Непреклонният реализъм на Тръмп и философско-историческата прозорливост на Путин създава «тандема на надеждата» за цялото Човечество.

Наглата лъжа на Порошенко за уж успешната му лична среща с Тръмп в Брюксел, която не бе потвърдена с нито една снимка, в съчетание с неговото унило словоблудство в празната брюкселска зала за уж неизбежното и вече решено влизане на Украйна в НАТО, значително по-добре характеризира пълния тупик и безнадежността на настоящия авантюристичен украински проект, отколкото писанията на неговите политически опоненти.

Киевският режим е политически тупик, макар и да се прави, че не знае за това.

Неговият главен вдъхновител и спонсор са властите на САЩ, които днес повече са загрижени в търсенето на новата им роля и място в бързо променящия се свят.

Ако те продължат да бъдат войнствени и решителни, поне правят вид на такива, то дори на новородените вече е ясно — куче, което лае силно, рядко хапе.

САЩ, независимо от тяхната нагла до безкрайност световна власт, се налага да имат предвид реалността на новия свят.

Нито на Тръмп, нито на отслабналата Америка, раздала огромна част от своите производителни сили на кого ли не и неспособна дори самостоятелно да превъоръжи силите на своите ВВС, вече не е нужна тази глобална сфера на отговорност, която в миналото беше напълно по силите на САЩ, както и по джоба им.

Но Щатите искат да се избавят от бремето плавно, без резки движения.

Точно както една друга империя — Древният Рим предаваше позициите си най-напред в периферията, постепенно отивайки назад към своя изходен ареал.

Но римляните не успяха навреме да обезпечат именно плавния процес и   гаща стигнаха до самия Рим, когото не успяха да спасят.

Американците вероятно отчитат този пропуск на своите предшественици и се опитват да не го допуснат.

Ето затова плавното натискане на педала върху «света по американски» и замяната му с нещо по-човекообразно, по-равновесно и не така обременяващо за самата Америка ще наблюдаваме в близките години.

Наивно е да се очакват от срещата между Путин и Тръмп някакви глобални решения и инициативи.

Подобни фундаментални неща, касаещи тектонични процеси в световната геополитика по принцип на се решават, сядайки на масата за два часа.

Едва ли двамата лидери ще успеят да поговорят помежду си достатъчно откровено.

В условията на тотален и неприятелски контрол върху собствения си президент в САЩ, двете страни вероятно ще бъдат принудени да се ограничат с традиционната официална риторика.

Но дори тази среща може да се възприема точно като знак на тези неизбежни промени, за които казахме по-горе, така срещата ще може да разблокира много процеси, водещи към плавното преформатиране на света.

В това число и в Украйна.

Ето какво казва по повода главата на Евросъвета Доналд Туск:

«В няколко разговора с мен президентът Тръмп не скриваше, че изпитва по-малко възторг спрямо Украйна и повече разбиране за това, което направи Русия там».

Америка се измори от Украйна.

За Тръмп тази умора е естествена производна от вече непосилното за неговата страна глобално имперско бреме.

А за поляка Туск това звучи като знак на надежда за благоприятни за Полша геополитически промени.

Защото изкуствената държава Украйна е от полска гледна точка не нещо друго, а основна пречка за връщането на Полша към нейните исторически граници, както считат там — от «море до море», т.е. от Балтийско до Черно море.

Свиването на американските геополитически позиции открива в този смисъл за такива периферни опори на САЩ, като Полша, нови и много примамливи перспективи.

В този смисъл, полонизацията на значителна част от днешна Украйна може да се окаже твърде приемлив за Вашингтон вариант за запазване на своята сфера на влияние, макар и в опосредствен вариант.

Вариантът връщането на Украйна в руската сфера на влияние може би се оценява в САЩ именно като нежелателен «срив в резбата».

Но и полските амбиции спрямо Украйна може би се оценяват в Москва по същия начин.

Двете крайности не водят до плавно преформатиране, от което имат интерес САЩ.

В тази връзка срещата в Хелзинки по отношение на Украйна ще даде зелена светлина на търсенето на нов вариант, изключващ твърде резки промени в геополитическия статус на дадената територия.

В същия контекст могат да бъдат намерени допирни точки от страна на всички основни играчи, с изключение на настоящия киевски режим и екстремистките кръгове, с които той е неразривно свързан.

Определена част от политическата класа в самата Украйна вече напълно осъзнава опасния тупик на настоящия курс и безперспективността на управляващата групировка.

И макар на срещата между Тръмп и Путин да не се вземат никакви съдбоносни решения за Украйна, след края на срещата ще започне създаването на нова пътна карта за украинската криза по повод предстоящите избори в Украйна през пролетта на 2019 година.

За САЩ това е единствената възможност да се измъкнат от украинското блато плавно, запазвайки лицето и глобалния си престиж.

Ако Вашингтон отново се опита да заложи на киевските екстремисти и намиращата се под техен контрол киевска власт, то нещата ще свършат с поредната голяма война в Донбас с перспектива Украйна да се сблъска лице в лице с Русия.

Към подобно катастрофално развитие на ситуацията нито САЩ, нито Европа не са готови.

Защото ще им се наложи да се намесят в този конфликт.

Това е неприемливо за Запада и напълно противоречи на логиката за плавната реконфигурация на света, към която е склонен Тръмп.

Пълното предаване на Украйна на Запада също е изключено.

Защото става въпрос за фундаменталните интереси на военно-стратегическата безопасност на самата Русия, която  в случай на отстъпки за Украйна пред Запада ще пострада катастрофално.

Всеки руски лидер няма да допусне това — да създаде в собствената си страна ситуация на крайна опасност, граничеща с разпад.

Точно затова Москва няма да направи отстъпки.

Никой от Русия няма да се опита да уговаря същия този Порошенко да замени Украйна за някакви финансово-икономически бонуси.

Тръмп е практичен човек, той е реалист, разбира горното напълно добре.

Но другият Тръмп, а не този, който сега е натикан в ъгъла.

Но в САЩ има политици, които не искат да се разделят с илюзиите от миналото, което няма да се върне.

Не е нормално е да се живее и да се гради политика на базата на илюзии.

Тръмп, който знае, че е невъзможно да стъпиш два пъти в едно и също място в една река, е реалист — по-голям от всички останали имперски мечтатели в Америка взети заедно.

А реализмът в политиката е онзи архимедов лост, който може да преобърне света.

News Front

Превод и редакция: Петя Паликрушева

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;