Хърватска делегация напусна Сърбия след инцидент в парламента

След инцидент в Белград, при който Воислав Шешел (на снимката) прокле хърватската делегация, която е на двудневно посещение в Сърбия и след това потъпка хърватското държавно знаме в парламента на Сърбия, представителите на Хърватия отмениха срещата със сръбския министър на европейската интеграция и се оттеглиха в сградата на хърватското посолство в Белград, пише скопското електронно издание „Нова Македония“, цитирано от «Фокус».

Както отбелязват хърватските медии, те са взели решение да прекратят посещението си в Сърбия.

Председателят на хърватския парламент Горан Яндрокович отиде на двудневно официално посещение в Сърбия в сряда, но в течение на деня, председателят на Сръбската радикална партия Воислав Шешел е псувал хърватската делегация и е газил хърватското знаме в сръбския парламент.
Посещението на Яндрокович е първото официално посещение на председател на хърватския парламент в Сърбия.

Инцидентът бе осъден и от председателя на сръбското народно събрание Мая Гойкович:

«Демонстрираното незачитане на държавните символи на Хърватия, чиято делегация, начело с
председателят на парламента Горан Яндрокович се намира на първо историческо посещение в Сърбия е неприемливо и вреди на сръбския народ, който се отличава с традициите си за гостоприемство“, заяви Гойкович.

Агенция „Фокус“ припомня:
Кой е Воислав Шешел? Шешел е роден на 11 октомври 1954 година в град Сараево, в тогавашната Съюзна федеративна република Югославия, през 1976 година завършва юридическия факултет на Сараевския университет, а на 25 години защитава докторската си дисертация по темата
„Политическата същност на милитаризма и фашизма», ставайки по този начин най-младият доктор на науките в Югославия.

След това Шешел преподава няколко години в Мичиганския университет в САЩ.
Политическата кариера на Шешел започва в началото на 80-те, когато той се противопоставя на комунистическия режим на Социалистическа Република Босна и Херцеговина.

В средата на 80-те Шешел написва статия, в която призовава за преобразуването на Югославия от многонационална федерация в държава, доминирана от сърбите, за което е осъден на 2 години затвор.

Скоро след като е пуснат, Шешел отново е вкаран в затвора, този път за четири години, за политическа дейност от „анархолибералистически и националистически позиции“. Освободен е предсрочно заради протести от югославската интелигенция. Във времето преди окончателния разпад на СССР, а в последствие и Югославия, Шешел се включва в различни четнически и националистически движения.

През 89-а година основава „Сръбското движение на борците за свобода“, което малко по-късно се обединява
със „Сръбското народно възрождение“ на писателя Вук Драшкович, образувайки нова партия „Сръбско движение за обновление“.

През същата година в партията става разкол и Шешел основава „Сръбско четническо движение“, което е поставено извън закона заради наименованието си, „оскърбяващо обществения морал“.

През януари 1990 година отново изкарва 45 дни в затвора, този път за опита му да разруши „Къщата на цветята“ — мавзолея на Йосип Броз Тито, защото според него покойният югославски лидер е унизил сръбската нация и Шешел настоява за пренасяне на тленните му
останки в родната Хърватия. Докато е в затвора Шешел участва на президентските избори в Сърбия и се класира пети – с 1,91%.

През февруари 1991 година той основава партията, която оглавява и до днес – Сръбската радикална партия (СРП). През април 1992 година е провъзгласена Съюзна република Югославия (СРЮ), в която влизат Сърбия и Черна Гора, а през май с.г. СРП печели 22,6% на изборите и отстъпва само на Социалистическата партия на Милошевич (28,8%).

По време на войните в Югославия в началото на 90-те Шешел участва активно в организацията и ръководството на доброволческите
отряди на сърбите, воюващи в Хърватия и Босна и Херцеговина, където официално не влиза сръбската армия. Той е организатор и предводител на сръбските доброволчески отряди „Шешелевичи“, „четники“ и „Белите орли“.

Според Шешел, във „Велика Сърбия“ трябва
да влязат Сърбия, заедно с провинциите Косово и Войводина, БиХ, Македония, Черна гора, както и част от Хърватия.

Въпреки, че в периода от 93-а до 96-а или 97-а Шешел и Милошевич са скарани, а Воислав е свързван с прословутия «Земунски клан» от тогавашния град Земун (до Белград), където той печели местните избори, в периода между 98-а и 2000-ата Шешел е вицепремиер на

Сърбия и поддържа премиера Милошевич в косовската война. На 14 февруари 2003-а година Международният трибунал за бивша Югославия повдига обвинения срещу Шешел за финансиране и
ръководство на сръбски доброволчески отряди и разпалване на междунационална омраза по време на войните в Хърватия и БиХ в началото на 90-те. Той пристига доброволно в Хага .

Той получава няколко присъди за малки срокове за различни провинения (неуважение към съда (х2), разкриване на засекретени свидетели).

След 11 години в следствения арест на Хагския трибунал Шешел е пуснат да се
прибере в Сърбия по здравословни причини, а на 31 март 2016 година е оправдан от Трибунала и всички обвинения срещу него са снети.

След това, на 11 април 2018 година оправдателното решение е отменено, а Шешел е осъден на 10 години затвор, които обаче няма да излежава, защото ги е отбил по време на 12 годишното си задържане, докато е в следствие.

Фокус

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;