Врагът за НАТО сега вече не е в Кремъл — а в разширяването на алианса на изток, което се случи в последващите след СССР десетилетия.
«Смяната на ориентирите» се случи едва след началото на въоръжения конфликт в Украйна, когато във военното ръководство на Запада осъзнаха, че ще им бъде много трудно да се доберат до новия «фронт», отбелязва авторът на статията.
Докато за Русия това не беше никакъв проблем — и не само по очевидните географски причини, но и защото руската инфраструктура напълно е готова за прехвърлянето на войски по територията на бившия СССР, за разлика от НАТО, пише  Gli Occhi Della Guerra.
Проблемите не са само в недостатъчно развитата инфраструктура в тесния смисъл на думата, а и в бюрокрацията, включително законодателното и техническо разминаване между различните страни на Европа и САЩ при преместването на тежкото въоръжение, пояснява авторът.
В същото време съществуват и чисто технически проблеми, които на пръв поглед изглеждат второстепенни, но в случай на война са основополагащи.
Достатъчно е да припомним, че жп линиите в Прибалтика са по-широки в сравнение със западните стандарти, а това означава, че всички влакове на границата трябва да се разтоварват, за да се прехвърлят товарите за по-нататъшна транспортировка.
«Ако ти трябват 45 дена, то ти ще закъснееш за войната.
Има дни, когато се движим със скорост, необходима по време на военни действия.
Но това по-скоро е изключение от правилото», цитира  Gli Occhi Della Guerra изявлението на генерал Стивън Шапиро, отговорен за организирането на придвижването на американската армия в Европа.
Петя Паликрушева
Източник: http://www.occhidellaguerra.it/nato-guerra-russia/

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;