След среща на върха, доминирана от театралност, емоционални прояви на корейско помирение и някои важни, но познати гръмки планове за засилване на двустранните отношения, севернокорейският лидер Ким Чен-ун благополучно се завърна в Пхенян, а южнокорейският президент Мун Дже-ин — в официалната си резиденция в Сеул.
Но дали няма да възникне съжаление от срещата?
Въпреки че постави създаващо положителни чувства ударение върху изграждане на отношенията, първата междукорейска среща на върха от повече от десетилетие остави доста въпросителни около най-голямата и най-спорна от всички теми в дневния ред: денуклеаризацията. А това категорично поставя топката в полето на президента Доналд Тръмп, чиято доста предвкусвана среща с Ким се очаква да бъде след броени седмици.
За Мун и Ким това вероятно беше ефект, а не дефект. И двамата искаха да демонстрират корейско единство. Но това може да усложни нещата за Тръмп, който доста повиши очакванията за сделка с Ким за отказване от неговите ядрени оръжия. В дългосрочен план то може да усложни нещата за всички замесени.
Продължилата цял ден среща на върха в петък в демилитаризираната зона, която разделя двете Кореи, определено беше голяма стъпка напред за дипломацията и може да положи по-здрава основа за бъдещи, по-съдържателни преговори. Започването със среща, установяваща доброжелателство и лични отношения на най-високо ниво, е умен ход, особено когато във въздуха витае толкова много враждебност.
Мун също така доказа, че наистина знае как да изнася представление, а Ким показа своето умение да партнира пред камерите.
Двамата изглеждаха почти като стари другари, които се прегръщаха, държаха за ръце и се разхождаха по пешеходен мост в демилитаризираната зона, водейки личен «разговор», продължил почти половин час. Когато се ръкуваха за първи път, Мун даде знак на Ким да прекоси бетонната плоча, бележеща разделението на нацията — доста символичен, макар и силно режисиран момент.
Тогава Ким излезе от сценария, казаха южнокорейски служители, и даде знак на Мун да направи стъпка назад и да дойде при него в Севера. Привидно импровизираният танц изглежда представяше реалността — някои може да кажат абсурдността — на разделението на тяхната нация по 38-ия паралел — решение, взето не от самите корейци, а от армията на САЩ, опитваща се да противодейства на съветската експанзия след поражението на Япония през Втората световна война.
Срещата на върха беше предшествана от срещи между бащата на Ким — Ким Чен-ир, и южнокорейските президенти през 2007 и 2000 г. Всяка доведе до сходни гръмки обещания за намаляване на напрежението, замяна на сегашното примирие, сложило край на сраженията на Корейската война от 1950-1953 г., и разширяване на трансграничните контакти.
Една разлика от петъчната среща на върха беше обещанието на Ким и Мун официално да обявят край на конфликта тази година.
Те също така обявиха поредица от мерки за взаимни контакти и дейности. Ще създадат бюро за връзка в севернокорейския град Кесон, който е близо до границата и в него се намира затворен в момента комплекс, който години наред беше най-големият съвместен проект между двете страни. Мун ще посети Пхенян през есента, следващия месец ще се проведат военни преговори на високо ниво и ще бъде уредено събирането на семейства, разделени от войната.
Всички тези мерки са значими.
Те подчертават истинска промяна в политиката на Юга, различаваща се от твърдолинейния подход, възприет от предишния му президент Пак Гън-хе. Мун явно е заинтересован да се стреми към по-стабилни отношения със Севера на няколко фронта и изглежда не иска да блокира всичко това, докато Ким се съгласи на някакъв вид бърза и пълна денуклеаризация.
Също така изглежда, че той доста се отдалечи от въпросите на човешките права, които почти са забравени в сянката на ядрената програма на Севера. Това донякъде е удар за Токио, който напоследък до голяма степен е изтикан настрани и се надяваше, че Мун ще повдигне въпроса за съдбата за японците, отвлечени от Северна Корея през 70-те и 80-те години на 20 век.
По-важното е, че по-мекият подход, макар да помага на много южнокорейци да дишат по-леко след изключително голямото напрежение през последната година, поставя Сеул и Вашингтон на противоположни пътища.
Тръмп приветства разговорите в Туитър.
Но посланията от Белия дом остават двусмислени. Тръмп намеква, че Пхенян трябва да покаже ангажираност с денуклеаризацията, преди да може да се промени неговата политика на максимален натиск върху Севера.
Мун, от друга страна, изглежда иска до голяма степен да остави ядрения въпрос за по-нататък. Той се ангажира с Ким да се стреми към пълна денуклеаризация на Корейския полуостров — израз, който звучи добре на пръв поглед, но има много малко практическо значение без включването на конкретни мерки, времеви рамки и дори определение какво точно означава думата «денуклеаризация».
Именно тук идва задължителното споменаване, че дяволът е в детайлите.
Съединените щати не държат ядрени оръжия на Корейския полуостров от началото на 90-те години на 20 век. Но за Пхенян денуклеаризацията се смята, че означава изваждане на Южна Корея от «ядрения чадър» на Вашингтон. Това може да означава, че Вашингтон трябва някак да увери Ким, че неговата страна не е застрашена от ядрено нападение, а това нещо е много сложно за постигане.
Вероятно всичко това ще стане ясно, когато се срещнат Ким и Тръмп.
Но досега никой от двамата не е направил някакви реалистични, конкретни предложения. (БТА)

Ерик Талмадж от Асошиейтед прес

Тагове: ; ; ; ; ; ;