С дипломатически и процедурен контрол ЕС се опитва да предотврати евентуален неуспех на срещата на върха на Западните Балкани в София. Една седмица преди форума обаче опасността не е отминала, се казва в анализ на «Дойче веле».

Текущият спор около статута на Косово ще тежи върху подготовката за срещата на върха ЕС — Западни Балкани и следващата седмица. Пет страни от ЕС все още не признават независимостта на Косово, което през 2008 г. се отцепи от Сърбия, и на срещата в София те ще се придържат към тази позиция.
Според тези пет страни срещата в София не трябва да изпраща посланието, че никой не оспорва независимостта на Косово. ЕС прибягва към какво ли не дипломатическо вдъхновение, за да осигури провеждането на срещата. Предлага се например в заключителната декларация да се говори за «партньорите» от Западните Балкани, вместо да се назовават по име страните от региона.

Също така се предлага да бъдат написани имената на държавните глави или премиерите, а не на страните, които те представляват.

Така организаторите се надяват, че ще предотвратят възможния бойкот на срещата от страни като Гърция, Румъния, Кипър или Словакия, които не признават Косово.

Изглежда, само испанският премиер Мариано Рахой пристига в София въпреки компрометираните предложения. Според дипломатически източници на фона на сепаратистките настроения в Каталуния той не искал да  седне на една и съща маса с президента на Косово.
В бившата сръбска област междувременно живеят само албанци. Белград все още не е приел загубата и настоява, че Косово е част от Сърбия. Междувременно все пак  не само почти всички страни от ЕС, но и над 90 държави официално признаха независимостта на Косово.
На срещата на 17 май ще се разговаря за възможността страните от Западните Балкани да се присъединят към ЕС. Освен Косово там са още Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия. С Черна гора и Сърбия Брюксел все още преговаря, а неотдавна ЕК предложи на Албания и Македония начало на официални предприсъединителни преговори. Босна и Херцеговина, както и Косово, се смятат досега само за потенциални кандидати за преговори.
От срещата на върха ЕС — Западни Балкани не се очакват конкретни резултати. Нереално е европейските лидери да поставят конкретни дати за страните от  Западните Балкани да се присъединят към ЕС. Европейската комисия неотдавна посочи като най-нова възможна дата 2025 г. и остро критикува други членове на общността. Критиците също така посочват факта, че шестте балкански страни все още са далеч от изпълнението на критериите за членство в ЕС.

БТА

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;