Преди повече от две десетилетия работех с Ричард Холбрук и нашия екип за прекратяване на войната в Босна.

НАТО се разгърна и след това предприе действия за спиране на сръбското етническо прочистване в Косово.

Днес три държави от Западните Балкани (Хърватия, Албания и Словения) вече са членове на НАТО. Хърватия и Словения се присъединиха към Европейския съюз. Сега Косово е независима държава.

Повечето американци и европейци психически отхвърлиха този брутален конфликт като решен проблем. За съжаление, това далеч не е вярно.

Продължаващите политически конфликти по отношение на етно-религиозния характер на тези народи постоянно заплашват да се превърнат в национални и регионални кризи, като превърнат региона в основна цел за намеса от чужди сили.

Взривоопасната комбинация от лошо управление, икономическа стагнация и слаби демократични институции остави малко, но значително малцинство уязвимо за наемане от джихадисти.

Всичко това оставя района узрял за експлоатация от терористични организации и за намеса на външни лица, включително Русия, Китай и Турция.

За да бъдат нещата още по-зле, регионът страда от пренебрегване от страна на демокрации, които са допринесли за прекратяване на войните в Югославия. Вярвайки, че демократичното бъдеще на Балканите се намира в членството в ЕС, Съединените щати до голяма степен предадоха на Брюксел отговорността за политическото, институционалното и икономическото развитие на региона.

И все пак политическата инерция в рамките на ЕС остави Босна, Сърбия, Черна гора, Косово, Албания и Македония да чакат. И докато САЩ и Европа спят, другите сили отчитат това.

Кремъл непрекъснато увеличава влиянието си. Руснаците работят, за да подтикват антиевропейски и антинатовски настроения.

Те подкрепят екстремистки групи (една от които е обект на разследване в Босна за предполагаеми паравоенни действия) и дават целенасочена военна помощ.

Кремъл също така разгорещи пламъците на етническото разделение чрез дезинформационни кампании, които подтикват към конфликт православните християнски народи срещу мюсюлманите, като умишлено подбуждат напрежението, което подхрани югославските войни през 90-те години на миналия век.

В същото време Турция и държавите от Персийския залив сериозно инвестират на Западните Балкани. Турция е третият по големина инвеститор в Босна и лидерът на главната мюсюлманска политическа партия в Босна пътува до Истанбул редовно за снимки с все по-авторитарния турски президент Реджеп Тайип Ердоган.

Саудитска Арабия и нейните съседи в Персийския залив са насочили своя принос към подкрепата на религиозните организации, изграждането на нови джамии и предлагането на ръководни религиозни правила на местните имами.

Строгото уахабитско тълкуване на исляма, което често е в основата на такова обучение, няма нищо общо с умерената традиция, която се практикува на Балканите от векове, и е свързано с нарастващия фундаментализъм в региона.

Около 1000 чуждестранни бойци (предимно от Косово и Босна) са се сражавали на страната на „Ислямска държава“ (ИД) в Сирия и Ирак.

Въпреки че има тенденция към намаляване на броя на чуждестранните бойци от Балканите, средата, в която тези лица стават радикализирани, и опасността от наемането сред недоволните части от населението продължават да будят загриженост.

Проблемът с реинтеграцията на върнати чуждестранни бойци представлява още по-голямо предизвикателство.

И накрая, Китай също се стреми да засили влиянието си в региона.

В рамките на инициативата си «Един пояс, един път», Пекин е готов да осигури огромните капиталови инвестиции, необходими за осъществяването на крайно необходими инфраструктурни проекти на Балканите.

Но както видяхме в Африка, подобни инвестиции почти винаги идват с условия. Ясно е, че Съединените щати и Европа трябва да останат ангажирани със Западните Балкани — със специален акцент върху укрепването на демократичните институции, така че правителствата да могат да отговорят на нуждите на своите граждани.

Зоната за свободна търговия на Западните Балкани, предложена наскоро от лидерите на региона, може да бъде стъпка в правилната посока.

Но подобна инициатива не трябва да се разглежда като заместител на потенциалните гаранции, които трябва да бъдат предоставени от НАТО и ЕС.

Сериозна пътна карта за присъединяването към ЕС ще предостави на страните в региона стимули за извършване на необходимите политически и икономически реформи, за засилване на тяхното сътрудничество и за справяне с нарастващото междуетническо напрежение.

Разбира се, такива усилия ще трябва да осигурят популярна подкрепа, за да продължат напред — предизвикателство в регион, в който населението остава рязко разделено като нагласи към институции като НАТО.

И все пак според едно скорошно проучване, макар босненците от сръбски, хърватски и мюсюлмански произход да са разделени по много въпроси, те са обединени в опозицията си срещу ИД и в желанието си да се справят с икономически проблеми.

Членството в НАТО ще бъде по-лесно да се продаде на етническите сърби в региона (които са склонни да бъдат проруски и противници на НАТО), ако членството им се окачестви като подпомагане за по-голяма регионална стабилност.

Можем да гарантираме, че милиардите долари на данъкоплатците, инвестирани в този регион, няма да пропаднат, като подкрепят работата на изпълнителите за развитие на демокрацията като Националния демократичен институт и Международния републикански институт.

Виждахме продължаващото значение на този вид работа с инициативи като новосъздадената работна група за борба с екстремизма, която помага на законодателите в Босна да се адаптират към постоянно променящото се предизвикателство на екстремизма в насилие.

Имаме много инструменти, с които разполагаме, за да предотвратим пълзящата дестабилизация в Западните Балкани. Нека да гарантираме, че няма да прахосаме огромните инвестиции, които направихме в този затруднен регион, и ще подновим ангажимента си да помогнем на тези нови демокрации да постигнат пълния си потенциал./БГНЕС

Коментарът във в. „Вашингтон пост“ е на ген. Уесли Кларк, бивш главнокомандващ на силите на НАТО в Европа, който в момента е висш сътрудник на Центъра Бъркли за международни отношения на Калифорнийския университет в Лос Анджелис и директор на Уесли К. Кларк& сътрудници.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;