Пълен текст и видео на разговора на водещи руски анализатори в ефир

«Патриарх Кирил преподаде на българите урок по история. Оказа се, че властите на страната забравиха или се направиха, че са забравили кой ги е спасил от турско робство. Президентът Радев благодари за освобождението не на единната руска армия, а на различни народи, влизащи в нея — румънци, украинци, беларуси, поляци, финландци, латвийци. Не се наложи дълго да чакаме отговора на патриарха: «Нито Полша, нито Литва. Русия. Ние сме за историческата истина. Ние тази историческа истина я отвоювахме със своята кръв. И не може да има никакви политически и прагматични причини, поради които тази историческа истина днес трябва да бъде премълчавана или неправилно интерпретирана.» Ние сме за истината. А те? Кои са днес нашите истински съюзници, Семьон Аркадиевич?

Семьон Багдасаров, директор на Центъра за проучване на страните от Близкия изток и Централна Азия:

Първо, като говорим за България, искам да припомня, че първата камбана за неуважително отношение към Русия би преди три години, когато се честваха 137 г. от освобождението на България от османско робство, когато руска делегация изобщо не бе поканена. И тогава също се чуваха такива думи, изрази. Сега ни поканиха, но се направиха, че руска армия не е имало, а е имало някакви съставни части. Всичко това е било руската армия. Руската имперска армия, която се е притекла на помощ на българите и ги е освободила от 600-годишното робство. 600 години те са живели при османлиите и това не е било наричано другояче освен османско иго или турско  робство. При това на вълната на подчертан душевен подем, когато в Русия и цяла Европа научават за зверствата на османлиите, които са клали българския народ по най-зверски начин. Вземете башибозуците. Те са албанци. В Гърция, България и Сърбия мразят албанците. Точно това са башибозуците. И тогава руската армия идва там. Впрочем, войната е била на два фронта — балканския и кавказкия. Само на балканския фронт са загинали от раните си и заради друго над 25 000 руски войници, генерали и офицери. Два пъти повече са ранените. Огромни жертви. Ако не беше това, българският народ щеше да изчезне като народ.

Аз смятам, че самите българи са благодарни. Но целият проблем е в това, че днес в България на власт са предатели и негодници, които забравиха кой ги е освободил. Кои са тези хора?

Владимир Соловьов: Отдавна не са получавали официални ноти от руското посолство.

Семьон Багдасаров: Господин президентът, който, когато бе избран, у нас мнозина… (имитира ръкопляскане). Проруски президент дойде. Защо? Защото е военен. Само че той е генерал от българските ВВС, завършил академия на ВВС в САЩ. И каза: «Защо решихте, че съм проруски? Аз съм проамерикански, пронатовски, аз съм единственият български летец, учил в САЩ.» Какво искате? Този човек, ако можем да го сложим в кавички, който продаде своята вяра, своя народ, да си спомни за тези, които наистина са загивали за неговия народ? Та за него сега има друго божество — това са САЩ като страна на содомитите, на които той се моли. Другата страна е Турция, с която самите те… Приятелите им вече са други. Тодор Живков, който между впрочем беше комунист, но български патриот, имаше двама приятели — СССР или голяма Русия и руския народ и Гърция. И сега имат двама — содомитите американци и турците, които са ги клали. Какво искате от тези дегенерати, управници на България? 

Владимир Соловьов: Добър сте днес, Семьон Аркадиевич. Началото се получи. Моля.

Николай Рибаков, зам.-председател на партия «Яблоко»:

За разлика от Семьон мога да кажа, че имам много приятели, които живеят и работят в България, граждани на България, които с чувство на голямо уважение и доброжелателност се отнасят към нашата страна.

Семьон Багдасаров: За народа нима съм казал, че се отнася лошо?

Николай Рибаков: Не бих се изказвал толкова емоционално за техните управници. Управниците идват и си отиват. А хилядолетните добри отношения ще останат задълго. Въпросът зависи само от това какви отношения ще изграждаме със съседните страни и от моя гледна точка основата на такива отношения ще бъде постоянството на курса на страната ни, изпълнението на всички задължения, поети към съседните страни. И военното сътрудничество не е това, което ми се струва най-перспективно за такива връзки. А икономическите връзки между много предприятия, между много хора — ето това ще съществува дълги, дълги години. Защото ако си спомняме какво е ставало в историята между Русия и много европейски страни, почти с всяка страна ще намерим какво е било хубаво и какво е било лошо. С много страни сме били във военни съюзи в качеството на съюзници, воювали сме срещу много страни. Имали сме огромен брой династични бракове. Аз например смятам, че — прилагателното могат да го изберат самите зрители — решението на британското правителство да не приеме императора в онази ситуация, в която е била Русия през 1917 г., не е било най-доброто.

Владимир Соловьов: Не мога да настигна полета на вашата мисъл. Искате да кажете, че европейските императорски домове са предали семейство Романови, не са си мръднали пръста, за да спасят него и семейството му? 

Николай Рибаков: Благодаря ви, че ме разшифровахте. Като цяло искам да кажа, че историята трябва да се знае, трябва да се съхранява. Извинете, че за пореден път ще го кажа, но трябва да се грижим за военните гробища.

Семьон Багдасаров: Българите са благодарен народ. Но управниците им са проамерикански. Като в Украйна. Смениха господаря и край! Трябва да помагаме да си сменят управниците и на украинския народ, и на българския. Да ги сменят!

(Последните изречения преминават в надвикване между Семьон Багдасаров и Николай Рибаков.)

Семьон Багдасаров: Това е наш народ, това е православен народ.

(Следва неразбираема реплика на Владимир Соловьов за содомитите.)

Семьон Багдасаров: В една нормална страна преследват нормален мъж, който понякога се домогва до жена. Що за страна е това? Ясно е какви са тези.

Михаил Велер, писател философ:

Никой няма намерение да разваля дипломатически отношения с България, слава Богу. Да, разбира се, можем да посъветваме всички съседи да си сменят правителствата. Но не съм убеден, че този път е конструктивен. Да се желае, разбира се, може. Ние тая помощ… я знаем вече 100 години, 200...

Семьон Багдасаров: Да, и още ще помогнем.

Михаил Велер: От четенето на компютри и вестници у мен остана впечатлението, че, първо, на тържеството за годишнината имаше два флага — българския и руския. Може и да греша. Останах с впечатлението, че самата церемония, където покрай руската армия и помощ се споменават също други народи, сред които румънците, поляците, финландците, не се случва за първи път. Просто тази година бе обърнато внимание.

Но какво не казваме? През Първата световна война България дълго време спазваше неутралитет, като желаеше да си върне териториите, които считаше за откъснати от себе си. Няма да губим излишно време с история. В резултат България се присъедини към Централните сили. Т.е. България се оказа в съюз с Турция, което бе противоестествено. Но бяха преследвани собствени геополитически цели.

През Втората световна война историята е аналогична. България дълго време не се присъединяваше. След това направи, да го кажем, така — тръгна към приятелски неутралитет към Германия, като разреши на нейна територия да бъдат разположени хитлеристки войски. И чак през 1944 г., когато всичко вече бе към края, заеха обратната позиция. На 5 септември 1944 г. СССР обяви война на България. И вече бе късно.

Всички тези неща трябва да бъдат взети предвид. Какво още трябва да се вземе предвид? Ако бъдат споменавани други народи, този факт може да бъде разглеждан от две страни. Първата — напълно съм съгласен с това, което бе казано, че всичко е било Русия, Руската империя, в състава на руската армия. Втората — ако тогава нито Финландия, нито Полша, нито Латвия са имали държава, те са имали войници и дори някои офицери. И тогава подходът е друг. Трябва да го разгледаме, че ние, момчета, не сме се карали цял живот. Имало е и братство по оръжие в нашата обща история, когато сме се сражавали срещу общи врагове, когато са ни погребвали в общи гробове. Ето това е единственият конструктивен подход, който си представям. Защото ние си създадохме врагове от всички. Всички са лайна, на всички да им сменим правителствата. И по средата сме ние, целите в бяло. В такъв задник, от който не знаем кой излиза. Трябва да бъдем по-хладнокръвни и миролюбиви.

