Всички те са победители. Както и националния отбор на Русия — и руснаците, и англичаните преминаха през шампионата, къде по-успешно, къде не толкова.

Ако от руснаците никой не очакваше такова нещо, то от англичаните очакваха повече.

Никой не възприемаше руския отбор сериозно — да, млад, приличен, но твърде млад отбор. Едва ли не най-младият, наред с Нигерия.

Възрастта едва достига 26 години.

Но англичаните отначало се справиха с твърде силната Колумбия, която много разглеждаха като един от скритите фаворити на турнира.

След като Англия спокойно се оправи с шведите и излезе на полуфинал, за нея вече заговориха като за явен фаворит и претендент за най-високите места.

А защо и не?

Имайки в отбора такива момчета като  Харри Кейн….

Като  Дел Али. Бъдещата надежда на Манчестер Юнайтед Маркус Рашфорд и като Джеси Лингард —защо да не се рискува.

…Но Англия неочаквано се сломи.

Вече на полуфинала, в играта с хърватите, това беше някакъв друг отбор.

Обикновено наглата, зла и играеща Англия неочаквано застана в отбрана и започна да се защитава скучно.

В този момент много започнаха да съжаляват, че руския отбор падна от хърватите — защото този отбор на Англия, който се притиска към вратата си, страхлив отбор, ние бихме неутрализирали.

Което направиха хърватите.

В мача за третото място англичаните вече отстъпиха без шансове на изхвърлените от французите белгийци, дори беше жално да ги гледа човек.

Белгия правеше играта.

А англичаните нямаха подход, макар да се стараеха.

Когато Азар в края непринудено отиде на среща с английския вратар, всичко стана пределно ясно.

Англия, както казват футболните хора, просто грохна.

Лесно е да се разбере защо.

Още веднъж да припомни главите характеристики на тази блестящ отбор — зъл, много бърз и неотстъпчив.

Играещ искрено и твърде емоционално, играещ красив комбинативен футбол.

Млад отбор.

Един от най-младите на турнира.

Но този отбор беше предаден.

И това бе направено не от някой друг, а от собствената британска политическа и медийна класа.

Отборът на Англия бе осиротял.

Твърде симпатичната президентка на Хърватия, която победи Англия на полуфинала, отначало скачаше със своите фенове на трибуната.

А на полуфинала гледаше заедно с руския премиер Медведев.

А за английския отбор нямаше нито един от политическото и медийно ръководство.

Същото то направи така, че от Англия в Русия бяха дошли колко се може по-малко запалянковци.

А когато Гарет Саутгейт има и наглостта да каже на пресконференция положителни неща за Русия — сами разбирате как се отзоваха на това британските медии.

Ръководството на тази страна спокойно и делово, решавайки своите проблеми, пренебрегна отбора и дори го пожертва.

Остави го в положението на ученици от летен лагер, при който никой от родителите не е дошъл да го навести.

Дмитрий Лекух, РИА Новости

News Front

 

 

Тагове: