Гражданката на Рига Татяна Андриец публикува във Фейсбук няколко «истории за хората, които обичат да плуват по течението» — за ситуацията в латвийските училища по отношение на националните малцинства, подложени на латишизация.

Андриец публикува разказ от живота на едно от училищата:
«В 10 клас, поради недостиг на учебници, руският език бе обединен с латишски.

На никой не му пука, че класът е рускоезичен, както и педагозите.

Главното е държавният език.

Още в началото на учебната година децата се обръщат към педагога, който цял живот е говорил с тях а родния и за двете страни език — на руски.

И настана — неловко мълчание…

„Sveiks! Tagad es ar jums stundās runāšu tikai latviski. Skaidrs?“ („Здравейте. Сега с вас ще говоря по време на уроците само на латишски. Разбрахте ли?»)

Класът започна да се смее.

Забавно и жалко е да се слуша развалена латишска реч от устата на човек, който девет години е говорил с тях само на руски.

Авторитетът на учителя е поставен под съмнение по този начин.

От детството е прието, че учителят е почти свещен човек, а сега какво излиза?

Заповядаха й и тя се подчинява?

Учителката не владее добре латишски, срамува се от грешките си, затова предпочита да говори кратко — да даде задача в началото на урока и да провери в края.

И това го прави, вместо творческите и интересни уроци, които тя измисляше, докато имаше правото да преподава на родния си език.

От това страда нивото на образование», гневно пише ученичката от Рига.

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ;