Фердинанд хвърля България в унищожителната Първа световна война на страната на кайзерова Германия.

Без решение на Народното събрание и при наличието на масови протести срещу това.

Продалите се политици гласуват 500 милиона лева национален заем за участието ни на страната на Германия.

В Русия междувременно избухва Октомврийската революция. В България за антивоенна дейност са хвърлени в затвора Александър Стамболийския от БЗНС и Георги Димитров от тесните социалисти.

В страната се наблюдава масова съпротива срещу война, която достига и до фронта.

Наблюдава се разложение в българската армия. Страната ни воюва срещу своята Освободителка.

Германският генерал Щолц, началник на XI армия пише в едно свое изложение:.

«Забелязвам с болка, че духът на българските войници започва да отпада.

Само при липса на воля за победа може един полк да даде 1700 души пленници, както в случая с 49 полк».

Той установява, че много от войниците «изчезнали», или пуснати в отпуск, не се завръщали.

Между войниците се водела агитация против дълга им, която довела до сериозен смут в една дружина в Завоя на Черна.

Липса на облекло, лоша храна, болшевишки и земеделски агитации, ето с какво била пълна душата на българския войник.

А ето какво отговаря на едно донесение на своя главнокомандващ самият Фердинанд:

«Зная, че духът на войските е много лош, и че те са съвършено заразени от разни престъпни агитации.

Нещо, което считах за невъзможно, е вече станало печален и опасен факт: действащата армия е вече окончателно отровена от политически и партизански страсти.

Затова, не мога вече да разчитам както напред на нея.

Катастрофалните последици на това грозно положение няма да закъснеят да турят край на моята дейност на Изток».

Фердинандовото предчувствие се сбъдва!
На 16 септември българските войски в района на Добро поле напускат окопите и тръгват да търсят сметка на причинителите на престъпната война.

Въстаниците овладяват Кюстендил, където била преди Главната квартира, но вече не намират никого там.

Стихийно въстаналата войнишка маса продължава настъплението си към Фердинандовата столица, за да потърси сметка от виновниците за втората национална катастрофа на България.

Общият лозунг на въстаниците е:
Смърт на виновниците за войната!

Така избухва Войнишкото въстание.

Липсата на едно общо политическо и централизирано военно ръководство, невъзглавяването на въстанието от партията на тесните социалисти и оказаната съпротива от германските части и от младите юнкери на Софийското военно училище довеждат до кървавия разгром на въстанието.

Но това въстание е първият въоръжен удар по съпротивителното движение срещу германския империализъм и неговото българско разклонение.

Под грозната заплаха за цялата немска агентура, нейният първи вдъхновител и главатар, Фердинанд, се отрича от престола и забягва в старото си германско леговище.

Петя Паликрушева

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;