Фердинанд и камарилата му подписват военните договори с Германия  и Австро-Унгария за участието на България в Първата световна война.

Щом се разбира новината, надига се вълна от протести, група граждани, военни, търговци, писатели, професори издават следния призив:

«Граждани, една ужасна опасност виси над България.

Тикат я в лагера на държави, противни на интересите й, на традициите й, на длъжността й.

Нека разберем явната гибел, която ни застрашава, и да се проникнем от върховните задължения към отечеството.

Всички — хора на науката, писатели, търговци, земеделци, занаятчии, работници, вие всички граждани, без разлика на партии, живущи в села и градове, забравете вашите политически ежби и си подайте ръка да спасим България.

Правителството е сключило договор с Турция и чака удобния момент да хвърли страната във война.

То спъва свободата на печата, забранява публичните събрания, не свиква Народното събрание, покровителствува и окуражава продажната преса, за да задуши чувствата на народа с цел да хвърли синовете му в страшната война, която ще убие надеждите на България.

Нека станем като един човек и да не позволим да се върши това лудешко дело!

Нека подкрепим народните представители от опозиционните партии в тяхната борба!

От нашата солидарност зависят съдбините на отечеството.

Да не допуснем да се повтори 16 юни!

Да не позволим да сполети България по-ужасен погром!

Нека искаме да се свика камарата и да се чуе народният глас…».

Шефовете на опозиционните партии настояват за среща с Фердинанд, на тази среща отиват дори водачи, които при други условия избягвали всякакво свиждане с омразния кобургготец.

Найчо Цанов заявява на Фердинанд:

«Вие тласкате България към централните сили, на които давате военна помощ против нашата Освободителка.

Това е противно на цялата наша вековна история, то е противно и на истинските интереси на България.

След грозния погром през 1913 година, плод на лудо престъпление, нима трябва да дочакаме окончателното погубване на Родината?

Казах, че до днес не съм стъпвал в двореца.

И сега не щях да дойда, но почувствах, че има нещо по-горе от моята воля.

Дойдох да се уверя, истина ли ще поведете народа против неговата история, против неговите интереси и чувства?»

Петя Паликрушева

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;