В Москва считат, че видеообръщанието на Юлия Скрипал е било направено под натиск, те отбелязват, че не виждат причина да имат доверие на думите й.

Подобна реакция от страна на Русия бе твърде предсказуема, пише журналистът Ангус Роксбург в The Guardian.

Той отбелязва, че в него се е създало точно обратното впечатление.
Според него, изявлението на Юлия се е различавало от режисираните признания от съветската епоха. На авторът му изглаждало, че Юлия била спокойна, няколко пъти се отклонявала от написания текст, а това, че говорила показвало, че Юлия е направила изявление, а не импровизация.
Авторът твърди, че нищо в обръщението на дъщерята на бившия руския двоен агент Сергей Скрипал не го е подтикнало към мисълта, че Юлия не е вярвала в това, което говорила.
И макар, според Роксбург, най-добрият начин да се разсеят съмненията е да се направи пресконференция или интервю с Юлия Скрипал, той отбелязва, че може да се разбере нейното нежелание да участва в подобен род мероприятия.
Работата е в това, че Юлия отбелязала, че в дългосрочна перспектива би искала да се върне в родината си.
Всяко интервю би я заставило да мисли за виновника и за причините за отравянето, докато връщането й в Русия зависи от нейното мълчание за подозренията си, пише авторът.
Фактът, че тя отново вежливо отказва да си сътрудничи с руското посолство и емоционално благодари за грижата, която получава от Великобритания, нагледно демонстрирало на кого има по-голямо доверие Юлия, пише журналистът.
Той отбелязва, че, независимо от това, че авторът на покушението остава неизвестен, няма основания да се подозира който и да е друг, освен Русия.
Авторът, обаче, отбелязва, че Великобритания не е успяла да предостави убедителни доказателства по случая.
Например, никой така и не е могъл да обясни защо от толкова токсичния «Новичок» са се отровили само трима и защо те не са починали.
А появилата се версия странно съвпадна с исканията да се увеличи отбранителният бюджет на Великобритания.
Британският журналист отбелязва, че дори неговата убеденост, че вината за отравянето лежи върху Русия, се основава само на интуиция и на прецеденти, а не на неоспорими факти.
Заедно с това остава важният въпрос — как Великобритания трябва да изгражда отношенията си с Русия, чийто лидер твърди, че може безнаказано да действа по целия свят, щом същото правят САЩ вече десетилетия.
Авторът твърди: ще разберем ли някога на кого лежи отговорността за отравянето на Скрипал — върху Путин или върху някой друг, движим от прекален патриотизъм, отглеждан в съвременна Русия.
И допълва: вероятно това така и няма да стане известно.
Западът може да отговори на действията на Русия чрез засилване на истерията и натиска или да приеме факта, че няма друг избор, освен да работи с Путин в следващите шест години.
«Западът не може да победи Путин, но ние можем поне да се опитаме да направим следващите шест години по-малко опасни», завършва  Роксбург в The Guardian.
Превод и редакция: Петя Паликрушева

Източник:https://www.theguardian.com/commentisfree/2018/may/24/yulia-skripal-russia-salisbury-poisoning

Тагове: ; ; ;