Указ Номер 22

В името на негово величество царя, ние, регентите на България,

по доклад на министър-председателя от 3 октомври 1944 година,

под Номер 325

ПОСТАНОВИХМЕ И ПОТАНОНЯВАМЕ:

Да одобрим 6-то постановление на Министерския съвет, взето на заседанието му от 30 септември 1944 г., протокол Номер 191, с което и на основание чл. 47 от конституцията е приет следният

НАРЕДБА-ЗАКОН

за съдене от Народен съд на виновниците

за въвличане на България в Световната война

срещу съюзените народи и за злодеянията,

свързани с нея.

Чл. 1. Учредява се Народен съд за съдене извършителите на престъпни деяния, предвидени в този закон:

а) министри от правителството през времето от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г.

б) народни представители от XXV Обикновено народно събрание и

в) други граждански или военни лица

Чл. 2 Наказват се с временен или доживотен строг тъмничен затвор или със смърт и глоба до пет милиона лева:

  1. Лицата, които след 1 януари 1941 година са изложили сигурността на държавата или са поставили народните интереси в опасност, било като са сключили международни договори с воюващи държави, било като са взели решение да обявят война и да водят война.
  2. Ръководните лица, които след 22 юни 1941 година са заповядали действия, нарушаващи обявения неутралитет към СССР, и с това са влошили международното положение на България.
  3. Ръководните лица, които във връзка с обявяването и воденето на война с Англия и Северноамериканскити съединени щати не са изпълнили свето служебно задължение, като не са взели надлежни и своевременни мерки за предпазване на народа и държавата от морално и материално утежнение.
  4. Лицата, които след 1 януари 1941 г. в старите предели на страната, в Македония, Тракия или другаде  са използвали своите връзки с властта или с воюващите държави, или служебното си положение, за да набавят за себе си или за другиго противозаконно имотна облага.
  5. Лицата, които са били в служба на Германия или на съюзниците й и при нейното упражняване дейно и съществено са допринесли за провеждането политиката на тези държави във вреда на интересите на българския народ.
  6. Лицата, които през същото време са изпращали наши войски в Югославия и Гърция, за да преследват народоосвободителните войски на тези страни, както и онези ръководни военни лица, които със своите действия или бездействие са станали причина да се поставят в опасност нашите войски.
  7. Лицата, които в страната или извън нея, във връзка с водената след 1 януари 1941 година от правителствата  външна или вътрешна политика, са заповядали, поощрили или извършили убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания.
  8. Лицата, които доброволно са служили и предавали на полицията, жандарменията и войската такива сведения, които са се отнасяли до безопасността или важни интереси партизаните или други борци за народните свободи
  9. Следователи, прокурори и съдии, които при предварителното или съдебно дирене или с издадените присъди са проявили явно пристрастие и грубо престараване, с цел да подкрепят провеждания над народа терор, безправие и насилие.
  10. Лицата, които в страната или извън нея от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. със своите действия, писания и слово или по друг начин са допринесли дейно и съществено за извършването или провеждането на горните деяния, както и за гоненията срещу евреите.
  11. Член. 3. Лицата, които са укрили или спомогнали да избегне лице, за което са знаели или по обстоятелствата е трябвало да предполагат, че е извършено някои от престъпленията по този закон, се наказват от общите съдилища със строг тъмничен затвор от пет до петнайсет години, изключват се от наказателната отговорност съпруг, съпруга, възходящи, низходящи, брат и сестр

Член 4. Виновните за извършване на престъпления по този закон се лишават от права по член 30 от наказателния закон временно или завинаги.

Съдът присъжда в полза на държавното съкровище целия имот на осъдения или част от него.

Смъртта на лице, извършило деяние по този закон, настъпила или след възбуждане на обвинението срещу него, не пречи да започне или привърши преследването и да се издаде присъда съгласно предшестващата алинея.

Член 5. Министерския съвет, по доклад на министъра на правосъдието, назначава един главен народен обвинител и нужното число обвинители.

Главният народен обвинител и обвинителите с възможно най-голяма бързина събират обвинителния материал, възбуждат обвинението, предвиждат мярката за неотклонение, изготвят обвинителния акт и поддържат обвинението пред съда.

Член 6. Народният съд се състои:

а) от народни съдии — пълнолетна български поданици от двата пола, избрани от областния комитет на Отечествения фронт

б) от назначени съдии от министъра на правосъдието измежду съдиите и адвокатите в страната.

Всеки областен комитет на Отечествения фронт избира тридесет народни съдии измежду най-добрите граждани от градове и села.

В случай, че в някоя област, в зависимост от числото на привлечените към лица, образуваните състави се окажат недостатъчни, министърът на правосъдието може да поиска от съответния областен комитет на Отечествения фронт да избере допълнителни народни съдии.

Член 7. Разпределението на съставите на Народния съд става от министъра на правосъдието със спазване на следните правила:

а) образуват се един или повече състави от по 13 члена за съдене на регентите, министрите, народните представители, дворцовите съветници и висшите духовни и военни лица: четири от съдиите са назначените, а останалите — от посочените областни комитети.

Тези състави заседават в София. Старшият по назначените съдии е председател на състава.

б) за всяка област се образуват състави според числеността на подсъдимите, състоящи се от един назначен съдия — за председател, и четири, посочени от съответния областен комитет.

Тези състави заседават в областните центрове, или, когато министърът на правосъдието намери това за целесъобразно, в някой от околийските центрове на областта.

в) в случай, че някой от назначените съдии бъде възпрепятстван да участва в съда, той се замества от друг от министъра на правосъдието.

Чл. 8. Обвинителният акт се изпраща на съответния съд, който връчва преписи на подсъдимите.

Последните могат да направят своите възражения и да посочат доказателствата си в 7-дневен срок на преписа.

Народният обвинител изисква обвинените военни лица чрез военния министър.

Член 9. Съдът в най-кратък срок насрочва разглеждането на делото. Съдебното дирене се извършва от съда свободно, по разум и съвест

За отсъстващите подсъдими делото се разглежда неприсъствено.

Всеки подсъдим има право най-много на двама защитници.

Съдът е длъжен да свърши заведените пред него дела най-късно до 31 март 1945 година.

Чл. 10. След приключване на съдебното дирене, изслушване на обвинението, защитата и последната дума на подсъдимите, съдът постановява мотивирана присъда, неподлежаща на обжалване и одобрение. Присъдата се изпълнява неотложно от прокурорите при областните съдилища.

Член 11. народният обвинител разпорежда за налагането възбрана и запори върху имотите на привлечените под отговорност лица.

Член 12. Наследниците на лица, които си визират от член 4, ал. III от настоящия закон, са длъжни да декларират пред народния обвинител имуществата на починалия в 15-дневен срок от поканата.

Трети лица, които притежават на свое име и държат на каквото и да било основание имущества на привлечени под отговорност по този закон лица, са длъжни да ги декларират пред народния обвинител в 7-дневен срок от обнародването в Държавен вестник на съобщението за това.

Чл. 13. Който не изпълни задължението по предходния член и даде непълни или неверни данни, се наказва от общите съдилища със строг тъмничен затвор или глоба до един милион лева. Укритите имущества се конфискуват.

Чл. 14. Всички отчуждения и учредяване на вещни права върху имуществата на съдените по този закон лица, извършени след 1 юни 1944 година, са нищожни по право спрямо държавата.

Чл. 15. До доказване на противното, считат се собственост на обвиняемия прехвърлените имоти след 1 януари 1941 г. върху съпруга, възходящи и низходящи сродници, братя, сестри или низходящи от тях. Същото се отнася до имотите, придобити след същата дата от съпругата и малолетните, низходящи, освен придобитите по наследство.

Чл. 16. Настоящата наредба-закон влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник.

Изпълнението на настоящия указ се възлага на министъра на правосъдието.

Издаден в София на 4 октомври 1944 година.

На първообразния собственоръчно подписано:

В. Ганев

Цв. Бобошевски

Т. Д. Павлов

Приподписал: К. Георгиев

Първообразният указ е облечен с държавния печат и зарегистриран под Номер 8054 на 4 октомври  1944 година

Пазител на държавния печат,

министър на правосъдието Минчо Нейчев


 

Обърнете внимание върху чл. 3  — укривателите ще бъдат съдени, но се изключват от наказателна отговорност най-близките — съпруг, съпруга, възходящи, низходящи, брат и сестра.

Това е особеност — и то не единствена — на Закона за Народния съд.

Не може нещо да бъде справедливо, ако не е хуманно.

Престъпникът трябва да се накаже и трябва да се накаже укривателят, но само фашистите преследваха майката заради сина или сестрата заради брата.

Относно чл. 5 — Той показва какво ще бъде отношението спрямо обвиняемите преди и по време на съда: дали ще ги държат в затвора или под домашен арест, под гаранция или подписка. Повечето обвиняеми са били задържани.

Но някои от т.нар. дворцови съветници и част от кабинета на Муравиев са били оставени под домашен арест, а по-късна пуснати под подписка.

Мярката за неотклонение също така означава запор върху движимото и недвижимото имущество на обвиняемия с оглед на това, че то може да бъде частично или цялостно присъдено по решение на съда в полза на държавното съкровище.

Относно Член 8 — 7-дневен срок се назначава, в който подсъдимите могат след връчването на обвинителния акт да направят възражения и да посочат доказателствата си.

Срокът е, както виждаме, либерален, особено за военните, защото във военноназателния закон срокът е 24 часа.

Може да се добави, че всъщност и този 7-дневен срок не се е спазвал.

Народният съд позволи да се представят доказателства почти през цялото време на съдебното дирене.

Народният съд бе еднократен.

Той работи от 20 декември 1944 година до началото на април 1945 г. и завържи, като висящите дела прехвърли на общите съдилища.

Той беше с обратна сили — не признаваше законите, които бившият режим бе създал, за да оправдава деянията си.

Беше върховен съд, най-висша инстанция, и присъдите му не подлежаха на обжалване.

Той беше исторически съд — съдеше лица, но в тяхно лице осъди на морален и политически разгром цяла епоха в нашата национална история, нейния социален строй, класата, която бе управлявала.

Осъди ги за вечни времена.

Подготви за публикуване

Петя Паликрушева

 

 

 

Тагове: ;