Първата екзопланета е открита през 1988 г. След това бяха открити повече от 3 хиляди планети извън  пределите на нашата слънчева система.

Може да се предполага, че около 20 % от приличащите на Слънцето звезди имат приличащи на Земята планети в пригодни за обитание зони.

На този етап не знаем има ли на която и да е от тези планети живот — въобще не знаем как се заражда животът…

Но дори да се е зародил някъде живот, то ще може ли той да оцелее?

Земята е преживяла в историята си минимум пет периода на масово унищожаване на живота.

Отдавна се счита, че от въздействието на астериодите са измрели динозаврите.

Ние, като човешки род, справедливо проявяваме тревога по повод тези събития, които могат да причинят собственото ни унищожение — т.е. промяната на климата, ядрената война или болестите, които могат да ни изтрият от лицето на земята.

Затова напълно естествено възниква въпросът — а какво трябва да се направи, за да се унищожи целият живот на която и да е планета?

За целта трябва да се установи някакъв контролен показател, по тази причина започнахме да изучаваме видове, които се считат за най-издръжливи — бавноходки  (tardigrade), които още биват наричани «морски мечки» заради тяхната външност.

Това са билатерално симетрични, микроскопични безгръбначни организми. Описани са около 1 000 вида бавноходки, които се срещат от Хималаите (на височина от около 6 000 m) до морските дълбини (на около 4 000 m под морското равнище) и от полярните ширини до екватора. Наричат се още тардигради или водни мечки и са едни от най-издръжливите животни на Земята. Поради тази причина те спадат към организмите, определяни като полиекстремофили.

На базата на нашето неотдавнашно изследване можем да кажем, че тези микроскопични създания или техни еквиваленти много трудно могат да бъдат унищожени в която и да е от подобните на нашата планети.

Единствено може да ги унищожи астрофизическа катастрофа, но това е много малковероятно.

Тяхната изключителна издръжливост ни кара да мислим, че животът е толкова издръжлив, че може да се открие и на други места, в по-малко гостоприемни планети от Земята.

ПОСЛЕДНИТЕ ОЦЕЛЕЛИ

Бавноходките са известни със своята способност да оцеляват в невероятни условия.

Ако температурата за кратко време падне до минус 272 градуса С или се вдигне до 150 градуса, то с тях няма да се случи нищо лошо.

Ако се повиши атмосферното налягане повече от хиляда пъти, отколкото на повърхността на Земята, или се понижи до космическия вакуум, те отново ще оцелеят.

Бавноходките са способни в продължение почти на 30 година да минат без храна и вода.

Те могат да издържат на излъчването на над хиляди от  стандартните дози — издържат на 1000 грея, а дозата от 10 грея е смъртоносна са болшинството хора.

Бавноходките живеят навсякъде по Земята, те са способни да живеят и дълбоко под водата, във вулканичните кратери на дъното на Марсианската падина, при това съвсем не се тревожат от такива неща като живота и смъртта на обитаващите повърхността млекопитаещи.

В резултат на изчезването на озонния слой или на горната част на атмосферата хората ще бъдат подложени на въздействието на смъртоносна радиация, тогава водата ще изпълнява защитна функция.

Но какви катаклизми са способни да унищожат тези бавноходки?
Какво трябва да се случи, за да изчезнат те от планетата ни?

Ето и отговорът:

Всички океани на нашата планета трябва да закипят.

На Земята за целта трябва да има огромно количество енергия —  5,6×1026 джаула (при съвременното общо ниво на производство за целта са необходими около 1 милион години).

Затова трябва да разгледаме астрофизическите събития, които биха могли да обезпечат подобно количество енергия.

Налице са 3 основни кандидати, за да се случи това — астероидите, свръхнова звезда и избухване на гама-лъчение.

Земята през цялата си история е била подложена на въздействието на астероиди.

Но в нашата слънчева система има само 17 кандидати за тази роля (включително такива планети-джуджета като Плутон и Ерис), защото те трябва да бъдат достатъчно големи, за да обезпечат образуването на необходимото количество енергия.

Но техните орбити не се пресичат с орбитата на Земята.

Ако анализираме последствията от сблъсъка на Земята с астероидити, то можем да екстраполираме това ниво, при което подобен род събития от рода на Съдния ден могат да се случат.

Оказва се, че нещо подобно се случва примерно един път на 1017 

години — а това е повече, отколкото времето на съществуване на цялата вселена.

Затова вероятността от такова събитие е твърде малка.

При раждането на свръхнова звезда (мащабен взрив на звезди) се отделя колосално количество енергия —

1044 джаула — повече от достатъчно, за да закипи водата в нашите океани.

За щастие, нивото на образуване на енергията бързо пада на базата на отдалечеността на обекта от свърхновата звезда.

Т.е. свръхнова трябва да се появи на разстояние около 0.013 светлинни години, за да се случи пълна стерилизация на живота на Земята.

Ако не се счита Слънцето, то най-близката звезда Проксима Кентавър  (Proxima Centauri) се намира на разстояние 4.25 светлинни години, а и няма симптоми да се превърне в свръхнова).

За такива планети като Земята в нашата галактика дистанцията между звездите зависи от тяхната отдалеченост от галактическия център.

Нейният централен балдж  (central bulge) има повече обекти, отколкото тази част, която се намира по-близо до тях.

Но дори на по-близко разстояние, ако се отчита чистотата на възникване на свръхнови звезди, стерилизацията едва ли може да се случва по-често от  1015

години, а това отново малко превишава възрастта на вселената.

И най-накрая, има избухване на гама-излъчвания, загадъчни взривове, в резултат на които се образува огромно количество енергия, фокусирана в много тънки лъчи радиация.

Откриваме, че те са способни да унищожат живота на такива планети като Земята само в случай, че техният източник се намира на разстояние не повече от 42 светлинни години, а самата планета се окаже на пътя на движението на лъча.

И отново се оказва, че честотата на такъв вид събития е достатъчно ниска, затова много малък брой планети могат да бъдат стерилизираи в резултат на избухване на гама-лъчи.

НЯМА ДА ИМА АПОКАЛИПСИС

Вземайки под внимание нищожната вероятност от подобни апокалиптични събития, стигаме до извода, че бавноходките ще съществуват до взрива на Слънцето, а това ще се случи примерно след един милиард години.

Има още една, последна и крайно малковероятна възможност — някаква звезда може да се сблъска с орбитата на някоя планета.

Но и в при този случай вулканичните кратери, където обитават някои бавноходки, могат да произвеждат  топлина до момента, в който звездното тяло не се придърпа от друга звезда.

Има немалко събития — както външни, така и местни, които могат да доведат до изчезването на човешкия род.

Но животът като цяло е невероятно жизнеспособен.

Оцеляващ.

Започвайки от търсенето на живот извън пределите на Земята, ние сме в правото си да направим следното предположение — ако на някоя планета в далечното минало се е зародил живот, то някои негони елементи все още може би съществуват.

Източник: https://theconversation.com/we-worked-out-what-it-would-take-to-wipe-out-all-life-on-a-planet-and-its-good-news-for-alien-hunters-81006

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;