Общоевропейската политическа революция в Европа между 1848 и 1849 г. бе назована «Пролетта на народите».

Това определение бе метеорологическо съвпадение и хронологическа метафора. Кратки години след това след едно кръвопролитие в Чикаго през 1886 г.

Първи май вече не е празник само на цветята, на съживената от пролетните тревички любов и на идиличното веселие.

Той става празник най-вече на онези, които са се смятали жертва на несправедливо неравенство. Препрочитайки Христо Смирненски, се досещаме, че празникът приласкава с усмивката си онези «морни роби и робини», които не са успели да вкусят от човеколюбието на пазарната икономика.

Ето че си припомняме — у нас се е употребявала думата робство и когато турците вече отдавна са били изгонени.

Неоконюнктурата, която парализира нашата памет, ни натрапва бравурната представа само за програмирани митинги и натрапени скандирания пред вождове, а не дълбоко човечната същност в произхода на тази дата.

Турбокапитализмът — термин, появил се в списание «Шпигел», агресивно ни внушава угнетението, че да си трудов човек в класическия смисъл на тази дума е етикет за неудачник.

Умът често се прилага в напориста бруталност и комбинативни съчетания. В зората на източноевропейската демокрация след 1989 г. един руски бизнесмен бе написал, че който не създаде имущество, е животно. Колко много светли умове от човешкия род биха попаднали в тази категоризация.

Вероятно и затова атинската демокрация е убила Сократ.
Днес не живеем във времената на Чарлз Дарвин и Емил Зола. Но не живеем и в справедливо общество. Вярно е, че само с пот не се печелят пари. Но също вярно е, че с пот се печелят най-малко пари.

Периферният капитализъм предоставя малко въздух на периферните общества. Защо скриваме, че бедността на едните е причинена от богатствата на другите? Ако кажете, че винаги е било така, значи приемате зловещата перспектива, че винаги ще има и жестоки стълкновения, които ще избухват така циклично, както сега се пръкват кризите.

Поляризацията на доходите не може да бъде оправдана само с това, че сега работниците не живеят в условия, описани в социалните четива на по-миналия век.

Защо да крием, че методите на изхода от кризите свенливо предвиждат елементи от осмения социализъм?

Затова винаги ще има Първи май, не само като празник на цветята и свободното време. Терминът «мей-дей», както наричат Първи май на английски, в авиацията сигнализира тревога и опасност.

Но и надежда за спасение.

Може би така виждаме Първи май.
Проф. Андрей Пантев

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;