Посещението при Путин беше тест за сериозност.
България не го издържа.
Путин и Бойко сякаш не участваха в една и съща среща.

Когато преди няколко дни писах, че Бойко трябва специално да се подготви за срещата с Путин, подозирах, че ще се случи точно това:
той ще се придържа към стилистиката, поощрявана от чиновниците в Брюксел, към

Юн-кярския стереотип.
А това е най-далеч от очакванията на Москва.

Пошегувах се също така, че Бойко трябва да вземе със себе си русофобската карикатура Плевнелиев – понеже Москва се нуждае от извинения или, най-малкото, от някакви обяснения за досегашните ни кълчотения.
Руснаците са търпеливи, но злопаметни.

Когато човек отива при Путин, трябва да освободи главата си от празните приказки на Брюксел/Меркел, примерно: ще санкционираме Русия, обаче ще строим Северния поток.

Трябва също обезателно да се самохигиенизира от русофобските словесни изстъпления на хора, които нямат никакво значение.

Да хигиенизира, макар и за няколко дни, и медиите, над които има влияние – абсурдно е телевизия, която контролираш, да говори за „убийствата“ на Путин, а ти да ходиш на просия при него.

Всъщност, може — ако му занесеш собствената си глава.

Трябва човек да е абсолютен наивник, за да се съобразява с ония, които дрънкотят, че Русия ни унижавала, държала се господарски с нас.
Е, а как иначе да се държи, когато и на Запад се отнасят така с нас.

Общуването с истински Император е трудна работа, не е същото като с Тайп — рахат локума не върви.
Всяка дума трябва да е премерена.

Направо ми стана неудобно, когато Путин поправи Бойко, че не приема определението „Старшият брат“ – тия четки минават при други хора.

Освен това ти подсказват, че неправилната дума не е толкова „старши“, колкото „брат“.

/Цитат, Путин: „Много ме смущава, кой е старши, кой е младши, имайки предвид, че старшият винаги го подбуждат да заплати“/

И основното: този човек трябва да се слуша с осем уши – без да се пропуска нито една сричка.
А е истинска лудост да промениш смисъла на казаното от него.

Защото, ако имаш проблеми с чуването, ще последва най-неприятното: официално да те опровергават — нещо, което никога не се е случвало досега.

Така ще те свалят на нивото на говорителя на Кремъл Песков.
/Цитат, Песков: „Все още нищо не е договорено и вероятността тази идея /за хъба/ да се осъществи «остава ограничена»./

Теменужка Петкова, министър на енергетиката, която игра в оперетата на Гинка от Пазарджик, пък си позволи да повтори преувеличенията за резултатите от срещата с Путин — и то 30 часа след балтията на Песков.
Това вече е копанарска история.

Далеч по-разумно щеше да е да се представят резултатите такива, каквито са, тоест – хайде пак да се запознаем, какво мислите за нашите мечтания, вече сме сериозни /??/, как е кучето Бъфи и пр.

Вместо това, телевизиите усърдно размахаха големите баданарки – колкото съвсем да раздразнят публиката.
Също и Москва.

Преди да ви привика, Путин е прочел резюме на всички тукашни словесни блудства: за Русия, за енергийните „проекти“ и другите бълнувания.
Запознал се е с колекцията от бисери на неуравновесеност и дори налудност, наясно е с всичките тукашни гърчения.

Нарочно преди време споменах интервютата на Стоун с Путин– там е всичко, ето, например, един важен детайл: руският президент не чете резюмета на секретните справки на специалните служби – а чете самите доклади, всичко до последната сричка.

Иска сам да се ориентира — не някой папагал край него да му подсказва.

Сега стана ли ви ясно, защо най-напред бе приет Радев?

Подсказаха ви, какво следва, но май не разбрахте.
В Москва изобщо не се интересува от нашите вътрешни боричкания в кална локва.

Клакьорите, които иронизираха посещението на Радев, сетне сигурно никак не са били щастливи от отношението към Бойко.

А Путин изобщо не се интересува от някакъв арбитраж между българския президент и българския премиер.

Всичко приключи – може би за дълго.

Всъщност, всичко приключва изобщо — и с досегашният ЕС, и с досегашните му номера, край на чиновническия рай, новите времена настъпиха.

Пратете русофобството на майната му — огледайте се какво се случва между довчерашни врагове, оставете и русофилството за празниците, бъдете делови.

Търгувайте СЕ — и в Белия дом, и в Кремъл.

Там има прагматични и обиграни мъже — Търговци на История.
Но трябва да си голям наивник, за да се надхитряш с тях — търгувай за нещо малко, реално и възможно.

Това не са „колегите“ от Западните Балкани, с които ще се правят общи ядрени централи, пътища и други сапунени мехури.

Всъщност, отиването до Москва — освен да седнеш пред руския детектор на истината, няма никакъв друг смисъл.

Иначе е много симпатично, че човекът, който работи за „европейската перспектива“ на Западните Балкани, иска тръбичка от „Турски поток“ от Путин.

Тази перспектива обаче е работа на Путин и Тръмп, останалите само ще лепят афишите.

Бойко сякаш вярва вече единствено на рехавата си преторианска гвардия от клакьори.

Но тях не ги бива – освен за негова лична употреба: да му преразказват собствените си версии за някакъв несъществуващ медиен ефект.
А всички, взети заедно, не струват колкото едно изявление на Песков.

Разкарайте клакьорите, разкарайте най-напред Капо-ди-клак – така наричали Шефа на клакьорите в публиката на Миланската скала — кой е, всъщност, този идиот?

Нужен е вече друг език, друго излъчване.
Друго ниво на държавен разум и на държавно приличие.

И това вече не е проблем само на Властта – още повече, ако клакьорите продължават да смятат Народа /тукашния/ за сбирщина от идиоти, на които може да се говори всичко.

***
ВРЕМЕ ЗА СПОМЕНИ
Ето какво открих в една своя дописка от 13 януари 2009 година – цитирам:

„В „Панорама” най-напред Бойко Борисов започна да се оплаква от някакви активни мероприятия.

„СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ ПОСРЕЩНАХМЕ ПУТИН КАТО МЕСИЯ – рече той. – Не ме интересува кой е виновен”.

Говореше, естествено, за газовата криза.

И сетне вметна, че ако подобен номер бил направен на руснаците, досега те щели да минат с танковете.

И тръгна да мачка „измекярите от ляво и дясно”.

Мисля, че направи най-голямата грешка в кариерата си – с напълно излишния бодичек, който направи на „месията”.
***

Тагове: ; ; ; ; ;