Дипломатическите отношения между САЩ и Русия толкова се изостриха, че много експерти твърдят, че те в момента са по-лоши от времето на студената война.

В последните няколко години Русия все по-сурово се противопоставя на САЩ. Съдейки по всичко, тя вече не се страхува от пряк сблъсък, имайки предвид новото й и ефективно оръжие.

Този сблъсък, от който светът така се страхува, бе избегнат след агресията на Франция, Великобритания и САЩ срещу Сирия на 14 април, но заплахата все още е напълно реална.

Без съмнение това е свързано с отговорното отношение на американските и руските изпълнителни органи, които оценяват възможните последствия от военната ескалация за потенциалното прерастване в опустошителната за цялата планета ядрена война.

И в двата лагера има войнствено настроени личности, които едва ли се измъчват от подобна перспектива.

Налице са признаци в САЩ за засилване на ударната мощ в региона: самолетоносачът «Хари Труман» излезе на 10 април от мястото си на базиране в съпровождането на пет есминци и пое курс към Средиземно море.

Русия на свой ред ще достави в Сирия комплексите С-300, а в пристанището Тартус вече пристигна военен кораб с оръжеен товар.

Говори се също за пристигането на руски стратегически бомбардировачи в базата Нож в Иран.

Иран разбира, че това укрепва неговата сигурност. На този етап има споразумение за използване на базата само в кризисна ситуация, но руснаците вече я подготвят за бързо разполагане на самолети.

А това съвсем не доказва намаляване на военната заплаха.

ИЗЛИЗАНЕТО НА АМЕРИКАНСКИТЕ ВОЙНИЦИ ОТ СИРИЯ

Съдейки по всичко, президентът Тръмп е решил да изведе своите военни от Сирия. Понастоящем там се намират не по-малко от 2 000 войници, които оказват съдействие на няколко десетки хиляди арабски и кюрдски бойци.

Надеждността на въстаниците предизвиква съмнения, Тръмп се опасява от недостатъчната боеспособност в случай на сблъсък с регулярните сирийски войски или с притежаващите страшна репутация ирански «стражи на революцията».

В този случай американските войници биха влезли в пряк сблъсък с добре въоръжената и малко по-многобройна армия, а загубите биха били съществени и за двете страни.

Президентът Тръмп не иска да се оказва в подобна ситуация, защото електоратът няма да му прости това.

Той се опитва да открие замяна сред арабските сили, но нима някой гори от желание да се намъкне в блатото в източна Сирия?

Тези сили биха получили подкрепа от САЩ от въздуха, чрез предоставянето на разузнавателните данни и логистична помощ.

Но тези арабски отряди ще трябва да си имат работа не само с коалицията между Русия, Иран и Сирия, но и с ненавистните им кюрди, с арабските ислямисти и дори с турците.

И всичко това във враждебна обстановка, в която местното население иска възстановяване властта на правителството, а връщането на «Ислямска държава» както и преди е възможно.

Не ми е ясно коя държава е готова да се гмурне в подобна авантюра, коя от тях ще поеме огромните разходи.

Всичко това твърде много вече прилича на Виетнамската война от края на 1960-те години.

КАКВА Е СТРАТЕГИЯТА НА САЩ?

Разрушаването на СССР от 1989 година и Русия през последното десетилетие на миналия век направиха от САЩ неоспорима глобална държава, която Юбер Ведрин нарече през 1999 година «американска хипердържава».

Концепцията за хегемонистичната мощ бе издигната от американския политолог Збигнев Бжежински през 1997 годена в книгата «Великата шахматна дъска», с която добре е запознато американското ръководство.

Друг американски политолог Франсис Фукуяма на свой ред публикува през 1992 година книгата «Краят на историята или последният човек».

Той счита, че западната демокрация и либерализмът са победили всички останали политически идеологии.

С преминаването на елцинска Русия към неолиберализма той окончателно повярва, че е постигнал идеала на либералната демокрация.

В своите мемоари Колин Пауъл пише, че той «едва не е получил удар», когато Мадлин Олбрайт му казала:

«Какъв е смисълът от великолепната армия, за която вие постоянно говорите, ако ние не можем да я използваме?»

Тя демонстрира убежденията си на практика в Босна и Херцеговина, когато НАТО започна незаконно да бомбардира Сърбия, започвайки там първия международен конфликт в Европа от времето на Втората световна война.

Джордж Буш-младши и неговите съветници-неоконсерватори разбраха, че косовският прецедент е показал, че никой няма сили по какъвто и да е начин да се противопостави на американската хипердържава.

Те видяха в това възможност да минат и без одобрението на Съвета за сигурност на ООН и вмъкнаха САЩ в разорителните войни в Близкия Изток и в Афганистан.

Безкрайните конфликти изтощиха армията на САЩ и отклониха вниманието от главната стратегическа цел: да не допускат появата на способни да им бъдат конкуренция държави от рода на Китай, Русия, Иран и Южна Америка.

По време на слушанията в Конгреса на 12 април бъдещият тогава държавен секретар Майк Помпео направи следното сюрреалистично изявление:

«САЩ са уникална и изключителна държава. Русия е уникална, но не е изключителна».

От това следва, че политиката за смяна на режимите е допустима само за САЩ.

Останалите страни в света, в това число съюзниците на САЩ, трябва да правят само това, което им е заповядано — те не се считат за равни.

Подобна вяра в собствената им изключителност здраво е загнездена в умовете на американското ръководство и в болшинството от населението на САЩ.

САЩ са убедени, че имат едва ли не божествена мисия, че те са длъжни да разпространяват своя модел по целия свят.

В тази вяра няма нито грам цинизъм: те наистина считат, че техните ценности са общочовешки, че носят само добро и процъфтяване.

Хегемонията на САЩ се опира на три стълба: либералният световен ред, въоръжените сили и долара.

Всички тези стълбове не само се оказаха под заплаха от страна на новите държави, но се разпространяват и вътре в западния свят и дори в самата Империя, както това се видя чрез избирането на Тръмп.

Настоящата стратегия на САЩ изглежда достатъчно объркана, защото политическият елит вижда начин за укрепване на доминирането на либерализма и глобализацията, а президентът Тръмп бе избран от жертвите на глобализацията.

Неговите обещания да се занимава на първо място с интересите на американците бяха ударени от опозицията в лицето на демократите и съдебната власт, които пречат на държавния глава.

(следва «Стратегията на Русия»)

Автор: Pierre

Превод и редакция: Петя Паликрушева

Източник: https://www.agoravox.fr/tribune-libre/article/vision-strategique-des-etats-unis-203702

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;