В средата на март 1519 година испанският отряд под ръководството на Ернан Кортес, напуснал малко преди това остров Косумел, достигнал устието на река Табаско и пристъпил към завоюването на континенталната част на Мезоамерика.

След като скандинавските мореплаватели прекратили пътуванията си, първият европеец, който успял да се добере до Америка, бил Христофор Колумб.
Дискусиите за това, осъзнавал ли е самият велик пътешественик през 1492 година, че е открил Новия свят или не, се водят от учените и до днес.

Точно с пътешествието на Колумб започнало масовото закрепостяване и унищожаване на индианското население, живеещо на островите в Карибско море.

Още по време на първата си експедиция Колум отбелязал, че местните жители са твърде доброжелателни и затова лесно ще ги покори.

Колонизаторите, пристигали с Колумб на острова по време на неговата втора експедиция, започнали да убиват индианците за развлечение и да хранят техните деца кучетата си.

А пред 1498 година индианците на законодателно ниво били принудени да работят за испанците.

Отслабени от глада и от лишенията местните жители умирали масово от европейските инфекции, които мълниеносно се стоварили върху тях.

В резултат на чудовищните убийства и епидемии, само за някакви си 30 години многомилионното коренно население на най-крупните острови на Карибско море практически престанало да съществува.

Настъпило времето за самия континент.

Колумб по време на пътешествията си достигнал бреговете на «континенталната» част на Америка, но нейното «организирано» завземане било отложено от испанците с четвърт столетие.

През 1518 година роденият в небогато дворянско семейство Ернан Кортес чрез интриги си издействал поста ръководител на експедицията към бреговете на Мезоамерика, която официално се считала за остров.

За да организира похода Кортес продал или заложил цялото си имущество.

На 10 февруари 1519 година той начело на отряд от няколко стотин пехотинци и 16 конни оръжейници се стоварил в заселения от маите остров Касумел около бреговете на Юкатан, където унищожил индианското светилище и издигнал на негово място олтар.

А вече на 14 март участниците в испанската експедиция стигнали до устието на река Табаско, започвайки завладяването на Мексико.

Местните жители посрещнали испанците предпазливо, но като цяло доброжелателно.

Едно от техните божества бил Кецалкоатъл, описван от някои легенди като светлокож брадат мъж, заминал в морето, но обещал да се върне.

Според някои изследователи, индианците са отъждествявали Кортес или със самия Кецалкоатъл, или с някой от неговите слуги.

Главата на експедицията получил от местните вождове щедри подаръци — златни украшения и 20 млади жени.

Една от тях била Малинче, станала впоследствие преводачка, помощничка и любовница на Кортес, показала му най-уязвимите места на местните държави.

През април испанците се преместили около крайбрежието и основали съвременния град Веракрус.

През XV-XVI век значителна част от Мексико се намирала под властта на империята на ацтеките — могъщ народ, покорил голяма част от своите съседи и влязъл в кръвопролитни войни с останалите.

Кортес бързо съобразил, че лесно може да развърти интригата около местните противоречия.

Чрез шантаж и скрити заплахи той принудил тлатоани (императора) на ацтеките Мотекусома II (Монтесума) да пусне испанците в своята столица —  Теночтлитлан (современното Мехико).

Мотекусом се опитал да се откупи от Кортес, изпращайки му щедри подаръци, но от златото и скъпоценните камъни апетитите на завоевателите само растели.

Пристигането на европейците в столицата на империята предизвикало сред акцетиките силно недоволство, но Кортес, вземайки императора за заложник, известно време успявал да контролира ситуацията в града.

Претършувайки императорските дворци, испанците открили «златния запас» на главата на ацтекската държава и били обхванати от неописуем възторг.

Но в същото време властите в Куба решили че «заминалия на самостоятелно плуване» Кортес е бунтовник и изпратили срещу него наказателна експедиция.

Кортес с част от войниците спешно се стоварил на крайбрежието, където разгромил изпратения да го арестува Нарваес и примамил на своя страна неговите спътници.

В същото време в  Теночтлитлан започнало въстание срещу испанския гарнизон, който се опитвал да попречи на извършването на човешки жертвоприношения. Войниците едва се задържали до пристигането на своя командир.

В Теночтлитлан по това време били готови десетки хиляди ацтекски войни.

Мотекусома, който се опитвал да уговори своите поданици да се подчинят на испанците, загинал при неясни обстоятелства (или бил убит от самите ацтеки, или умрял от ръцете на испанците).

Кортес бързо съобразил, че нещата приемат лош обрат и се опитал спешно да напусне столицата на ацтеките с хазната на Мотекусома.

Теночтлитлан се намирал на остров сред езеро, а индианците успели да завземат мостовете над водещите към материка водохранилища.
Напусналият добре укрепения дворец испански отряд бил атакуван от превъзхождащите сили на ацтеките.
В този бой, известен като «Тъжната нощ», Кортес загубил повече от половината от отряда си, част от конете и златото на  Мотекусома.
Останалите завоеватели избягали, използвай като мостове телета на своите загинали другари.
Изглеждало, че бил достатъчен само един удар, за да се приключи с тях окончателно.
Кортес бил спасен само, защото успял да убие командващия армията на ацтеките Сеуака в битката около Отумба, състояла се скоро след бягството му от столицата.
Останките от испанския отряд отстъпили в Тласкал — град-държава, който дълги години враждувал с ацтеките.
В  Теночтлитлан в същото време започнала страшна епидемия от едра шарка. Донесли я испанците.
Значителна част от жителите на града загинала, останалите били извънредно слаби от болестта и деморализирани от мистичния ужас, който завладявал съзнанието им от случващото се.
Кортес с помощта на жителите на Тласкал създал флотилия от неголеми кораби, въоръжени с оръдия, и ги стоварил в соленото езеро около Теночтлитлан.

Независимо от епидемията, стрелбите откъм езерото и недостига на прясна вода (испанците разрушили водещия към града водопровод),  Теночтлитлан се задържал три месеца.

Градът паднал на 13 август 1521 година.

Великата империя загинала, започнало завземането на Америка.

Недоброжелателите на Кортес в колониите претърпели сериозно морално поражение.

През 1522 година Кортес станал губернатор и генерал-капитан на «Нова Испания» — съвременното Мексико.

Независимо от цялата жестокост на испанците, които поробили индианците и ги принуждавали към тежък робски труд, коренното население на Мексико в значителна част се запазило.

Днес индианците са 30 %, метисите — 60 %, а белите — само 9 % от общия брой жители на страната.

Но успехите на испанците подтикнали другите европейски народа да считат за пример за подражание гореописаното.

Апетитите на европейците били неудържими.

Англичаните, французите и холандците започнали колонизация на териториите на съвременните САЩ и Канада, унищожавайки минимум 90 % от живеещото там индианско население.

Днес американците и проамериканските дейци в други страни често биват обвинявани за масовата гибел на индианците от болести, те се опитват да убедят световната общественост в това, че европейските колонизатори, а след това — и получилите независимост от Великобритания американци, са воювали с индианците по всички правила на онова време, и не са извършили нищо, достойно за порицание.

Законните стопани на континента били заразени от различни болести, тровили ги с отрови, били изклани цели племена, плащали пари за техните скалпове и ги морили от глад…

Останалите оцелели с всички сили се опитали да ги «eвропеизират», превръщайки ги реално в роби.

Какво биха казали съвременните американци и европейци, оправдаващи колонизаторската политика на предците си, ако някой по-могъщ днес би направил същото с тях?

Петя Паликрушева

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;