Събитията през погледа на Алиса, която среща в Страната на чудесата много налудничави същества.

„Твърде вероятно е Скрипал да е отровен от Русия“, каза г-жа Терезия, Царицата на сърцата, пристъпвайки заканително с леопардовите пантофки, които сменя с високи мускетарски ботуши винаги, когато издава смъртни присъди, а тя винаги издава само смъртни присъди, водена от сляпа ярост,  както твърди Луис Карол.

„Запушете му устата! Изхвърлете го! Осечете му главата!“, крещи г-жа Терезия и мята мастилници. Г-жата не е никаква царица, а просто карта за игра, дама купа по-точно, попаднала случайно в световната колода.

„Изглежда руснаците стоят зад това“, каза г-н Тръмпи-Дъмпи, възседнал високия зид на Голямата Бяла къща.

„Аз съм едно много хубаво и приятно нещо“, повтаря г-н Тръмпи-Дъмпи, друсайки енергично оранжева грива с риск да се изтърси от геополитическия дувар. Г-н Тръмпи-Дъмпи обича да получава подаръци за всеки нерожден ден. Понеже рожденият ден е веднъж в годината, а нерождените са 364. Той е особено доволен – 4 март е такъв нерожден ден, а подаръкът на г-жа Терезия – дивен.

„Ние всички знаем кой е виновен. Изключително вероятно е Путин лично да е заповядал атаката. Въпросът е ще си признае ли той сам или ще го хванат“, изръмжа Лудия Шапкар, идеолог на „Брекзит“ и първомайстор на фалшивите новини, по-известен като Александър Борис де Пфефел Джонсън с англо-американо-турско-германско-френско-еврейско-черкезко-абхазко-руски произход, наричан благовъзпитано „словесен миномет“, обаче думата не е миномет, а съвсем друга, но аз няма да я напиша, за да не цапам вестника.
„Отсечете му главата!“, извика г-жа Терезия, имайки предвид главата на Путин, а не на г-н Пфефел, има си хас!

„Няма друго правдоподобно обяснение, освен отговорността на Русия“, каза на изящен френски Френският заек г-н Еманюел, докато си търсеше ветрилото и ръкавиците, забутани кой знай къде от неговата учителка. За да си придаде важност, Френският заек г-н Еманюел извади грациозно от джоба на жилетката своя джобен часовник, който никога не показва колко е часът, поради което Френският заек г-н Еманюел винаги бърза да не закъснее и повтаря „О, божичко, божичко! Ще закъснея!“.

Часовникът на Френския заек не показва часовете, а годините и този път стрелките бяха запецнали някъде в 19-и век, но г-н Еманюел не можеше да си спомни какво общо има това с Русия.

„Очевидно е, че Русия е отговорна“, проговори на немски Чешърският котаран г-н Меркелинг, който всъщност е г-жа. Котаракът произнесе тези думи с подобаваща германска строгост и без усмивка, понеже неговата (нейната) усмивка винаги е някъде другаде, по-точно – край Северното поточе, от другата страна на Заешката дупка.
Тук отново се намеси Лудия Шапкар: „Те, руснаците, създават „Новичок“, а ние създаваме светлинни мечове. Първото е ужасно оръжие специално за убийства, второто е измислен реквизит, който странно бръмчи. Арсеналите на нашата страна са затрупани не с отрова, но с нещо по-мощно: със силата на въображението. Именно тази сила на удържа на върха!“.

След тази огнена реч всички дружно се съгласиха, че Путин е чудовището Джаберуоки – „врагът заклет със огнени очи, със нокти хищни, зъби, що раздират“. И, въоръжени със силата на въображението и с бръмчащ филмов реквизит, запяха песента за Джаберуоки (Jabberwocky), написана от Луис Карол:

„Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси…“.

Докато сразяват песенно Джаберуокито, ще ви разкажа за лабораторията в Портън Даун, както ви обещах.

Велислава Дърева

 

Тагове: ; ; ; ; ; ;