Това ни харесва — да наричаме нещата с истинските им имена.

К. Маркс

Преди сто години  Освалд Шпенглер публикува своята знаменита книга «Залезът на западния свят», по-известна като «Залезът на Европа».

Сега знаем, че през 1918 година залезът едва започвал.

Какво се случва по-нататък:

  • 1945 година — тогава Европа спира да играе ролата на геополитически събект и се оказва разделена на зони на влияние между Русия и САЩ.
  • 1968 г., тогава т.нар. студентска революция, а по-точно, това, което се криело зад нея, нанесла страшен удар по съхранилите се европейски ценности, рязко ускорявайки процеса на американизация, деевропеизация на Европа и превръщането на Запада в Постзапад.
  • Финалната точка под формата на голяма мръсна локва постави т.нар. миграционна криза през 2015 година.
  • Т.нар., защото, според редица експерти, тя в значителна степен прилича на добре планирана и подготвена военно-политическа организация, комбинираща провеждането на нелегални операции с използването на стретегически комуникации, крупна логистика и психологически кампании с нанасянето на мощни психоудари.

Целта на операциите е създаването на управляем хаос — средства за организирането на широкомащабни, невиждани от времето на Втората световна война потоци от бежанци и нелегални мигранти.

Управляемият хаос в дадения случай бие по евробюрокрацията, деморализира ЕС, демонстрирайки пълната политическа импотентност на неговото ръководство.

Последното не се забави да признае това.

На 2 септември 2015 година министърът на външните работи на Словакия Мирослав Лайчак след заседанието на правителството на страната призна, че Шенгенската зона де-факто е престанала да съществува заради масовия наплив на бежанци от Близкия Изток и Северна Африка.

През септември 2015 година те бяха над половин милион човека, нахлуващи в Европа не така, както хора, които бягат от беда и смъртна заплаха, а бягащи там, «където е топло и чисто» —  в страните с максимално високи държавни дотации: Германия, Швеция, Франция и Италия.

На 17 септември 2015 година официалният представител на МВФ Джефри Райс оцени ситуацията в Европа като «хуманитарна криза от небивал мащаб».

И макар, ще повторя, в този момент в Европа да се оказаха половин милион бежанци, европейските власти се сковаха от такъв страх, че им се привидяха вече 30-36 млн бежанци в най-близко време…

Впрочем, така наречените бежанци, голяма част от които бяха млади и здрави мъже, нямаха намерение нито да работят, нито да бъдат асимилирани, те искаха едно — да живеят на дотации, без да работят.

Става дума за новата вълна на преселение на народите от Юга към Севера, за заселването на Европа с чужди й в етническо, културно-религиозно и расово отношение маси.

Масите очевидно бяха настроени към реализиране на криминално-паразитно усвояване на зоната на обитание на сития, търпелив, изгубил и ценностите си, а и волята си за съпротива европейски човек.

А нима можеше европеецът, научен на комфорт и толерантност, да се противопостави на социалните хищници, организирани в етнически банди?

Миграционната криза нагледно демонстрира не протосто неготовността, а неспособността на западноевропейците не просто да се противопоставят на чуждото, но дори да се защитят от него, запазвайки достойнството си в сблъсъка с него.

Да, това е залезът на Европа.

История, чийто финал дори не е и сънувал Шпенглер.

Авторът на «Залезът на Западния свят», при целия му песимизъм, е от това поколение немци и европейци, които бяха готови да отговорят на предизвикателствата, а не да крият «мазно тяло» в копторите на комфорта.

Андрей Фурсов

Превод и редакция: Петя Паликрушева

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ;