КАК ПРЕВРЪЩАТ ХОРАТА В БИОМАСА

Нацистката система през 1938-1939 години все още не цели тоталното изтребление  на хората, макар те никога да не са зачитали живота.

Тя е насочена към «възпитаването» на робската сила — идеална и послушна, немислеща за нищо, освен за милостта на стопанина.

На него пък му е все едно кой ще си отиде, кой няма…

Трябвало от съпротивляващата се възрастна личност да се направи изплашено дете, силно да се инфантилизира човекът, да се стигне до неговия тотален регрес — до животно, до жива биомаса без личност, воля и чувства.

Биомасата се управлява лесно, тя не предизвиква съчувствие, лесно е да се презира и послушно отива на заколение.

Т.е. тя е удобна за собствениците.

Обобщавайки основните психологически стратегии на натиска и ликвидирането на личността, описани в работата на Бетелхейм, стават ясни няколкото ключови стратегии, които са универсални.

В различни вариации те се повтарят практически на всички нива в живота — от семейството до държавата.

Нацистите само ги събрали в единен коктейл на насилие и ужас.

Как бива превръщан човекът в биомаса?

Правило 1. Трябва да го заставиш да се занимава с безсмислена работа.

Едно от любимите занимания на есесовците било да карат хората да носят камъни от едно място на друго, да ровят дупки с голи ръце, докато лопатите били точно до тях.

Защо?

«Защото така казвам аз, еврейска мутро», отговаряли есесовците.

Звучи по същият начин, като:»Защото така трябва», «Твоята работа е да изпълняваш, а не да мислиш».

Правило 2. Въведи взаимоизключващи се правила, чието нарушаване е неизбежно.

Това се създава постоянен страх, че ще бъдеш хванат в нарушение.

Хората били принудени да се договарят с надзирателите.

Последните можели да обръщат внимание върху едно или друго нарушение, но можели и да не обръщат. В замяна искали някакви услуги.

Нещо почти като държавните закони, поне някои от тях.

Правило 3. Въведи колективна отговорност.

Тя размива личната, това е отдавна известно правило.

Но в условия, при които цената на грешките е твърде висока, колективната отговорност превръща всички членове на групата в надзиратели един на друг.

Самият колектив се превръщал в неволен съюзник на СС и лагерната администрация.

Стремежът към послушание така се бил загнездил в психиката, че винаги имало затворници, които, когато есесовецът забравял за заповедта си, самите те започвали да принуждават другите затворници към нейното изпълнение.

Когато «всички са виновни» или когато конкретният човек се вижда само като представител на стереотипна група, а не като изразител на собствено мнение, нещата са докарани до пълен психически погром.

Това са трите ударни правила.

Следващите три вече превръщат раздробената личност в биомаса.

Правило 4. Трябва да заставиш хората да повярват, че от тях нищо не зависи.

За целта създай непредсказуема обстановка, в която е невъзможно да се планира каквото и да било, застави хората да живеят на базата само на инструкции, пресичай всяка инициатива.

Правило 5. Застави хората да се правят, че нищо не виждат и нищо не чуват.

Бателхейм описва такава ситуация.

Есесовец пребива човек.

Около него минава колона роби, която, виждайки боя, дружно отвръща глави на другата страна и рязко ускорява ход, показвайки, че не са видели случващото се.

Есесовецът не спира побоя и вика: «Браво, юнаци».

Така сред затворниците се засилва чувството на срам, безсилие, защото неволно са станали съучастници на есесовеца.

В семействата, в които процъфтява насилието, не е рядка ситуацията, в която един от родителите всичко вижда и разбира, но се прави, че нищо не вижда и нищо не знае.

Правило 6. Застави хората да пристъпят и последната си вътрешна черта.

«За да не станете ходещи трупове, а да останете хора, макар и унижени и деградирани, трябва през цялото време да се осъзнава къде точно преминава чертата, след която няма връщане назад, която не бива да се пристъпва при никакви обстоятелства, дори, ако е заплашен животът.

Да съзнаваш, че ако си оцелял с цената на пристъпването на тази черта, то ще продължиш да живееш живот, изгубил всякакво значение».

Бетелхейм цитира нагледно подобна история.

Веднъж есесовец заставил двама евреи да легнат в кална вада, извикал поляк затворник от съседната бригада и му заповядал да закопае изпадналите в немилост двама евреи.

Полякът отказал.

Есесовецът започнал да го бие, но полякът продължил да отказва. Тогава надзирателят заповядал да си сменят местата, двамата евреи получили заповед да закопаят поляка.

И те започнали да го закопават без ни най-малко колебание.

Когато полякът почти бил закопан, есесовецът им заповядал да спрат, да го изровят, а след това самите те да легнат в калната вада.

И отново заповядал на поляка да ги закопае. Този път той се подчинил.

Или от чувство за мъст, или мислейки, че есесовецът ще го пощади в последната минута.

Но надзирателят  не го помилвал — натъпкал с крака земята над главите на жертвите.

След пет минути те били мъртви, а другият умиращ бил изпратен в крематориума.

РЕЗУЛТАТЪТ ОТ РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ВСИЧКИ ПРАВИЛА:

«Затворниците, усвоили вече постоянно внушаваната от СС мисъл, че не бива да се надяват на нищо, повярвали, че по никакъв начин не могат да повлияят върху своето положение — такива затворници ставала в буквален смисъл ходещи трупове».

Първоначално човек спира да действа по своя воля — той вече няма вътрешен източник на движение.

Всичко, което прави се определя от надзирателя.

Човек автоматично започва да изпълнява заповеди. Всички заповеди, без да избира.

След това започва да гледа само пред себе си.

Тогава настъпва духовната смърт.

Зомби-хората в това положение вече отхвърлят всеки опит да преосмислят собственото си поведение и стигат до състояние, в което могат да направят всичко, на каквото ги накара съществото, което те считат за свой стопанин.

«Тези, които успяват да се измъкнат от това състояние, разбират, че най-важната свобода е човек при каквито и да било обстоятелства да избира собственото си отношение към случващото се.

Там, където няма собствено мнение, започва животът на зомбито.

News Front

 

 

Тагове: ; ;