Дори празниците си не можем да изживеем истински. И те ни разделят, а после искай напредък и приобщаване към развитата част на Европа.

Та дори в много страни на Стария континент хората със справедлив разсъдък за миналото се прекланят пред подвига на воините от Червената армия във Втората световна война и героизма им в борбата срещу хитлерофашизма. А наша милост още изпада в ступор и се чуди кой празник да чества на 9 май.

Този на великата Победа на тогавашния СССР и неговите западни съюзници или определено преекспонирания Ден на Европа.

Вярно, също на 9 май (1950 г.) френският външен министър Робер Шуман представя своята идея за континентално междудържавно обединение по въпроса за въглищата и стоманата, което в някаква степен е първообраз на ЕC.

Но съпоставим ли е този акт на локален протекционизъм с разгрома на чудовищното зло за света? Има ли мерило дори за равенство между проявата на икономическа прозорливост 5 години след войната и планетарната битка на доброто и справедливостта срещу злото на нацизма?

Съществува ли разумна алтернатива на над 20-те милиона изпепелени живота на борци от съпротивата и мирни граждани от многонационалната съветска страна, на стотиците хиляди жертви от антихитлеристката коалиция, на страданията на повечето от гражданите на Европа под гнета и унижението на немския ботуш? Да не говорим за варварското изтребление на мирни хора в концентрационните лагери на Третия райх.

Това са въпросите, на които у нас мнозина приспособенци от измислената политическа класа и ветропоказатели от всякакъв вид не искат да дадат отговор. Защото са открили дебелата сянка под европейския чадър.

Защо, мислят си прагматичните грабливци, да се набутваме с чествания на дати от историята, където главно действащо лице безспорно е комунистическият Съветски съюз.

Къде по-удобно е да честваме Европа-та, майката кърмилница, а и… защитница. В своя хамелеонски устрем отдадените безрезервно на европейската интеграция млади и позавехнали кариеристи дори не дават полет на въображението си да съчетаят двете чествания.

А трудно ли е да се проумее, че без победата на 9 май 1945 г. и саможертвата на милиони млади мъже и жени тогава сега можеше да няма нито Европейски съюз с неговите ценности, нито възможност за «цивилизационен избор», нито…!

Има ли по-добър повод да се преклониш човешки пред паметта на загиналите в пожара на войната и оцениш победата като основна причина за над 70-годишното като цяло мирно развитие на Европа и света?

За голямо съжаление мисли в тази посока във водещата управляваща партия предимно липсват. Архивният вече филм за «русофилите» пак се завъртя, а онзи за «българофилите» и «българореалистите» не стигна до обществения екран.

На фасадата на Министерския съвет обаче празнично изгря «3D мапинг шоу» (как европейски звучи само!), посветено на 2018-а като Европейска година на културното наследство. В университета млади европейци беседваха за дигиталното бъдеще и споделиха желанията си за ЕС след 10 години. Все теми приятни, лесни за възприемане и… безконфликтни.

В същото време техни връстници «набиваха крак» на Червения площад в Москва, както каза неходил в казармата субект, втренчен в срасналия се с ръката му мобилен телефон с еди-колко си «ядра». Той дори не се замисля, че доста модерни и страховити истински ядрени носители дефилираха пред изумените погледи на множеството на същия този площад.

Едва ли е забелязал и присъстващите в близост до президента Путин сръбски президент Вучич и израелски премиер Нетаняху, а и много други влиятелни личности, та дори и звезди от Холивуд.

Ако собственикът на «ядрената» телефонна мощност бе осъзнал какво се случва в Москва, вероятно би прозрял поне две неща. Първо, че светът отново е многополюсен и никой еднолично не може да се разпорежда със световните дела.

И, второ, независимо от възпиращата, но и реална мощ на демонстрираното супермодерно въоръжение показаните образци са и своеобразен призив към световните суперсили да рестартират ефективни преговори за съкращаване на въоръжаването. Това е верният и единствено разумен път, който би имал за основа поуките от Втората световна война с масовото страдание за народите.

Дали тогава можем да сравняваме двете «деветки» — тази на Победата над хитлерофашизма и другата — с честването на Деня на Европа? Не!

Защото двете събития са доста различни като мащаби и същност.

При добра воля и добросъвестно тълкуване на световните събития през изминалия век обаче биха имали и нещо общо.

А това е безспорният факт, че идеята от 1950-а и следващите процеси, та до днешната институция ЕС не биха били възможни без Победата от 9 май 1945 г.

И не само това, нали?!

Николай Коев

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;