«Историята ще бъде благосклонна към мен, защото имам намерение да я напиша аз», заяви веднъж Унистън Чърчил.

«Той е един от великите масови убийци на 20 век и единственият, който, за разлика от Хитлер и Сталин, избегнал всеобщото историческо осъждане», пише на страниците на The Washington Post индийският политически деец Шаши Тарур.

Чърчил е награждаван с Нобелова награда за литература, а актьорът, изиграл образа му (Хари Олдман) получи «Оскар».

Както потвърждава Холивуд, репутацията на Чърчил почти напълно се дължи на неговата «възпламеняваща риторика» по време на Втората световна война.

«Думата — това е единственото, което могат да посочат поклонниците на Чърчил. Неговите действия — това е съвсем друго», отбелязва авторът на материала.

В периода на Втората световна война Чърчил бил привърженик на «терористичните бомбардировки» и е искал «абсолютно опустошителни, тотални атаки от тежки бомбардировачи», в резултат на което е бомбардировката над Дрезден.

По време на англо-ирландската война за независимост Чърчил, който по онова време бил военен министър, настоявал за бомбардировки над ирландските протестиращи и през 1920 година заявил, че аеропланите трябва да използват срещу тях «картечници или бомби».

По време не базредиците в Месопотамия през 1921 година, бидейки министър на колониите, Чърчил заявил:
«Силно подкрепям използавнето на отровен газ срещу нецивилизованите племена, това ще предизвика силен страх».

Той дал разпореждане за мащабната бомбардировка над Месопотамия, по време на която цяло селище било унищожено за 45 минути.

В Афганистан Чърчил заявил, че пуштуните «трябва да признаят превъзходството на британската раса».

Той пише:
«Ние действахме систематично, село след село, разрушавахме домове, затрупвахме кладенци, взривявахме кули, сравнявахме със земята селища, изгаряхме горите..Всеки пуштун беше заклан на място».

В Кения Чърчил участва в политиката по насилственото преселване на местни жители от плодородната територия и ръководи операцията с цел да се освободи това място за колонистите, за целта изпраща над 150 000 човека в концлагер.

 

Но главни жертви на Чърчил са индусите — «зверският народ със зверската религия», както той любезно ги наричал.

Той искал да използва химическо оръжие в Индия, но го спрели колегите му, които той упрекнал в «предвидливост».

«При подобни въпроси Чърчил бил най-реакционният англичанин с такива радикални възгледи, че те ни бива да бъдат оправдавани с епохата му», пише Тарур.

Дори министърът на Индия Леополд Емери признава, че той вижда «неголяма разлика между позициите на Чърчил и Хитлер».

Жертви на Чърчил са 4 млн бенгалци, които умрели от глад през 1943 година, когато той заповядал да се конфискува храната на гладуващото индийско население и тя да се изпрати на добре обезпечените британски войници.

Когато му припомнили за страданията на индусите, той отговорил, че «те сами са виновни за глада си, защото се плодят като зайци».

«Много от нас ще запомнят Чърчил като военен престъпник и враг на порядъчността и хуманността, тъп империалист, безразличен към угнетените НЕбели народи», резюмира авторът.

Превод и редакция: Петя Паликрушева

Източник: https://www.washingtonpost.com/news/global-opinions/wp/2018/03/10/in-winston-churchill-hollywood-rewards-a-mass

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;