23 юли 2018- Нюз Фронт.

Едно разследване показващо как Украинската Православна Църква е извършвала незаконна дейност свързана с разпространението на проукраинска пропаганда и разпалването на националистически настроения в Украйна.

 

 

 

Как специалните служби на Украйна използват преоблечени свещенослужители за създаването на националистически организации и батальони, които безчинстват и до днес.

И как в ръцете на умели, но зли политически технолози Църквата, се превръща в страшен политически инструмент, вместо това да се грижи за вярата на мирините, я предава и насажда омраза и страх.

Как УПЦ се превръща в удобен придатък на СБУ. Църква под прикритие във войната с православието.

От къде тръгват фашистките идеи, които днес наблюдаваме в Украйна? Как се случва всичко това?

 

 

Украинските разколници, предвождани от киевкия патриарх Филарет, вече отдавна са известни със стремежите си да унищожат православието в Украйна, където и без това цари безпредел и украинските власти продължават да им съдействат за разлагането на православните ценности повече от 4 години.

Както стана известно, историята на Украинската Православна Църква на Киевския Патриархат, за която малко се знаеше преди да избухне скандалът с автокефалията, се оказа много по-голяма и заплетена, от колкото изглежда на пръв поглед.

За всичко обаче стана известно благодарение на архивите на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), които са останали в Донецк. Сега тези архиви се намират в Министерството на държавна сигурност на ДНР ( Донецка Народна Република) и служителите на министерството решиха да предоставят „постиженията“ на украинските разколници.

 

 

От документите става ясно, че служителите на СБУ са следили достатъчно дълго работата на религиозната организация, за което свидетелства отчетът за дейността на клетките изградени от тях на територията на Донецка област.Обнародваните документи са от 2010 година, когато в Украйна се провеждат и президентски избори.

 

 

Освен това, отделни точки от архивните документи говорят за това, че наблядението и следеното са се водили в продъление на много години. От това може да се направи извод, че вече тогава опозицията заедно със „ западните партньори“  са събирали информация по всички направления, в това число и Цървката,  след първоначалния провал на „Оранжевата революция“  и несъстоялият се президент на Украйна Виктор Ющенко.

 

Документът фактически представлява доклад за това как са работили клетките на УПЦ КП ( Украйнска Православна Църква, Киевски Патриархат) на територията на Донбас.

Според доклада става, ясно че именно тези клетки под маската на православната църква, всъщност са внедрявали формирането на нацистка идеология, нацистки формирования в страната, които са разпространявали идеите и са съдействали за създаването на националистически батальони.

По такъв начин, вместо да разпространяват православните ценности, сред обществото Киевския Патриархат всъщност е извършвал незаконна политическа дейност, развивайки по методички и указания, фашистка идеология и проукраинска пропаганда.

Като всичко това се отработвало няколко години преди самия „Майдан“ или така наречената „ Революция на достойнството“.

Според данните на СБУ може да се види, че православието и автокефалията интересуват киевския Патриарх Филарет най-малко, тъй като още през 2008-2009 по време на преговорите с Константинополският патриархат, въпросът е можел да бъде решен.

 

„ Вселенският патриарх Вартоломей Първи предлага на обозначените религиозни структури времнно да влязат в състава на Константинополския патриархат в статус на Украинска митрополия, което би решило проблема с каноничността“- се казва в отчета.

 

А това означава, че в отчета след 5 години Вартоломей I вече е можел да осигури автокефалия на УПЦ КП.  При това, според условията на Вартоломей, главата на митрополията  е трябвало да бъде избирана от Константинополския патриархат  в състав от трима представители на УПЦ КП  и Украинската автокефална православна църква- другото непризнато религиозно обединение в страната. Но онзи етап, изглежда амбициите на Филарет побеждават и той се отказва от предложението.

 

Вартоломей, на свой ред посещавайки Руската Православна Църква през 2010 година заявява, че нито Киевския патриархат, нито УАПЦ трябва да се опитват да се отсъединяват.

Тоест, на практика, се получава така, че още преди 8 години Вселенския патриарх е поставил точка на въпроса с разколничеството и автокефалията, което обаче не пречи на Филарет да го повдига и сега следвайки указанията и плана по украинизиране на обществото и насаждана на националистическа идеология.

Съдейки по представените документи, може да се види, че Филарет се стреми не към православието както би подобавало на духовник, а към политиката преследвайки лични облаги.

Даже от СБУ отбелязват в отчетите си, големите харчове на Киевския Патриарх, който все повече иска, мотивирайки исканията си с недостиг на средства за Църквата.

 

Спонсори Филарет намира в лицето наЮлия Тимошенко и партията й «Батькивщина», а също й „Народен Съюз Наша Украйна „ Виктор Юсченко.

В отчета на украинските спецслужби виждаме точка „ Административен ресурс“, което звучи странно имайки предвид, че става въпрос за религиозна общност

 

Тук спецслужбите оценят степента на влиянието си в създадените клетки в Донбас използвайки местни чиновници.

В този въпрос силно се проявява епископ Всеволод, който сътрудничи с местната администрация „ с цел да обърне внимание на УПЦ КП в региона и създаване на обществен резонанс около религиозната структура“. Обаче на практика, сътрудничеството се изразява в опити да се дискредитира каноничната църква в региона.

Още тогава Киевския Патриархат заедно с опозицията се опитва да обвини редица чиновници „ в накърняване на правата на вярващите“  визирайки миряните от разколническата църква.

Но за постигане на користните си цели, за Филарет „административния ресурс“ не е достатъчен, затова още тогава Киевския патриархат започва да залага на нациоалистическите формирования. Така, от отчета става ясно, че „редица представители на Донецка епархия УПЦ КП поддържат контакти с представители на гражданско-политически структури, с националистическа насоченост.

Списъкът на тези структури открива Конгреса на украинските националисти- дяснорадикална партия основана през 1992 от привърженици на ОУН*.Организацията не скрива откровенно нацистките си идеи и прославя Хитлер буквално от Върховната Рада.

След това- партията на известния радикал Олег Тягнибок УНА-УНСО  ( Украинска национална асамблея- Украинска народна самоотбрана) Последната, под ръководството на съветския дисидент Шухевич, прекратява съществуването су през 2014, отстъпвайки място на „Десен Сектор“.

Следващите в списъка са „ Патриоти на Украйна“- откровено неонацистка военизирана организация, асимилирана през 2014 година от „Десен Сектор“. Именно от тези организации „украинските патриоти“ откриват огън по митингуващите в Харков, а после един от членовете й Андрей Билиецкий става депутат, а Вадим Троян, който сега заема постта заместник министър на МВР Украйна, преди това е част от  карателния батальон „Азов“.

С всичко това виждаме, как дълго време религиозната община е била използвана и превърната в истински националистически плацдарм, и инструмент в политическата борба..

Предавайки каноните и православните ценности Филарет си осигурява покровителството на украинските власти, извършвайки не само грях и предателство, но и се превръща в съучастник на онези, които разпалиха братоубийствената война.

 

 

 

Българска редакция News Front.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;