Турската опозиция, макар и изправена пред неравни условия в предизборната кампания, внесе нова енергия и живец в политическата борба, предшестваща президентските и парламентарни избори тази неделя.

Въпреки забраните, въпреки извънредното положение, въпреки липсата на анкети, дискриминирането на опозиционните партии, силните лостове в ръцете на управляващите, включително и почти всички медии, предизборната кампания преминава при голяма активност и разнообразие.
«От 30 години наблюдавам избори, за пръв път съм свидетел на толкова динамична, атрактивна, коренно различна от предишните избори атмосфера», казва журналистът Мурат Саваш.
В надпреварата за президентския вот електоратът на Партията на националистическото действие (ПНД) на Девлет Бахчели се очаква да бъде от определящо значение за преизбирането на Реджеп Тайип Ердоган. ПНД се включи в предизборна коалиция начело с управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).

Част от консервативния електорат, който на предишни избори гласуваше за Ердоган обаче, може да се влее в ислямистката Партия на щастието, която е част от опозиционния блок, заради недоволство, че ПСР се е отдалечила от ценностите на исляма, твърдят анализатори. Според някои оценки Партията на щастието е увеличила значително рейтинга си.

ИНДЖЕ — КАНДИДАТЪТ, КОЙТО ОПЪВА НЕРВИТЕ НА ЕРДОГАН
Определението е на анализатора и социолог г-жа Мерием Аксу. Тя смята, че представянето на Мухаррем Индже, кандидат-президент на опозиционната Народнорепубликанска партия (НРП), е засенчило сериозно харизмата на Ердоган. Журналистът Ахмет Хакан пък коментира: «опозицията повлече на буксир управляващата ПСР».
На предишни митинги Ердоган бе единственият, който събираше и възпламеняваше с речите си масовия избирател. Сега кандидатът на опозицията Мухаррем Индже не му отстъпва. Ораторският талант (неочакван за мнозина) на Индже, енергията, нападателният стил, непринудеността са неща, които му спечелиха много симпатии и които импонират на европейските лидери. Той кара велосипед и си прави селфи на митингите, но умее да комуникира и с консервативния електорат — посещава джамия и защитава свободата на религиозното облекло.
Индже акцентира върху икономическите проблеми, които са ахилесовата пета на управляващата ПСР. Дали ще успее Индже да се наложи над Ердоган, ще стане ясно на вота. Но отсега може да се прогнозира със сигурност, че опозицията ще набира сили в негово лице, което да я изведе от досегашната летаргия. Много е вероятно благодарение на Индже основната опозиционна сила, най-старата светска партия на Турция — НРП, да увеличи рейтинга си. Досега тази партия, основана от Ататюрк, не успяваше да надскочи 25 процента, но по всичко личи, че ако не този път, то в близко бъдеще непременно ще успее.
Ердоган залага на борбата срещу тероризма на Кюрдската работническа партия (ПКК), на визията за «силен президент, силна Турция». В същото време обаче на фона на енергичните опозиционни лидери проличава, че е уморен, че е притискан от много страни, казват наблюдатели.
Мерал Акшенер успява да събере одобрението на голяма част от женския електорат, както с изявите, така и с проектите си за тях. Управляващата коалиция упорито се прави, че не я забелязва, но тя предизвиква симпатии и одобрение сред отвърналите се от Бахчели избиратели.
Електоратът на ПСР и част от бизнес средите виждат в лицето на Ердоган гаранция за сигурността на страната.
Бившият министър на здравеопазването Мехмет Мюеззиноглу, известна личност сред изселническия електорат, понеже самият той е изселник от гръцка Тракия, направи специално пред БТА прогнозата, че вотът ще се реши още на първия тур.
«Очаквам нова изборна победа», каза той. «Фактически още миналата година нашият народ одобри президентската система, която, смятам, ще открие пътя на Турция към по-голям напредък».
«Ердоган се изчерпа. Няма какво повече да каже. Трудно е да запази поста си, който се разклати. Дори и да успее да го запази, ще бъде притискан в недалечно бъдеще и вероятно няма да може да спечели други избори», смята обаче анализаторът Неджати Сойлу.

ЗА КОГО ЩЕ ГЛАСУВАТ В БУРСА?
Град Бурса, с неговите над 400 хиляди избиратели с корени от България и Балканите е до известна степен определящ за вота на изселническия електорат. След доста години за пръв път на тези избори български изселник — проф. д-р Юксел Йозкан — е сред кандидатите за депутат от опозиционната НРП на избираемо място.
Турски анализатори и журналисти, сред които Ахмет Йълмаз, прогнозират висока активност сред изселническия електорат в подкрепа на Йозкан, председател на най-влиятелната организация на българските изселници в Турция Балгьоч и на Федерацията на балканските изселници и мигранти, на принципа «да имаме наш човек в парламента». Сред изселниците битува мнението, че управляващата ПСР дава предимство на изселниците от Западните Балкани и че загърбва проблемите на българските изселници, затова те искат да има повече свои представители в парламента.
Сабри Искендер, известен активист в средите на българските изселници, гледа по-различен начин на това, свързвайки го със специфичния характер на българската изселническа общност.
Нашите изселници от България са съзнателни, образовани, те са изпитали на гърба си насилията от тоталитарния режим, от авторитарния стил на управление, те са привърженици на парламентарната система, 95 процента от хората, с които съм разговарял, казват, че ще гласуват за Мухаррем Индже и за Мерал Акшенер, каза той.
Междувременно, изселнически дружества започнаха протестна кампания срещу кандидат-депутатката на ПСР в Ялова, окръг Бурса, г-жа Мелиха Акйол, която на предизборен митинг нарече изселниците «смачкани хора». Те откриха подписка с искане от Ердоган да отстрани от листите въпросната кандидатка.

КАКВО МОЖЕ ДА ОЧАКВАМЕ НА 24 ЮНИ?
Ако вотът се реши на първия тур, Ердоган ще отдъхне с облекчение, защото ще е изпълнил основната си цел — ще узакони президентската система, която бе приета на референдум през април м.г. Ако се стигне до балотаж на 8 юли и спечели Ердоган, положението остава същото. В случай обаче, че спечели опозицията, може да се очаква една нова Турция. Защото за опозицията предстоящите избори са един вид реванш срещу референдума през април 2017 г., който загубиха с малка разлика, и предлагат възможност за връщане към парламентарната система.
В крайна сметка резултата от вота ще реши онази част от обществото, която гласува не по идеологически подбуди или от привързаност към определен лидер, а според конкретната ситуация. За тази група гласоподаватели вотът е проява на рационален избор. Т.е. гласуват за онзи или онази политическа сила, които му обещават по-добро бъдеще, по-добро решение на икономическите проблеми, по-добри гаранции за сигурност и просперитет…
«Смятам, че предстоящите избори станаха предмет на най-много спорове», казва социологът журналист Джан Козаноглу.
Анализаторите и от лагера на властимащите, и от лагера на опозицията са единодушни в едно — на 24 юни се очаква висока избирателна активност, може би най-високата в новата история на Турция.

Спец. за БТА Нахиде Дениз

Тагове: ;