Отношенията между Турция и Русия може да бъдат анализирани в три големи глави след разпадането на Съветския съюз и края на Студената война.
Първите десет години след 1991 г. преминаха при напрегната конкуренция между двете страни, особено за влияние върху новите независими евразийски и централноазиатски държави и техните богати енергийни ресурси. Усилията на Турция в тази насока доведоха до подписването и изграждането на петролопровода Баку — Тбилиси — Джейхан и създаването по този начин на силни отношения с Азербайджан и Грузия.
В същия дух на съперничество непряката подкрепа на Русия за поставената извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК) и съответно прикритата подкрепа на Турция за чеченските бунтовници представляваха голям проблем в отношенията.
Но от края на 90-те години на 20 в. двете регионални сили постепенно решиха да започнат нова ера в двустранните връзки, като заменят «съревноваването» със «сътрудничество» в много области. Това решение дойде в контекста на избирането на Владимир Путин за президент на Русия през 2000 г. — две години преди изкачването на власт на президента Реджеп Тайип Ердоган като лидер на Партията на справедливостта и развитието (ПСР).
Оттогава Путин и Ердоган направляват турско-руските отношения към уникален модел за международните отношения. През 2010 г. те дадоха старт на съвет за сътрудничество на високо равнище с участието на множество министри от двете страни, за да институционализират по-сигурно двустранното сътрудничество. Като двама прагматични лидери те никога не позволиха на политическите и регионалните си различия да представляват проблем във волята им за развитие на икономическото, търговско, енергийно и туристическо сътрудничество.
Най-значимата криза между Анкара и Москва, след свалянето от Турция на руски самолет през 2015 г., продължи девет месеца и започна да бъде разрешавана, след като турското правителство изрази съжаление за случая. Тази криза показа горчивата истина — особено за Турция — че двете страни не могат да си позволят лукса да скъсат отношенията. Може да се каже, че тази ера на сътрудничество е главно в интерес на Русия, тъй като годишният търговски дефицит на Турция с нея е почти 20 милиарда долара и Турция е силно зависима от руския природен газ.
Третата глава в турско-руските връзки бе отворена с гражданската война в Сирия, особено след задълбочаването на руската военна намеса в края на 2015 г. Съгласието на Русия позволи първата мащабна трансгранична операция на Турция в Сирия — операция «Ефратски щит» — през август 2016 г., а сегашната операция «Маслинова клонка» на Турция отново е възможна само благодарение на съгласието на Москва.
Диалогът между Ердоган и Путин също така проправи път за установяване на процесите от Астана и Сочи с участието на Иран, които имат за цел да осигурят примирие в раздираната от война страна и да дадат старт на платформа за политическо уреждане.
Този диалог досега е имал три основни резултата: Първо, Турция трябваше да приеме оставането на власт на президента на Сирия Башар ал Асад, което подбуди радикална промяна в политиката й. Анкара също така трябваше да признае , че както Иран, така и Русия са пуснали корените си в Сирия за много дълго време, както политически, така и военно.
Второ, турското сближаване с дуета Русия-Иран в Сирия доведе до по-нататъшно влошаване на отношенията й с традиционните западни съюзници, по-специално САЩ. Разрешението на Москва за полети на Турция срещу сирийските кюрдски Сили за защита на народа (СЗН) в Африн влоши кризата между Анкара и Вашингтон, чиито отношения са вече обтегнати поради няколко други източника на напрежение. Същевременно от страна на европейските сили идват остри критики, които поставят под въпрос реалните мотиви на турската военна кампания в Сирия. Въпреки тези реакции Турция сега се чувства свободна да започне нови операции в Източна Сирия, поставяйки още повече на риск отношенията си с партньорите от НАТО. Плановете на Турция да се снабди с антибалистични ракетни системи от Русия също трябва да се преценяват, като се има това наум.
Трето, сътрудничеството с Русия проправи пътя за Турция да се превърне в твърда сила в региона. Турски военни сега са в районите Идлиб, Африн и Ал Баб в Северозападна Сирия, като правителството се заканва, че следващите цели ще са на изток от Ефрат и дори в Северен Ирак. Факт е, че заканите на турската армия сега се приемат много по-сериозно от световните сили и регионалните страни. Ердоган постоянно заявява, че това осигурява място на Турция на масата, когато се стигне до взимане на решения за бъдещето на Сирия.
Както историята, така и географията диктуват важността на добрите отношения между Турция и Русия. Тяхното сътрудничество е много важен актив за стабилизирането на широкия регион — от Евразия до Кавказ, от Черно море до Близкия изток. Двете глави на руско-турските отношения след Студената война показаха това, а най-новата тенденция във връзките разказва друга история: като се има предвид, че нормализирането и стабилизирането на Сирия ще отнеме години и турското присъствие в сирийския театър съответно ще продължи, може да се каже, че турско-руското сътрудничество по регионалните въпроси на сигурността ще надхвърли тактическото.

в. «Хюриет дейли нюз», Истанбул, Серкан Демирташ/

Тагове: ; ; ;