Владимир Соловьов: За хладнокръвието и миролюбието. Тогава защо споменаваха само тези народи? Ако правилно разбирам, сред загиналите е имало представители и на много други народи, които по някакви причини президентът на България забрави да спомене.

Михаил Велер: По-малко са и е невъзможно да бъдат изброени всички…

(Надвикване между Владимир Соловьов и Семьон Багдасаров.)

Владимир Соловьов: И решението го е вземал управникът на Русия, а не финландският, полският, които не са притежавали…

Семьон Багдасаров: Командващият кавказкия фронт в тази война е генерал Михаил Тариелович Лорис-Меликов.

Владимир Соловьов: Той не е ли арменец?

Семьон Багдасаров: Да, но ако някой ми каже, че това не е руски генерал, бих му смачкал физиономията. В най-добрия случай, извинете за откровеността. Всичко това е била руската имперска армия.

Виталий Третяков, професор, декан на Висшето телевизионно училище към Московския държавен университет:

Семьон Аркадиевич, аз съм не по-малко от вас руски империалист. И поемам от вас щафетата, но без содомитите. Не се отнасям толкова миролюбиво и дружелюбно към този факт. Но се радвам, че това най-после се случи. Омръзнаха ми разговорите, включително в това студио, а и в много други, че украинските братя, българските братушки… Какви братушки? Какви братушки? Това, че народът там мълчи, нека се оправят сами кой сега им е господар, кого да сменят или да не сменят, всички тези красиви лозунги… Народите остават. Кой освободи България? Тук не трябва да се съветваме с випускник на академия на ВВС в САЩ дори той сега да е президент на България. Трябва да се отиде в София — за този, който не е бил там. Да отиде на централния площад и да види на кого българите са вдигнали там паметник. На кого? На румънски или на литовски княз? Или на полския? Не. Там стои Александър II, Освободителя. Издигнали са го българите. Да не са го вдигнали днес, по решения на Путин, по наша заповед, в съветско време? Не, те са го вдигнали тогава. А главният храм на българската православна църква кой е? Как се нарча? Храм «Св. Александър Невски». На руски светец, руски княз. Построен е през ХХ век, преди Октомврийската революция. Не е по разпореждане на съветското правителство. Всичко това е заложено в камъка от самите българи.

Това не значи, че след един век на такава история и утешения, че те няма да разрушат всичко това, няма да бутнат тези паметници, няма да бутнат тези храмове… Те май че по време на Първата световна война са преименували «Александър Невски». Именно защото бяха съюзници на германците.

Непременно трябва да се изясни има ли Русия съюзници, или няма. Надявам се, че ще стигнем до политическата част на тази история. Не съдя по тези малки залитания само по една причина — те винаги са се отдавали на новия господар. Психологията им е такава. Така трябва да се отнасяме към тях, с разбиране. Те никога няма да имат тези разбирания, които имаме ние. Не могат да го усетят. Но да оправдаваме предателството… Майка ти бе спасена, баща ти бе спасен, дедите ти бяха спасени… Изобщо независимостта на България е плод на царската имперска политика. И Санстефанският мир, и победата в тази война. Нима не заливат с боя съветските паметници?

Владимир Соловьов: Заливат ги. Но пак те ги почистват.

Виталий Третяков: Засега ги почистват.

Владимир Соловьов: Засега.

Виталий Третяков: Те не са братушки. Забравете за това.

Владимир Сергиенко, председател на Германския съюз на писателите за междунационално съгласие:

Мога да говоря за това само с болка. Да, пред очите ни Русия губи приятели. Да, това е факт. Вижте Полша. За две години съветските паметници трябва да бъдат изтикани. При определени технологии в информационното пространство в България може да се случи същото, защо не. Бил съм в България. Все в една и съща къща, която се намира на края на полуострова. И един грък за първи път ми разказа защо българите, когато казват «да», въртят глава...

Виталий Третяков: Те всичко правят наопаки.

Владимир Сергиенко: Защото турците са им допирали нож до главата и са ги питали искат ли да живеят. И трябвало с въртене на главата да им казват: да, искам.

Той (явно има предвид българина, при когото е отсядал — б.р.) ми обясняваше, че винаги ще ни бъдат благодарни. Тук са се заселили и гърци, и българи. Всички ние сме православни. И когато синът му се върна от НАТО (вероятно става дума за изкарана военна служба — б.р.), питам го: «Къде си служил?» А той: «Ти руснак ли си? Аз съм натовец. Ти си ми враг.» Каза ми го синът му. Викам му: «Виж, говори синът ти, новото поколение.»

Разбира се, това е удивително смесване на интереси. И, разбира се, колкото по-малка е една държава, толкова по-лесно е да бъде купена. Цялата. Да се разреши такава вялотекуща мафия. Да бъде дадена кредитна карта с тлъста сметка на трима-четирима пиарове, които имат телевизии и вестници — и страната е купена. Край. Народът, без значение кого обича и кой се занимава с него, все едно ще загуби тази схватка. Защо ще я загуби? Ето чух — дайте да мислим за бъдещето, трябва заедно промишлеността… Нямате шанс, ако тръгнете да купувате промишлеността. Това са търговски войни, забравете. Чух — давайте с щурм да превземем, да направим революция...

(Обажда се Семьон Багдасаров, водещият го моли да спре.)

Владимир Сергиенко: Ще ви кажа нещо прекрасно. Владимир Георгиевич Бояринов оглавява писателската организация в Москва. Всяка година заедно с българите те правят някакви сборници, ходят си взаимно на гости. Това е безумно мека сила. Не съм чувал някой от неговия кръг да се изкаже лошо за Русия. Затова, ако съчетаваме, нека да са трите сили — нека щурмуват, нека търгуват, но да не забравят тази мека сила. За да не забравят децата.

Семьон Багдасаров: Никой не чете вашите книжки. (Следва надвикване.) Ако в тази руско-турска война бяха чели книжки, българите и досега щяха да живеят при османлиите. Дойде руският войник и го освободи. Извинете, но това е голяма разлика. А такива като тебе четат книжки. Такива като мене разбират. А такива като тебе пишат книжки. За какви интереси на Германия лобирате? Дори немски не можеш да говориш като хората. 

Владимир Соловьов: Семьон Аркадиевич, казват, че един от изтъкнатите писатели, основоположникът на жанра на военната мемоаристика, е бил нелош пълководец. И се е казвал Гай Юлий Цезар.

Семьон Багдасаров: За Гай Юлий Цезар знаете ли, Владимир, чел съм го подробно.

Владимир Соловьов: И Наполеон, между другото, е можел да пише нелошо. Впрочем има една страна — САЩ. Тя изобщо няма приятели. Те си признаха, че са се месили във вътрешните работи на другите страни 4 пъти повече в сравнение със съветските времена, не го крият. Сменяли са властта, където поискат, сменяли са правителствата, където поискат. И хич не им пука какво мисли народът, какво мисли правителството. Когато им е било необходимо, са нахлували, когато е трябвало, са изпращали кавалерията на крал Джордж, като са унищожавали италианските комунисти. Пращали са пари. И никой от тях не е казвал — дайте да изградим съвместна промишленост или да направим еди-какво си. Не им е пукало. Те си имат американски национални интереси и не им пука за приятели, врагове или съюзници. Имат само свои национални интереси. И никакви сантименти.

Михаил Велер: И в техен интерес е, че използваме техните айфони и се гордеем, когато получаваме техните оскари. Списъкът може дълго да бъде допълван.

Владимир Соловьов: Първо, те имат айфони, а англичаните нямат. Затова пък ние имаме такава бойна техника, каквато те не са и сънували. Има понятие «специализация». И айфоните им се произвеждат в Китай.

Михаил Велер: И затова мозъците ни изтичат натам. Това са 100 000 предприемачи годишно.

Владимир Соловьов: Нашите мозъци вече не изтичат натам. Те се движат в обратна посока. Но нека видим това, което лети, стреля и работи блестящо.

Сергей Михеев, политолог:

Що се отнася до писателите, споменаваха се книжки. Има такъв писател — Достоевски, който още през XIX век го е написал много добре за всички братя славяни — много точно, твърдо и по същество. Тогава още не ги е имало нито Сталин, нито комунизма, нито СССР. А той го е написал точно и със 100% попадение в целта. Това е първото.

