Пиша ви писмо, скъпи участници в щурма на Зимния дворец. От тогава изминаха 100 години.

«Долу войната, мир на народите!» — това казахте тогава. Ненавистната война продължаваше вече три години.

В името на какво или кого трябваше руският народ да отива на смърт?

В името на получените от френските банки дългове?

«Земя на селяните!» — казвахте.

А работникът, стискайки зъби, зовеше — «Заводите на работниците!»

«Край, господа, изпихте ни кръвчицата!» — казваха всички.

И най-вече викаха това — «Цялата власт на Съветите!»

  

Сега Октомврийската революция се обсипва с мръсотия.

Представят я като «еврейско-масонски заговор», говорят за «Демони» на Революцията, представят Ленин като карикатура, за да принизят образа и делото му…

Нищо вече не може да ни изненада…

Защото днес светът се управлява от същите капиталисти, които бяха свалени от Великия Октомври.

Те ненавиждат и се страхуват от революцията на работниците и селяните, плашат се от повторение на въстанието на бедняците срещу богаташите!

Ленин се опираше на милионите работници и селяни, защото «низините вече не искаха да живеят по старому».

Заводските работници бяха малцинство и бяха съсредоточени само в големите градове.

Но ненавистта срещу капиталистите беше в мащабни размери.

Царуваше гладът.

Жестока експлоатация.

14-часов работен ден, нищожни заплати, глоби…

Пълно безправие.

В една стая живееха по 10-20 човека. На човек се падаше място, колкото един ковчег.

Градските работници имаха един могъщ съюзник — многомилионната селска маса.

30 000 помещици имаха толкова земя, колкото 10.5 милиона селски дворове.

Болшинството селяни имаха хляб само за половин година.

Помещиците-дворяни бяха под защитата на царя.

В началото на 1914 година сенаторът от Дурново, бившият министър на вътрешните работи се обръща към Николай II с меморандум, в който предупреждава, че влизането във война с Германия може да предизвика Революция в Русия.

Той казва:
«Народните маси, без съмнение, изповядват принципа на несъзнателния социализъм», «всяко революционно движение неизбежно ще се превърне в социалистическо».

Първите декрети на съветската власт за мира и земята поставиха на страната на болшевиките огромните селски маси, превръщайки Революцията в непобедима.

Обръщам се към участниците в щурма на Зимния дворец: Братлета, другари, разбирахте ли тогава на какво се бяхте решили, какво велико дело започнахте?

Американският журналист Джон Рид, който в тези дни наблюдаваше събитията в Петроград, написа книга под името «Десет дни, които потресоха света».

Да, целят свят на господството на Капитала тогава бе потресен до основите си.

Вие, ветераните на революцията, срутихте властта на Капитала.

Както се пее в Интернационала: «

На крак, о парии презрени,
на крак, о роби на труда!
Потиснати и унизени,
ставайте срещу врага!
Нек’ без милост, без пощада
да сринем старий, гнилий строй!
Светът на нази днес се нада,
напред в решителния бой!
Бой последен е този,
дружно вси да вървим,
с Интернационала
света да обновим!
Отнийде няма избавление —
от бог, ни цар, ни господар.
Във нас е нашето спасение,
в борбата, водена със жар!
Крадецът плячката не връща,
ни властелинът свойта власт,
но ний сме армия могъща,
кой би се мерил днес със нас?
Ний сме армия голяма,
на трудовий, работен свят.
С Интернационала
ще се освободим!
Държавата ни угнетява,
законите са против нас,
богатите днес управляват,
беднякът няма равен глас.
Но стига толкова търпение,
ний старий свят ще разрушим.
Във нас е нашето спасение,
с борба ще се освободим!
Но ако ли обезумели
войска изпратят срещу нас,
най-първо стари генерали
да чакат смъртния си час!
Бой последен е този,
дружно вси да вървим!
С Интернационала
света ще обновим!

Срещу вас се опълчи целият свят на Капитала!

Първо тръгна войската на Германия, заплашвайки Петроград, завземайки Украйна.

След това нахлуха интервентите от Антантата, разгоря се метежът на белочехите, империалистите разпалиха гражданската война.

Ниско ви се покланям, червени войни, които се сражавахте и победихте, отстоявайки съветската власт.

Какво мъжество, твърдост, самоотверженост, висока идейност, героизъм прояви вашето поколение, което влезе завинаги в световната история!

Силата на Ленин беше в това, че той изразяваше стремежите, духа на народните маси, и затова успя да  ги води след себе си.

А след победата в гражданската война вашето поколение на герои пристъпи към изграждането на социализма, разчиствайки пътя пред цялото човечество.

Червеното знаме на революцията на Ленин прие и понесе напред Сталин.

Вие решихте задачата, поставена от Сталин — за 10 години да изминете пътя, който Западът е изминал за 50.

Построихте заводи-гиганти, нови градове, електростанции, мостове, железопътни линии…

В селата победи колективизацията и селяните от плуга и ралото преминаха към трактори и комбайни.

Гладът изчезна!

Болниците лекуваха хората качествено и безплатно!

Неграмотността бе изкоренена!

Студентите се учеха безплатно!

Когато през 1941 година започна Великата Отечествена война заедно с вас на фронта тръгнаха и вашите синове.

И това изпитание вие издържахте с чест, макар и редиците ви вече да бяха оредели.

Защо стана възможна великата победа?

Защото бяха налице резултатите  — основите на социализма бяха положени, плановото стопанство на основата на обществената собственост защитаваше трудовия народ, чувството на съветски патриотизъм бе изпълнило сърца и души, предаността към Родината бе втъкана във всеки съветски човек, самоотвержеността  и героизма на великия СЪВЕТСКИ народ бяха несравними…

Вашето героично поколение заедно с поколението на вашите деца в най-кратки срокове отстраниха разрушенията от войната, наново построиха градове и села, създадоха атомно оръжие, за да спираме хиените от Запада, изпратиха човек в космоса, превръщайки СССР в свръхдържава!

Нисък поклон вам и безсмъртна слава!
Феликс Горелик

Превод и редакция: Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ; ;