Действията на войника винаги са обвити в тайна и не се разгласяват. Според думите на генерал Джордж Патън, войникът трябва да се придържа към простото правило: «убий противника в името на своята страна преди противникът да те убие в името на неговата».

В страниците на историята попадат само високопоставени военни, но не и редници, пролели кръвта си в Солерно или по пясъчните брегове на Нормандия.

Именно затова за такива страни като САЩ имат голямо значение военните паметници и мемориалите — те позволяват да се почита паметта на военните и делото им да не се забравя.

Ярък пример за това е военното гробище в Колвил (Coleville), разположено на няколко десетки метра от Омаха-Бийч.

Тук почиват над 10 000 американски войници.

Военният мемориал Уаза-Ена в северна Франция е издигнат в чест на 6 012 войници от САЩ, загинали във Втората световна война — тук почиват техните останки.

Но това живописно място пази една от най-тъмните страници от историята на американската армия — участък «E», разположен около четирите основни зони в гробището, където са погребани над 90 войници, екзекутирани от правителството за изнасилване на деца и за убийството на жени при освобождаването на Европа от нацизма.

В този участък няма нито кръстове, нито имена, само каменни плочи с поредните номера на войниците.

Би било прекалено голяма чест за тях да се харчи повече за тяхното погребение.

Днес този участък от гробището не е известен на широката публика.

За това погребение няма нищо и на официалните сайтове в САЩ.

Участък «Е» не фигурира никъде. В описанието на самия мемориал се казва, че «тук почиват 6 012 американски войници, загинали в сраженията по време на Първата световна война в тази местност».

Работниците от мемориала споделят накратко:

«По поръчение на правителството, този участък е затворен за публиката».

Те споделят, че участъкът е «cъздаден през 1944 година, тук са погребани 96 военни».

Това е една от най-мрачните истории на САЩ.

С това се обяснява толкова късното огласяване на имената и фамилиите на американските войници, погребани на френска земя, за които стана ясно почти преди десет години.

По-рано за тях не можеше да се разбере нищо.

Тези погребения са безмълвни свидетели на жестокостта, проявена от някои американски войници във Втората световна война.

Както стана известно вече след войната, 443 американски войници (198 от които афроамериканци), са били осъдени на смърт за престъпления, извършени на европейския континент», твърди журналистът, историк, автор на блога «Това е война!» Хесус Ернандес (Jesús Hernández), в своето произведение «100 тайни за Втората световна война».

Над 90 войници били екзекутирани чрез обесване.

НОРМАНДИЯ (ДЕНЯТ «Д»)

Началото на участието на американските войски в Европа е десанта в Нормандия, така северна Франция стана пропусквателен пункт за американските войски.

Някои десантчици, преизпълнени с ненавист, зверски се разправили с немските войници, отбраняващи брега.

Голяма част от военните се държали сдържано, но «били отбелязани случаи на мородерство, извършвано с огромна жестокост».

Това казва Антъни Бивор (Antony Beevor) в своето произведение «Десантът в Нормандия»  (Денят «Д»).

Например, офицер от военната полиция от 101-а дивизия видял следното:
«Командир открил труп на немски офицер — някой му бил отрязал пръста, за да си украси венчалния пръстен».

В деня на десанта били забелязани убийствата на десетки немски войници, които се били предали на съюзниците.

Някои били пронизани с щикове по няколко пъти, просто за да се провери доколко остро те били наточени.

Жестокостта на отделни десантчици поразявала самите войници.

Един от бойците, чийто спомени попаднали в книгата, разказва, че е попитал войник, защо ръкавиците му не са жълти, а са червени.

«Попитах го, къде е намерил такива червени ръкавици. Той, пребърквайки из джобовете си, извади връзка уши, пришити към стара връзка от обувки. Рязал уши всяка нощ».

ЗА ИЗНАСИЛВАНИЯТА

Както отбелязва историкът Макс Хастингс  (MaxHastings) в книгата си «Армагедон. Поражението на Германия, 1944-45 години», «когато се намирали далеко от фронта, жените и алкохола ставали верни спътници за много от тях».

Властите били принудени да установят строга дисциплина в редовете на войниците, които погрешно считали, че френските жени били склонни към полови връзки с «освободителите».

Според автора, войниците се изхитрявали да удовлетворяват потребностите си в бордеите, заобикаляйки всички правила, макар такива да не били много — подобни постъпки официално се преследвали от закона.

«Но законите не бяха преграда за войниците от Трета американска армия: на хиляда бойци на месец средно се падаха по 12.41 случаи на заболявания, предадени по полов път.

При канадците цифрата е следната — 54.6 случаи на 1000 канадци».

Това било времето, в което се проявявали най-ниските инстинкти — грабежи, кражби, изнасилвания.

Било само въпрос на време да изригне цялата войска…

Честите случаи на изнасилвания послужили като сигнал за американските високопоставени военни.

«Около 17 000 жени били подложени на изнасилвания от страна на американските войници по време на войната», казва Фернандо Пас (Fernando Paz) в своето произведение «Нюрнберг. Съдът над нацизма».

Това се преследвало от главнокомандващия Дуайт Айзенхауер.

Именно той въвел смъртното наказание за осъдените за изнасилвания.

В произведението си «След Райха. Престъпление и наказание в следвоенното време в Германия», историкът Джайлз Макдоно твърди, че:

«обвиненията в изнасилване срещу войници от САЩ се увеличили от 18 през януари 1945 година до 31 през февруари, достигайки до 402 обвинения през март и 501 през април».

ПОЗОРЪТ ЗА АМЕРИКАНЦИТЕ

Еди Словик  (EddieSlovik), американски войник, бил обесен за дезертьорство.

Афроамериканецът Ли А. Дейвис (Lee A/Davis), който едва бил навършил 20 години, бил екзекутиран за изнасилването на две момичета близо до Уайлтшир в Англия.

Той заплашил с оръжие двете момичета, които се връщали от кино, заповядал им да се скрият зад дърветата.

Едното момиче се опитало да избяга. Войникът го убил с няколко изстрела. Другото момиче изнасилил, но го оставил живо. Престъпникът бил екзекутиран през 1943 година.

Блейк Мариано  (Blake W. Mariano). 20-годишен, баща на три деца, воювал за САЩ в Африка, Италия и в южна Франция.

На 15 април 1945 година извършил варварска постъпка, която му струвала живота.

Напил се с коняк в бара, принудил едно 20-годишно момиче на име Елфрид да осъществи полов акт с него. 41-годишната Марта била друга жертва на Мариано, убита, след като той открил, че тя била в цикъл.

Другата убита жена била на 54 години. На следващия ред започнало разследване, завършило с обесването на престъпника.

 

Превод и редакция: Петя Паликрушева

Източник: http://www.abc.es/historia/abci-vestigio-secreto-demuestra-brutales-practicas-soldados-americanos-iigm-201803130121_noticia.html

 

Тагове: ; ; ; ;