Елементарен въпрос: какво ще прави Китай в отговор на пълномащабната търговска война, започната срещу него от Америка?

Какво Пекин говори на официално равнище е разбираемо. Ако много ви се иска да чуете, ето няколко примера:

«Вашингтон загуби рационалността си, неговата тактика на натиск е заплаха за целия свят». «Това изцяло е неприемливо». «За да защити интeресите на страната и народа, Китай ще отвърне с необходимите контрамерки».

Що се отнася обаче до контрамерките, това вече е сериозен въпрос, над който гадае (без преувеличение) целият свят.

И отговорът на въпроса изглежда — меко казано — нелинеен.

Линейният е очевиден — на всяко американско ограничение в търговията Китай ще отговори със свое ограничение (Пекин по принцип това и правеше).

Това е  подход, който ни е познат от «санкционната» война срещу групата западни държави. Щети срещу щети, а после ще видим кой пръв ще се пречупи. Такъв тип отговор е много добър като първа и демонстративна реакция.

Но по-нататък неизбежно се появява нещо друго — необходимост от дългосрочна стратегия в борбата за оцеляване

и за постигане на стратегическа победа.

В какъв смисъл оцеляване?

Хайде да оценим мащаба на случващото се,  който не е съвсем същият както по време на Втората световна война, когато Китай бе напълно окупиран от японците, тоест практически прекрати съществуването си като държава.

И все пак случващото се е близо до това. САЩ се опитват  да унищожат Китай като една от двете първи икономики на света, като производствения цех на планетата, като ключова носеща конструкция на световното устройство.

Да се катурне тази страна от върха е по силите само на една от водещите държави. И не е най-важно, че Америка се бори не толкова срещу Китай, колкото за собственото си стратегическо оцеляване за десетилетия напред.

Просто мишената така или иначе се оказва най-силният съперник, тоест Китай.
Всъщност, да напомним, че става дума за следното: по-рано този месец САЩ въведоха допълнителни 10-процентови мита върху китайския внос с общ размер от $200 млрд. годишно. Реално това предписание влиза в сила през август.

По-рано такива мита бяха наложени върху внос за $34 милиарда. Ако впоследствие Пекин не отстъпи и не отвори напълно своите пазари за американските стоки, целият китайски износ за САЩ в размер на $500 млрд. годишно ще бъде тормозен с мита.

Естествено е Поднебесната да отвръща с реципрочни мерки срещу американския внос, но това е, както вече бе казано, само първата реакция на случващото се.

Тук разликата от «санкционната война» на Запада срещу Русия е в обемите. Тръмп посегна върху ключова част от световната търговия — именно инвестициите и обменът на стоки  между САЩ и Китай представляват нещо като сърцевина на световната икономическа система. Затова и последиците от тези мерки ще бъдат глобални.

Те предизвикват ужас във всички делови кръгове на планетата,

още повече, че множеството ограничения върху вноса в САЩ се разпространяват върху всички — Русия, Евросъюза, Индия, върху всички.

Очевидно Тръмп задейства (изглежда напълно съзнателно) механизма на тотална глобална криза. Досега световната икономика е теглена като локомотив именно от Китай и от няколко други държави.

Но той силно зависеше и от американския пазар.

Сега всички очакват срив на акциите на компаниите, които имат бизнес с Китай и други подобни държави, а след това и всеобщ срив с непредсказуем механизъм.

И изглежда, че първият от двата начина, с които Пекин може да се противопостави на американския натиск, има отношение именно към този всеобщ предкризисен ужас.

Страхът сближава всички с Китай.

В най-голямото азиатско издание South China Morning Post, което излиза в Хонконг, започна серия от публикации. В тях се прави опит да се даде отговор именно на поставения по-горе въпрос: какво Китай ще прави на практика, освен заплашителните изявления и симетрични ответни мерки. И се получава следният отговор: преди всичко да изгради система от търговски съюзи, което ще рече

да поема глобалното лидерство

по въпроса за засилване режима на свободна търговия (ясно е, че относително свободна).

На тази тема бе посветена срещата Китай-ЕС, както и срещата на БРИКС на 25-27 юли (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка). А на срещата на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТЕС) в Папуа-Нова Гвинея ще се съберат всички лидери на икономиките от  Тихоокеанския регион.

Има също механизми на Международния валутен фонд и множество други организации, които изцяло подкрепят Китай и се обявяват срещу започнатата от Америка търговска война.
По същество се изгражда глобален фронт за свободна търговия, в който може и ще участват част от американските делови кръгове.

И този фронт вече се оглавява на практика от Китай.

Но не трябва да се смята, че серията заплашителни изявления ще спрат САЩ. Там, естествено, са предвидили такава реакция.

Има и втори компонент на дългосрочна стратегия, която се споменава в посочената серия хонконгски публикации. Китай предприема нещо, което доскоро бе немислимо — да отстъпва пред исканията на САЩ, но ще прави неприятни за Америка изключения, които няма да я облагодетелстват.

Ето един пример: гигантското предприятие (сделка за $10 млрд.) с немския концерн BASF в Южен Китай, договореността за което бе постигната съвсем наскоро.

Предприятието на 100% ще бъде немско. Това вече е нещо ново.

Освен това властите в Пекин говорят за премахването на излишните ограничения върху чуждите инвестиции, за засилване на интелектуалната собственост. В търговията с най-малко развитите държави Пекин изцяло премахна митата върху вноса и изобщо вносът се поощрява с пълни сили.

Разбира се, този разговор, който се превърна в държавна политика, започна преди по-малко от година или далеч преди търговската война със САЩ. А сега става ясно, че това е и по-добрият дългосрочен отговор срещу Америка.

Сега да видим какви могат да бъдат последиците от започналия процес. Най-невероятни. Китайският ръководител Си Цзинпин на съвещание в Пекин на същата тази тема се изказа, че в света протичат велики промени, каквито не е имало последните 100 години.
Да си ги представим сега е трудно.

Но нека опитаме. Разговорът за демокрацията или авторитаризма окончателно ще мине на заден план.

Днес са възможни съюзи на Китай с всякакви държави и групи страни, възможни са и взаимни отстъпки между тях, само и само да бъде спряна разрушителката Америка. В крайна сметка да не би Китай да поема ролята на световен, най-малкото морален лидер и спасител на планетата от кризата?
Звучи невероятно, но днес всичко е възможно.

Заглавието е на News Front

Страните от БРИКС се обединяват срещу САЩ

Пет от най-големите развиващи се икономики постигнаха споразумение да задълбочат сътрудничеството си срещу едностранните действия на САЩ и заплахите от наказателни мита, пише АФП.

Лидерите на БРИКС — Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка — проведоха ежегодната си среща в Йоханесбург. Основна тема на форума беше рискът от търговска война, причинена от действията на американския президент Доналд Тръмп.

«Системата на международната търговия е изправена пред безпрецедентни предизвикателства.

Подчертаваме важността на отворената световна икономика», се казва в заключителния документ от срещата на страните от БРИКС.
Руският президентът Владимир Путин подчерта нуждата от по-тесни търговски връзки между членовете на БРИКС.

«БРИКС има едно изключително място в глобалната икономика — това е най-големият световен пазар. Общият БВП е 42% от световния БВП и продължава да нараства. През 2017 година търговията ни с държавите от БРИКС нарасна с 30%», заяви Путин.

В страните от БРИКС живее повече от 40% от населението на света, но организацията рядко постига единодушие. Експерти обаче смятат, че противодействието срещу едностранната американска търговска политика би могла да даде нов смисъл за съществуване на организацията.

Дмитрий Косирев
РИА «Новости», Дума

Тагове: ; ; ; ; ;