( 2 част)

Основната цел на плана, пишели планировчиците от три сфери на въоръжаване, се състояла в следното: «да се натрапи на СССР волята на САЩ и Британската империя».

Но те посочвали, че това няма да бъде лека и бърза победа.

«Макар «волята» на тези две страни да може да се разглежда само като справедливо регулиране за Полша, от това съвсем не следва, че степента на нашето военно въвличане задължително ще бъде ограничено…

Ако руснаците поискат тотална война, те ще я получат».

По географски причини голямото настъпление трябвало да се случи в Северна Европа.

Тогава западните съюзници можели да използват своето превъзходство във водата, за да може чрез Балтийско море да обезопасят левия фланг на настъплението.

Според оценките, в настъплението можели да участват 47 дивизии, от които 14 бронетанкови.

Срещу тях били съветските сили, съответно със 147 дивизии, ключително 30 бронетанкови.

Числено западните страни отстъпвали две към едно по танкове и четири към едно при пехотата.

Според оценките, руснаците имали 14.6 хиляди самолети, докато западните съюзници можели да възкресят само 6 724.

«Трудно е да се оцени в каква степен нашето тактическо преимущество в управлението на авиацията и наземните войски може да компенсира подобен дисбаланс», пишели разрабочиците на плана.

СЛЕД ПОБЕДАТА ЩЕ ВЪЗНИКНАТ ПРОБЛЕМИ

 

Северната армия  трябвало да се придвижи към Бидгощ чрез Щецин (Щетин) и Пилу (Шнайдемюл).

Южната — към Вроцлав (Бреслау) и Познан чрез Лайпциг и Котбус.

Основните танкови боеве, както се предполагало, трябвало да се проведат на изток от Одер и неговия приток Нейс.

Ако всичко било нарeo, то вероятно настъплението трябвало да стигне до Гданск-Вроцлав преди да настъпи зимата.

Но ако съветските войски при това не претърпят решително поражение — което било малковероятно, според мнението на създателите на плана — то това щяло да бъде само началото на проблемите.

Тогава трябвало да се очаква тотална война.

Западните страни в такъв случай трябвало не само да удържат източния фланг, който бил твърде дълъг за силите, които те имали.

Те трябвало да започнат да заплашват по-силните войски на руснаците на юг, на тези територии, където сега се намира Чехия. Защото същите във всеки момент можели да се придвижат на север, да прикрият линията за снабдяване на войските и да натикат армиите на Запада в капан.

ДА СЕ ВЪОРЪЖАТ НЕМЦИТЕ

Ако бързата победа не се получи, тогава създателите на плана не виждали друг път да се излезе от войната, освен да се окупира СССР.

Но те предвиждали, че руснаците, също както във войната срещу немците, могат безкрайно да отстъпват назад, използвайки разстоянието като оръжие срещу агресорите.

«Практически няма такъв предел на придвижването на съюзниците навътре в Русия, при който по-нататъшната съпротива на руснаците да стане невъзможна».

Най-съмнителната част на плана се отнасяла за немците. Планът предполагал, че войниците на победената армия на Хитлер отново ще получат оръжие от Запада и отново ще тръгнат на изток.

Според прогнозите, в боевете през есента на 1945 година можели да участват немски сили в размер на десет дивизии.

Войната не можела да се ограничи с Европа.
Създателите на плана предвиждали «крайно опасна» ситуация в Близкия Изток, където 11 съветски дивизии лесно можели до победят тре индийски бригади, охраняващи ценните нефтени местонаходища.

«Затова е трудно да се намери начин да се защити този район, а загубите на този източник на нефт би бил много сериозен проблем».

А в Източна Азия алиансът между СССР и още непобедената Япония можел да налее ново масло в огъня на войната, която би започнала вероятно с японско настъпление над Китай.

Всичко това, разбира се, било чисто безумие. По принцип създателите на плана написали точно това, истината, с типичната си английска сдържаност:

«Тези условия определено правят всяко настъпление крайно рисковано предприятие».

Полша не можела да се спаси нито по дипломатически, нито по военен начин. Чърчил осъзнал това и отстъпил.

«Операция «Немислимото» станала част от историята като първия от западните планове за война срещу Съветския съюз.

Но съвсем не последният, защото зад ъгъла чакала студената война.

Автор: Никлас Вент

Превод и редакция: Петя Паликрушева

 

 

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ;