През лятото на 1941 година, когато планът за окончателното решаване на еврейския въпрос още не бил приет, Рудолф Хес издал заповед да се затворят 600 пленници в блок Номер 11 («Блокът на смъртта») в лагера Освиенцим и да изпробват върху тях страшния отровен газ «Циклон Б».

Това станало начало на масовите убийства, в частност операциите в Унгария, вината за които е на неотдавна починалия Оскар Грьонинг  (Oskar Gröning).

Датата била 14 май 1944 година.

До момента, в който Адолф Хитлер се застрелял с Валтер-а си, оставали само 11 месеца.

Именно в този ден в Полша започнали да стоварват 400 хиляди пленени унгарци.

300 от тях умират в газовите камери на печално известния концентрационен лагер Освиенцим.

Тежките престъпления, за които обвинили бившия офицер от СС Оскар Грьонинг, умрял тази година на 97-годишна възраст, станали част от систематичното изтребване на евреите, циганите, хомосексуалистите, комунистите и други — дело на Третия райх.

Престъпленията, извършени в Освиенцим, били резултат от дълги изследвания.

Те се извършвали от лекарите, които с месеци търсели методи за масови убийства, но такива, които да стават бързо, за да не нанасят психологически травми на палачите.

Вълшебното средство било намерено през септември 1941 година.

Именно тогава офицерите от СС затворили в блок Номер 11 стотици съветски военнопленници и за първи път в историята използвали знаменития газ «Циклон Б».

Печалното убийство станало началото на холокоста.

КАК ЗАПОЧНАЛО ВСИЧКО

Освиенцим, където били убити от милион до милион и половина човека, първоначално бил замислен не като концентрационен лагер. Неговото изграждане започнало през май 1940 година, той се създавал като междинен пункт за затворниците, изпращани в Германия като работна сила.

При изграждането били използвани стари бараки, останали от полските войски, които се намирали на 20 км западно от Краков. Много скоро лагерът станал «нервният възел» на нацизма.

Както твърди Мемориалният музей на Холокоста в САЩ  (United States Holocaust Memorial Museum), «първите затворници в Освиенцим били немски рецидивисти, прехвърлени тук от концентрационния лагер Заксенхаузен, както и полски политически престъпници (разбирай комунисти, бел.ред.) от град Лодз, доставени от лагера Дахау и от Тарнува».

По това време комендант на Освиенцим бил Рудолф Хес, заемащ тази длъжност до ноември 1943 година.

Скоро мястото се превърнало в затвор, който започнал да изпълнява тези функции, които и другите подобни учреждения: да задържа враговете на нацизма, да предоставя на Германия безплатна работна сила и в отделни случаи да служи като място за екзекуция на престъпници.

«Половин година след откриването му, в лагера вече имало 7 900 затворници, разположени в бившите военни бараки — тухлени сгради на 1-2 етажа», пише професорът от Лондонския университет Бирбек Николаус Ваксман (Nikolaus Wachsmann) в труда си «История на нацистките концлагери» («KL: A History of the Nazi Concentration Camps»).

Разширяването на лагера не било случайно.

Освиенцим растял, благодарение на подкрепата на немската компания  ИГ Фарбен (IG Farben), която добивала наблизо въглища и сол.

«Компанията ИГ Фарбен купила две мини —  Фюрстенгруб и Янинагруб, — там работили депортираните евреи.

На всички етапи от работата в тази гигантска каменоломна било налице сътрудничество между СС и ИГ Фарбен», пише  Мириам Анисимов в книгата си «Примо Леви или трагедията на оптимиста» («Primo Levi: Tragedy of an Optimist»).

НЕНАВИСТ КЪМ ЧЕРВЕНИТЕ

След няколко месеца значимостта на такива лагери, като Освиенцим, рязко нараснала.

В резултат на нахлуването на немските войски в СССР на 22 юни 1941 година, според плана «Барбароса», в Германия били стоварени хиляди съветски пленници.

Хиляди хора, предизвикващи сред нацистите огромна ненавист…

«След като Германия нападнала СССР, използването на концентрационните лагери като площадки за изтребление на «нежеланите», неизброени в официалните списъци на затворниците, станало особено необходимо», пишат Дебора Дворк и  Робърт Ян ван Пелт в книгата си «Историята на Холокоста»  («Holocaust: A History»).

Защо ненавистта на немците спрямо съветските хора така нараснала?

Според Дворк и ван Пелт, това се случило вследствие на легендата за удара с нож в гърба, възникнала след поражението на Германия в Първата световна война.

Тази теория се подкрепя от Мануел Марос Пеня  (Manuel Moros Peña) в книгата му «Лекарите на Хитлер»:

«Така правителството се опитало да застави населението да повярва, че немските войници, готови до последната си капка кръв да защитават на фронта страната си, били предадени от съветските евреи».

С други думи, легендата за удара с нож в гърба твърди също, че именно руснаците са контролирали социалдемократите, които позволили на Ленин за излезе на 15 април 1917 година от гарата в Цюрих и да премине през цяла Германия, за да оглави болшевишката революция».

В едно от писмата на Хитлер, събрани от британския историк Хю Тревър-Ропер  (Hugh Trevor-Roper) в книгата «Разговорите на Хитлер», фюрерът ясно изразявал ненавистта си към СССР, а също представял плановете си за унищожаването на съветските пленници:

«Заповядах на Химлер да унищожи всичко, което се намира в концентрационните лагери. Така с един удар ще вземем всички вождове на революцията».

«Химлер, предвиждайки желанията на Хитлер, не чакал да възникнат усложнения. Той насочил силите си срещу съветските военнопленници и възложил делото на Райнхард Хейдрих (Reinhard Heydrich).

Оставал въпросът — къде да ги убиват?

Освиенцим бил добър избор.

Химлер държал под контрола си 40 квадратни километра около лагера: там можел да прави каквото си поиска», пишат специалистите.

АЛТЕРНАТИВИТЕ

След като планът за унищожаването на пленниците и всички «нежелани» eлементи, които не били съгласни с Райха, бил утвърден (окончателното решаване на еврейския въпрос се случило през февруари 1942 година), нацистите се оказали пред избор: как по-добре да се разправят с тях без употребата на огнестрелно оръжие?

Защото разстрелът, според Рудолф Хес, бил крайно погубен за моралния дух на палачите.

И бил абсолютно прав.

Примерът от други лагери, такива като Заксенхаузен, показал, че убийството на затворници имало негативно влияние върху психиката на военните.

Тук, в Освиенцим, изобретили нови начини да убиват, например, стреляйки зад врата на осъдения през дупка в стената.

Отначало нацистите се опитали да решат проблема, използвайки въглероден моноксид. Преди това използвали по Програмата за умъртвяване «Т-4» за унищожаването на умствено изостанали хора и инвалиди.

Първоначално се планирало отровният газ да се пуска в баните, но скоро нацистите разбрали, че процесът може да опрости, ако затворниците се убиват точно до крематориумите.

Така се появили душегубките — камиони, в които се натоварвали пленниците и откъдето от мотора по тръба постъпвал смъртоносният газ.

«Първоначално газовите камиони били измислени, за да се изкоренят съветските евреи.

Но машините се използвали преди всичко в окупираните страни в Източна Европа, през есента на 1941 година ги изпробвали в Германия», казва Николаус Ваксман.

Ако трябва да бъдем по-точни, първите изпитания на машините били проведени в Заксенхаузен.

На затворниците заповядвали да влизат в камиона съблечени.

«После се включвал моторът, а когато камионът се приближавал към крематориума на Заксенхаузен, всички, които били вътре, били вече мъртви, а техните тела имали розов оттенък заради действието на газа», добавя специалистът.

«Циклон Б»

В края на краищата лекарите от СС отхвърлили всички останали варианти и се спрели на циановодородна киселина («Циклон Б»), която първоначално била предназначена за унищожаването на големи насекоми в сгради и в заводи, отровата миришела на горчиви бадеми и марципан.

Тя е по-лека от въздуха и, както обяснява в своите показания срещу бившия офицер от СС съдебният лекар от Университета в Хамбург  Свен Андерс (Sven Anders), «отровата прониква в дробовете и блокира клетъчното дишане».

След влизането в тялото «Циклон Б» преди всичко поразявал сърцето и мозъка.

«Един от първите симптоми е силен «огън» в гърдите, като при огромна болка или при епилептичен припадък.

Смъртта от спирането на сърцето настъпвала след няколко секунди. Това е една от най-бързодействащите отрови», добавя съдебният лекар.

Според Свен Андерс, «веществото предизвиква страшна болка, изключително тежък гърч и сърдечен пристъп в рамките на няколко секунди».

Това било в най-добрия случай.

По-малка доза от веществото при попадането в организма можела да предизвика мъчителна смърт в рамките на половин час.

«Интоксикацията в малки дози довеждала до блокиране на съдовете в дробовете и предизвиквала затруднено дишане. Това е ефектът на вода в дробовете: извършва се дълбоко вдишване, защото на организма не му достига кислород, а след това следва агония», добавя специалистът.

Според Ваксман, войниците трябвало просто да хвърлят капсулите с отровното вещество.
Нямало никакви неудобства, свързани с неудобните камиони с отровен газ, за които така ратували в Заксенхаузен.

ИЗПИТАНИЯТА

След като били отрити дяволските предимства на «Циклон Б», началството на Освиенцим решило да проведе полеви изпитания, за да провери неговата ефективност.

Според Ваксман, изпитание било проведено през август 1941 година, когато войниците от СС екзекутирали неголяма група съветски военнопленници.

«Процесът бил ръководен от заместник коменданта на лагера Карл Фрич  (Karl Fritzsch), офицер от СС в оставка, който по-късно твърдял пред колегите си, че именно той е изобретил газовите камери в Освиенцим», добавя специалистът.

След първото изпитание Рудолф Хес настоял да се проведе още едно, значително по-мащабно.

Този път била избрана група от 600 съветски войници, които били пристигнали в Освиенцим на пети септември от лагера Нойхамер в Долна Силезия.

«Стотици затворници излязоха от вагоните.

Всички те бяха съветски военнопленници, които Гестапо бе определило като комисари», пише специалистът.

През нощта ги стоварили в Блок Номер 11, където ги обединили с десетки други затворници.

«Когато ги накарали да слязат по стълбите, съветските войници видели още 250 човека, лежащи на земята, нетрудоспособни заради болести и вече подбрани за екзекуция», пише историкът.

Екзекуцията била проведена бързо.

Немските войници незабавно затворили вратата и прозорците и хвърлили капсули с «Циклон Б» вътре.

Когато вратата на тази преизподня била отворена, картината приличала на дантевия АД.

 Адам Захарски (Adam Zacharski), бивш затворник и свидетел на подобни събития, така описва случилото се:

«Картината беше ужасяваща.

Виждаше се, че преди смъртта си са се драли и гризали един друг в пристъп на безумие. На много от тях униформата беше раздрана…

Вече бях привикнал към адските зрелища в лагера, но след вида на тези убити започнах да повръщам моментално».

Вината за това изпитание е прехвърлена на Хес по време на Нюрнбергския процес.

Тогава той се опитва да я прехвърли върху Фрич.

«През есента на 1941 година, според особено секретното указание, съветските политици, комисари и военните чиновници бяха изведени от лагерите за военнопленници и изпратени в концентрационните лагери за ликвидиране.

По време на следствието моят заместник капитан от СС Фрич, по собствена инициатива, употреби газ за умъртвяване на съветските пленници.

Той наблъска съветските комисари в единични килии в подземието и пусна «Циклон Б» в тях, което доведе до незабавната им смърт», твърди по време на разпита началникът на лагера.

 

«Нацистите търсеха по-ефективни пътища. През септември 1941 година в Освиенцем бяха извършени опити с «Циклон Б».

По време на тези опити бяха отровени около 600 съветски военнопленници и 250 болни затворници.

При съприкосновение с въздуха веществото се превръщаше в смъртоносен газ.

Тогава бе доказано, че това е най-бързият начин за отравяне с газ, именно той бе избран за по-нататъшна работи в Освиенцим», се казва на сайта на Мемориалния музей на Холокоста в САЩ.

Хес в своите мемоари се гордее с този успех:

«Това ме успокояваше, защото така избягвахме морето от кръв».

Автор: Мануeл П. Виляторо

Превод и редакция: Петя Паликрушева

Източник: http://www.abc.es/historia/abci-masacre-secreta-soldados-sovieticos-nazis-iniciaron-holocausto-judio-auschwitz-201803140127_noticia.html

 

 


Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;