Един от дванайсетте апостоли – Юда, се отделя в себе си от Господа още преди да вземе решението да Го предаде. В сърцето си Юда не вярва на Христовото слово, или както Самият Господ загатва за това в евангелските стихове: „Думите, що ви говоря, са дух и живот. Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде.“ (Йоан 6:63-64).

Вероятно Юда е следвал Христос с надеждата, че Той е онзи политическият водач, когото са очаквали мнозина юдеи. Той се чувства излъган в очакванията, като му идват в повече поученията на Учителя към народа да не събира богатства, а милост и прошка. Така Юда се оставя победен от страстта си към сребърниците и решава да отиде при враговете на Господа.

В сряда Юда окончателно изоставя Христос. Още преди времето на Тайната вечеря той е заявил своята готовност пред първосвещениците да Го предаде: „…един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде. “ (Maт. 26:15-16).

Юда не е бил предопределен да стане предател, както твърдят някои – че без неговото предателство спасителното Христово дело нямало да се осъществи. Това престъпление можеше да се случи и без неговото съучастие – Синедрионът вече бе взел решението Христос да бъде спрян и унищожен. Само се е търсел сгодният и удобен момент да Го хванат. Със своето предложение Юда само ускорява плана на първосвещениците.

Той на два пъти пада в капана на дявола – първо, с предателството си, и второ, със самоубийството си. Не си спомня за Божията любов нито преди, нито след предателството. Ако беше допуснал Божията любов да се прояви в сърцето му, Юда щеше да опознае великата сила на покаянието и безкрайната Божия милост, щеше да коленичи в подножието на Кръста, за да изповяда греха си пред всички.

Но нека погледнем към другата история за предателство, която ни се разкрива от Евангелието в последните дни преди Христовото разпване на Кръста. Това е историята на свети апостол Петър, която ни говори за това как предателят може да се излекува. Дяволът подтиква човека към предателство и пак той му нашепва след това, че е загубил надеждата си за спасение. За разлика от Юда обаче, Петър само веднъж попада в клопката на дявола, когато се отрича от Спасителя.

Падението на Петър не може да се счита за „безобидно“, то ясно е посочено от Иисус в нощта на Тайната вечеря: „Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница; но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си. Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт! Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.“(Лука 22:31-34).

От този разговор между Христос и Петър научаваме да не се предоверяваме на собствените си сили. Само Божието благоволение чрез небесната благодат ни държи да не паднем. Петър три пъти се отрича от Иисус точно според казаното:

„Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя. Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, горко плака.“ (Лука 22, 60-62).

Тук Петър прави различен избор от този на Юда. Плаче със сълзи на покаяние! Нека и ние плачем с покайни сълзи! Само така нашият Отец отново ще ни приеме като Свои синове. | www.crestinortodox.ro

 

Превод: Сандра Керелезова, Православие

Тагове: ; ; ; ; ;