората, предизвикани от разтворените химически торове. Това са т.нар. външни разходи.

В тази статия само засегнах повърхността на проблемите.

Системата на водоснабдяване е пълна с химически елементи, които с десетилетия се използваха във военните бази и при производството на потребителски стоки.

За пример вземете който и да е бизнес.

Например, американските корпорации, които изнесоха работните си места в азиатски офшорки.

Печалбите на корпорациите нараснаха, но федералната, щатската и местната данъчна база намаля.

Парите за социално застраховане и медицински нужди се свиха.

В резултат тези важни части от социалната и политическата стабилност на САЩ се оказаха под заплаха.

Намаля данъчната база за начисляване на пенсии за учителите и другите държавни чиновници.

Ако корпорациите, които изнесоха работните си места извън граница, поемат тези разходи, то те не биха имали никаква печалба.

С други думи, спечелиха няколко човека, които прехвърлиха огромни разходи върху всички останали.

Икономистите-еколози подчертават, че капитализмът работи в условията на «празна икономика», където натискът на хората върху природните ресурси не е голям.

Но при «пълна икономика», където природните ресурси са на границата на унищожението, капитализмът не работи.

Външните разходи, свързани с икономическия ръст — което се отчита в БВП — могат значително повече да надвишат съвкупната стойност на произведените стоки.

Може смело да се твърди, че точно такава е ситуацията днес.

Унищожаването на видовете, разпространение на отрови в хранителните продукти, напитки, вода, майчиното мляко, въздуха, водата, отчаяните опити да се добиват енергоресурси  по пътя на хидравличното разбиване на нафтогазоносния пласт  (fracking), което разрушава грунтовите води и води до земетресения и др. — всичко това са признаци, че натискът, оказван върху планетата, е извънредно висок.

Когато сложим чертата, то излиза, че цялата печалба, която капитализмът е генерирал за столетия, вероятно е получена, защото не се е налагало капиталистите да покриват цялата стойност на производството им.

Те прехвърляли тези разходи върху околната среда и върху трети страни, а неотчетените разходи складирали в джобовете си като печалба.

Автор: Пол Крейг Робъртс — доктор на икономическите науки, бивш заместник министър на финансите на САЩ по икономическата политика в администрацията на Роналд Рейгън.

Автор на множество книги, посветени на най-крупните проблеми на съвременността.

Петя Паликрушева

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;