По време на церемонията по откриването на новата щаб-квартира на НАТО генералният секретар Йенс Столтенберг назова своята организация най-успешният военен алианс в историята.

Но, както пише АВС, все по-често възникват въпросите, съответства ли НАТО на своето предназначение и работоспособна ли е организацията, отчитайки «постоянното дрънкане на оръжия и заплахите» от страна на Владимир Путин.

Столтенберг счита, че силните страни на НАТО — това е единството и «способността да се адаптира към промените», но критиците на алианса твърдят, че именно в този смисъл НАТО трябва да се усъвършенства.

Затова, както счита авторът на статията, алиансът се нуждае от реформи, за да повиши своята мощ и ефективност.

Главният редактор на  Strategic Europe и старши научен сътрудник на Европейския център Карнеги Джуди Демпси счита, че алиансът трябва да се реформира и да усъвършенства своите логистични възможности.

Според нея, с времето в НАТО се е случил разкол, именно в него тя вижда причината за излишната самонадеяност и нехайството, които са се засили след края на студената война.

Тя е за подписване на военен еквивалент на Шенганското споразумение, което ще даде възможност на хората свободно да се движат по територията на ЕС.

«Организационните рамки на преместването на военнослужещите на територията на Западна Европа с времето стигнаха до упадък — мостове, места за кацане, малки летища, енергийни връзки, жп линии и т.н.», обясни тя.

На свой ред Хитер Конли от Центъра за стратегически и международни изследвания от Вашингтон счита, че главната заплаха за бъдещето на НАТО се намира вътре в организацията.
Според него, ръстът на броя на участниците в НАТО е причината алиансът да изгуби политическия си фокус и цел, а такива негови членове, като Унгария и Полша, все повече теглят към авторитаризъм.
 «Считам, че НАТО трябва да води открити и честни дискусии относно здравето на демокрацията на своите участници.
Общността е толкова силна, колкото силно е най-слабото й звено.
Сега виждаме драматичен откат назад.
Виждаме как в някои страни твърдо са потъпкани най-базовите елементи на диктатурата на закона», каза тя.
Тя даде за пример Турция, която е член на НАТО от 1952 година.
«Ние трябва отново да притеглим Турция към НАТО, към Запада.
В момента Турция я теглят в различни посоки.
Това е страна, който все по-често използва своите въоръжени сили, за да постигне политически цели, но без да зачита мнението на алианса», добави тя.
Както продължава авторът на статията, чрез разширяването на алианса в него са влезли бившите комунистически страни, в това число тези, които непосредствено граничат с Русия — Естония и Латвия.
Аналитикът Майкъл ОХенлън счита, че този фактор в голяма степен е съдействал за ръста на напрежение в отношенията между Русия и Запада.
И макар той да не оправдава агресивните действия на Путин, аналитикът твърди, че по-нататъшното разширяване на алианса още повече ще затегне ситуацията.
«Нашето обещание да приемем Грузия и Украйна…е безсмислено, защото не виждаме никаква реална възможност да ги приемем.
Но фактът, че това обещание вече прозвуча, дава повод на Путин да се намесва във вътрешните дела на тези страни и да нарушава техните граници», счита ОХенлън.
Според него, трябва да се създаде «арка на неутралитет» — буферна зона от неутрални държави между Русия и Запада.
«Не твърдя, че ако направим това, Русия моментално ще се превърне в кротко агънце, т.е. в прозападна държава», каза той.
Превод и редакция: Петя Паликрушеваhttp://www.abc.net.au/news/2018-03-21/how-keep-nato-strong-in-future-without-raising-russia-tensions/9547930
Източник:

Тагове: ; ; ;