На 25 януари 1939 г. в Народното събрание на царство България, министърът на земеделието Иван Багрянов заявява:

„Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна БЕЗ ЗЕМЕДЕЛИЕ…

Ние нямаме излишъци от зърнени храни.

Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен добитък. (Общи ръкопляскания).

Ръкопляскат му същите депутати, които по-късно бяха осъдени от Народния съд и които съставляваха така наречения елит на царска България.

Очевидно и те напълно споделяха тъжната констатация на царския министър Багрянов.

А ето как описва в изказване пред Народното събрание на 12 март 1940 г., жизненото равнище на народа в България през 1939 г, един от тези депутати, подкрепящи режима, Серафим Георгиев:

„Това показва, че картината на българската мизерия е страшна….Аз мога да ви припомня картини от Берковско, които видях с очите си: едно дете ядеше симид вместо сирене с царевичен хляб.

Мога да ви прочета данни…,че 19,5 % от селските семейства живеят в тухлени, а 61 % в кирпичени къщи;

селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви.

Нямат кладенци 57 % от домакинствата;

нямат клозети 17,4 % от тях.

Нямат кревати 20 % от домакинствата, а останалите 80 % от тях имат средно по два кревата за шест души.

Нямат маса 28,5 % от домакинствата, а 36 % нямат стол.

Нямат печка 28 % от домакинствата.

Нямат юрган 36 % от тях.

Нямат дюшеци 46,5 %, а 34 % нямат никаква постеля.

Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53 % от домакинствата нямат нито един шкаф.

Измиването на тялото през зимата е непознато.

Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир.

Ето това са покъртителните условия за закъснелоста на българския живот”.

Важно е отново да се подчертае, че това са оценки, направени от министър и народен представител, свързани с властта, които по-късно са осъдени от Народния съд, и тези оценки са произнесени от трибуната на Народното събрание, като са толкова очевидни, че не само никой не прави опит да ги оспори, а са посрещнати с общи ръкопляскания.

Без съмнение, оценката на Багрянов и Георгиев за икономическото развитие на България през 1939 г. е много по-критична от тази на Мадисън.

Не би могло да се очаква нещо друго в малка държава, подложена на безмилостна експлоатация от големите империалистически хищници.

По данни също на народен представител, посочени в парламента, от 1885 до 1935 година България е получила външни заеми на стойност 40 милиарда лева, а е изплатила 210 милиарда лева по съпоставими цени.

Допълнително само печалбата която чуждия капитал е изнасял всяка година извън страната е била средно по 2 милиарда лева.

Да правите случайно аналогия със сегашното ни положение в ЕС ????
___
Използваната литература :
Стенографски дневник на Народното събрание 1939 г
Стенографски дневник на Народното събрание 1940 г

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;