Преговорите на Гърция със Скопие за името на Бившата югорепублика Македония (БЮРМ) навлизат в най-критичната си фаза.
Утре гръцкият външен министър Никос Кодзиас ще бъде в съседната страна за консултации с правителството в Скопие, а предложенията на двете страни за уреждане на техния спор вече са внесени.
Атина и Скопие държат в ръцете си плика с позициите, които те са сложили на масата, а първите впечатления не будят голям оптимизъм за окончателно споразумение.
Вчера премиерът на БЮРМ Зоран Заев потвърди, че проектоспоразумението, представено от Гърция за разрешаване на проблема за името, е пристигнало в Скопие.
Той добави, че страната му е отговорила и е изпратила на Атина своите предложения. Според Заев размяната на документи между двете страни трябва да послужи като инструмент, който да спомогне, а не да затруднява продължаването на преговорния процес. А този преговорен процес се предвижда да продължи във Виена /под егидата на ООН/ на 30 март.
От своя страна, външният министър Никола Димитров, макар и да изглежда оптимист, каза, че съществуват много различия.
«Ние сме убедени, че ако целта е да се намери жизнеспособно и достойно решение за преодоляване на спора по въпроса за името, което да съдържа ясно разграничение между нашата страна, «Македония», и района на гръцка Македония, тогава това е възможно да бъде постигнато», изтъкна първият дипломат на страната.
Интерес обаче представлява проектоспоразумението, предложено от гръцката страна и от външния министър Никос Кодзиас.
Според информации, цитирани от изданието «Хеласжурнал», Атина е поставила седем ключови условия, за да бъде постигнат компромис със Скопие. А те са:
Първо, за да се съгласи на споразумение със Скопие, предварително изискване на Гърция е тази съседна страна да смени името си и тази промяна да стане в рамките на една конституционна процедура. Тоест конституцията на БЮРМ да бъде променена и от нея да бъдат премахнати наличните там иредентистки текстове. Това досега изглежда, че Скопие не приема.
Второ, Атина иска споразумение за едно название за всеобща употреба /erga omnes/. Според нея само така би могло да има предпоставки за споразумение.
Трето, идентичността и промените, които трябва да настъпят вследствие на споразумението.
Четвърто, езикът, който очевидно не може да се казва «македонски».
Пето, съкращенията на името да бъдат такива, че да няма недоразумения и погрешни интерпретации и това да създава свършени факти.
Шесто, търговските знаци, които съседната държава трябва да притежава.
Седмо, и, разбира се, названието, за което гръцката страна не е изпратила нещо конкретно, а дискусията да се базира на предложенията на международния посредник Матю Нимиц. От петте предложени имена обаче, Атина не приема «Република Македония», като в това отношение е по-близо до «Горна Македония».
Гръцката страна поставя също така и въпроси, свързани с учебниците за училищата и с промените, които трябва да бъдат направени в тях, както и за развитие на търговските отношения на Гърция и Скопие.
Например, в тази насока се визират случаи, в които акцентите са поставени върху укрепването на икономическите, търговските и културните отношения, а също и върху развитието на връзките между университетите на двете страни.
В допълнение на всичко това специално се споменава и за процедурата, по която ще се извършва присъединяването на БЮРМ към международни организации, като НАТО и ЕС.
По-конкретно в тази точка е описано как двете страни съвместно ще убедят държавите членки на тези организации, че са постигнали споразумение по съществуващите различия между тях.
/БТА/

Тагове: ; ; ; ; ;