За последните 20 години Турция направи значителни инвестиции на Балканите, в региона, който Турция счита за сфера на своето влияние още от времето на Османската империя.

Турция не само реставрира джамии, но и влага пари в инфраструктурни проекти, в хуманитарни кампании, в образователни заведения, медицина, енергетика, всячески приветства установяването на бизнес-връзки между балкански и турски предприемачи.

Турция, например, обеща да финансира изграждането на новото шосе, което свързва Белград и Сараево.

Търговският оборот на Турция с т.нар. «западни Балкани» през 2002 година е 435 милиона долара, а през 2016 година нарасна вече до три милиарда долара.

Турция днес говори за «нов прагматизъм» на Балканите, а не за ислямска идентичност, дори изграждането и реставрирането на джамиите се поднася като развитие на мрежата от културни паметници за привличане на туристи и по този начин попълване на бюджета на балканските страни.

Впрочем, ЕС се отнася скептично към тази аргументация и от страна на европейците по-скоро звучат опасения, че Турция лансира политическия ислям в Европа чрез Балканите.

Турция развива активни отношения не само с Босна и Херцеговина, но и със Сърбия, която предпочита в името на икономическите връзки да затвори страницата на историческите битки.

Към 2020 година търговският оборот само със Сърбия ще достигне до 5 милиарда долара.

Стигна се дотам, че през април тази година президентът на Турция Реджеп Ердоган бе обявен за почетен гражданин на сръбскияград Нови Пазар (когото наричат «сръбския Истанбул»).

Ердоган посети града със значително мюсюлманско население в южна Сърбия през октомври 2017 година и властите на града решиха да се отблагодарят на президента на Турция за ролята на страната му за развитието на градската инфраструктура.

През юли 2016 година в Нови Пазар след опитите за държавен преврат в Турция се проведоха стихийни протести в подкрепа на Ердоган. Президентът на Турция не забрави това.

Тогава с Ердоган в Сърбия пристигнаха осем министри и около 200 турски бизнесмени.

Впрочем, главната тема, освен търговските отношения и инвестициите, беше газопроводът «Турски поток», който изисква политическа стабилност в региона.

Ердоган тогава съобщи:
«Турция и Сърбия — това са две ключови страни на Балканите. Както Турция е ключ към мира и стабилността в своето непосредствено обкръжение, така и Сърбия на Балканите, който е мултикултурна и динамична структура, е в позиция, откриваща пътя в региона».

Визитата на Ердоган в Сърбия бе възприета от мюсюлманите на Балканите като грандиозно историческо събитие, като сигнал в подкрепа на исляма и гаранции за защита в региона в случай на изостряне на вътрешните конфликти, което също днес не радва чиновниците в Брюксел, на които хората все по-малко и по-малко вярват.

Това растящо икономическо, политическо и религиозно влияние на Турция предизвиква все по-голямо безпокойство в ЕС.

Масло в огъня наля инцидентът в Косово, когато турските специални части хванаха шестима граждани на Косово и ги екстрадираха без съд и следствие.

Шестимата турци, легално живеещи в Косово, са заподозрени в Турция в симпатии към Гюлен.

Премиерът на Косово уволни министъра на вътрешните работи и главата на разузнаването, защото не го бяха информирани за дадената операция.

В отговор Ердоган обвини косовския премиер в укривателство на терористи и в подкрепа на САЩ срещу Турция.

Подобни арести се случиха и продължават да се случват и в Албания.

ЕС в резултат дори публикува официално изявление, че счита този акт на Турция за недемократичен и неуважителен към законодателните процедури, които са важни за ЕС.

По-рано изданието The Financial Times предупреди ЕС, че, ако европейците не започнат да проявяват интерес към случващото се на Балканите, то вакуумът ще бъде зает от Турция и Русия.

През април президентът на Франция Макрон реагира, заявявайки, че не би искал да вижда в региона силно влияние нито на руснаците, нито на турците.

При това Макрон непрекъснато повтаря, че шестте страни-кандидатки за ЕС (Сърбия, Черна гора, Косово, Македония, Албания и Босна и Херцеговина) имат МИЗЕРНИ шансове за влизане в ЕС.

Т.е. от една страна европейците не искат да виждат влияние на други страни в този фланг и биха искали да затворят маршрута на безкрайната миграция през Балканите към ЕС, а от друга страна се страхуват да поемат отговорността и да инвестират в региона.

Преди месец американският Център за европейски политически анализ публикува материал, в който се изразяват опасения, че Турция прекалено много се намесва на Балканите, проявявайки «синдрома на Големия Брат» по отношение на балканските мюсюлмани, и че това много прилича на отношението на Русия към православните славяни в региона.

Турция се опитва да постигне позволение от властите в Босна и Херцеговина да закрие частните училища, създадени с парите на Гюлен.

Вътрешно-мюсюлманският конфликт в Босна е от полза на Москва, както считат от американския Център, защото това е аргумент за босненските сърби, че Босна и Херцеговина в настоящия си вид не е дееспособна държава.

Москва, според вашингтонските аналитици, само ще се радва да подкрепи сепартистките настроения сред босненските сърби.

В резултат, както виждат това в САЩ, Турция ще играе деструктивна роля в този план на Балканите.

Редица аналитици считат, че Турция увеличава влиянието си на Балканите преднамерено, за да дразни ЕС и САЩ, защото шансовете Турция да влезе в ЕС се стопяват пред очите.

Ердоган на свой ред парира, че Западът не може да се примири с ролята на Турция в тази част на света, че Западът не иска да вижда здрави връзки между Турция, Сърбия и Босна и Херцеговина, и че Западът би искал в името на своите интереси да създаде криза и нестабилност на Балканите.

Защо точно е нужна криза на Балканите от страна на Запада, президентът на Турция така и не обясни.

Отношенията между Албания и Турция също не са цветущи.

Албания, жадуваща да получи нова американска военна база, в Турция бива считана за «американски щат», който е пълен с привърженици на Гюлен.

По ирония на съдбата, привържениците на Гюлен се намират в Косово, Албания и Босна, а най-добрият приятел на Турция на Балканите е…Сърбия.

Газовата тръба се нуждае от спокойствие и липса на радикален ислямизъм, както и от влиянието на Саудитска Арабия на Балканите.

Между Турция и Сърбия се появиха общи интереси, което подчерта и президентът на Сърбия по време на визитата си в Акара.

Вучич открито благодари на Турция за нейната стабилизираща роля на Балканите.

Очаква се, че на 20 май Ердоган ще посети Сараево в рамките на шестото заседание на Генералната асамблея на Съюза на европейските турски демократи (UETD).

Визитата ще стане и своеобразно предизборно мероприятие за Ердоган, който се опитва да получи гласовете на европейските турци.

Страните от Западна Европа (Германия, Австрия и Холандия) му забраниха да води предизборна кампания на тяхна територия, но в Сараево ще се съберат над 15 хиляди турци от цяла Европа, на първо място от същите тези Германия и Австрия.

Западна Европа може да не иска да вижда турското влияние на Балканите, но Балканите могат да станат транзитна територия за по-нататъшното разпространение на турското влияние в «сърцето на Европа».

Петя Паликрушева за News Front

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;