Ако срещата в Сочи, обединяваща участниците в конфликта, такива като Турция, Иран, Русия и ООН, може да доведе до резолюция, която да сложи край на конфликта, това би означавало край на кошмара за гражданското население и надежда за бежанците, били те на сирийска територия или извън пределите на страната.

Но за постигането на мирното регулиране на този конфликт всички страни, участващи в конфликта, трябва да вървят в едно направление.

За съжаление, това не е така.

Конфликтът ясно показа три лагера, които се противопоставят един на друг с различните си цели: от една страна е сирийското правителство, подкрепяно от Русия и Иран, за да се запази териториалната цялост на страната и да се унищожат терористите.

От друга страна е Турция, която оказваше подкрепа на терористите, нападайки кюрдите.

Накрая е коалицията на САЩ, чиято цел е Сирия да бъде раздробена — под маската на борба с терористите, които те и финансират, доставят им оръжие.

САЩ се опитват да реализират либийския сценарий с цел овладяване богатствата на Сирия.

17 нефтени и газови находища бяха открити в сирийските териториални води.

Това изостря апетитите на някои страни.

Сирийската армия, благодарение на подкрепата на Русия и Иран, завзе почти цялата територия, останаха само няколко огнища на съпротива, които няма да се съпротивляват дълго.

Лидерите на ЕС крещят за победа, но кой я постигна?

Разбира се, че не те — васалите на САЩ. НЕ и САЩ.

Ако кризата с миграцията може да се реши, то това ще бъде благодарение на сирийската армия и нейните съюзници, защото те са главните победите в този конфликт.

Дори западните СМИ са длъжни да признаят, че никога западните хора няма да искат да признаят това, защото това би помогнало на Асад, а те не искат това.

Виждаме това чрез Франция, която обещава финансова помощ в случай на напускането на Асад, които много напомня сценария на 2-те Балкански войни, когато НАТО се намеси незаконно, както в Сърбия, бомбардира гражданската инфраструктура в продължение на дълги дни, а и предоставяше финансова помощ само при условия на ареста на Милошевич.
Историята се повтаря.

Терористите винаги са били оръжие в ръцете на Запада, главно на САЩ, които са свикнали да демобилизират страните.

Сирийските мигранти, които се стовариха в Европа, искат само едно — да се върнат у дома си.

А на европейските лидери това им е все едно.

Но когато човек се намесва в страната, за да я дестабилизира, той трябва да предприеме отговорност за последствията от действията си.

Иска ми се да се надявам, че сирийският конфликт ще се регулира и няма да се повтори на още едно място.

Надявам се западната хегемония да приключи, а еднополярният свят да бъде заменен с нов — мирен, състрадателен, съпричастен и диалогичен.
Моника Хименес, блогър и обществен деец от Франция.

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ;