На 23 юли 1942 година един от най-великите български поети – комунистът Никола Вапцаров, беше разстрелян заради вярата си в социализма и комунизма.

Днес, когато си спомняме този позорен факт от българската история, имаме възможност да се запитаме: „Следваме ли идеите на Вапцаров и днес?“

Какво общо има Вапцаров с капитализма?

Какво общо има Вапцаров с безумния пир и PR на приватизаторки и приватизатори?

Какво общо има Вапцаров с предателите на идеята за социалистическа Революция в България?

Нищо!

Вапцаров е онзи морален жалон, след който започва предателството към комунистическата идея.

Вапцаров няма да ръкопляска днес на НАТО!
Вапцаров няма да ръкопляска днес на Европейския съюз!
Вапцаров няма да ръкопляска днес за превръщането на България в опростачена търговска зона!
Вапцаров нямаше да ръкопляска на предателството на социалистите към идеята за социализъм!
Вапцаров нямаше да ръкопляска пред безумния танц на приватизацията, фашизацията и капитала!

Вапцаров днес щеше да бичува!
Вапцаров днес щеше да укорява!
Вапцаров днес щеше да зашлевява!
Вапцаров днес щеше да разобличава!
Вапцаров днес щеше да заплюва!
Вапцаров днес щеше да се бори!
Вапцаров днес щеше да обича!
Вапцаров днес щеше да умре!

Отново!

Вапцаров днес щеше да се възправи срещу капитализма и предателството на приватизаторките и отново щеше да бъде застрелян!

Защото Вапцаров е Родина!
Вапцаров е Вяра!
Вапцаров е Пролет!
Вапцаров е Земя!
Вапцаров е Песен!
Вапцаров е Романтика!
Вапцаров е Епоха!
Вапцаров е Зора!

А наглите български капиталисти, приватизаторки и приватизатори, унищожителите на Родината, предателите на социалистическата идея, са обикновена плесен в историята на света!

„Тоз, който падне в бой за свобода – той не умира!“

Съюз на комунистите в България
Движение „че Гевара“

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;