Второ, що се отнася до политическите препратки към миналото, когато България поддържала неутралитет към Германия, била е съюзник на Османската империя — това и тогава се е наричало предателство. Предателството няма срок на давност. Тогава това също е било предателство! И нищо друго! Така не се говори — «Русия губи приятели.» Предателят не е бил наш приятел, разбирате ли? В действителност, за да получиш пропуск за европейската западна цивилизация, значи да предадеш. Да предадеш означава да станеш европеец в значителна степен. Да предадеш и собствената история, и своите приятели, и своите ценности.

Г-н Багдасаров, между другото, спомена тук содомитите, макар и в друг контекст. Точно това е предателството — за един айфон, който ще ти дадат, да заемеш такава поза, за да те обладават така, както им харесва. Точно това са новите европейски ценности.

Може да се търси различен смисъл, може, разбира се, да се лавира между думите, които бяха казани. Но според мен днешната политическа ситуация на Запад и като цяло в Европа е следната: не бива да се говори добре за Русия. В никакъв контекст — нито в съвременен, нито в минал. Дори да са ти спасили живота, все едно не трябва да се говори добре за тях. Защо? Защото Русия е виновна за всички злини на този свят. Слушайте, не може да не се види целият актуален политически контекст. Има го. Той съществува. Затова трябва да предадете всичко, което е било зад вас, зад вашите деди и прадеди. Спасили са ви живота? Това няма значение. Казали са им, че за тях не трябва да се говори добре в никакъв случай. Трябва да се демонизира Русия. И в този смисъл Европа с новите си ценности нахлува в мозъците на всички, които искат да са в добри отношения с нас. Поставят им условия.

Между другото, сърби ми разказваха — казали им, че ако искат да бъдат в Европа, трябва да се откажат от своята история, от това, от онова, включително от нормални отношения с Русия. Не трябва да имате нормални отношения, не трябва да говорите за тях, да пишете… Да, наистина Русия има сложна история, наистина, както всяка друга държава тя е имала, има и ще има проблеми, включително сериозни. Но е дългосрочна политическа тенденция Русия да бъде превърната в обект на омраза и да накарат тези, които са й най-много задължени, да я окалят. Това е сигурно. И тук може да бъде видяна някаква политическа содомия. А колкото до това какво стърчи от задника — смятам, че ние не стърчим от задник. Който иска да стърчи от него, нека си стърчи. А Русия не стърчи от задник. Нека България стърчи от този задник, който са й определили от Брюксел и Вашингтон. 

Владимир Сергиенко: Колкото до демонизирането на Русия, съм напълно съгласен. Потвърждавам, че трябва да се борим. Има лостове, съдилища, влияние. Но нека се върна към понятието «предател». Тук не съм съгласен с вас. Защото носим отговорност за тези, които прикоткахме. През 90-те години огромен брой хора претендираха, че са изоставени на произвола на съдбата. В ГДР, Полша, България. Те останаха без нищо. Аз се отнасях в часовете по политинформация като към по-малък брат към две страни — Монголия и България. Монголия ми бе далеч, България — по-близо. Българите се оплакваха, че просто са изоставени на произвола на съдбата. Източногерманците се оплакваха, че са изоставени на произвола на съдбата. Огромен е броят на тези хора, днес те са пенсионери, стари са.

Сергей Михеев: Изоставиха ги нашите, вътрешните предатели.

Владимир Сергиенко: Те не са предатели. Тях ги прикоткаха, после ги изоставиха на произвола на съдбата. Не можаха да устоят. Днес има ново поколение, то няма никакво отношение към предателството или непредателството. Трябва да се борим за душите им, а вие казвате, че са предатели. Те си нямаха понятие. Те живееха в друга епоха. Днес на някои места вече е късно да се воюва за младежта, трябва да се воюва за децата. Да се борим за душите не значи да купуваме.

Николай Рибаков: Рядко подкрепям Владимир. Бих казал, че много недооценяваме ролята на гражданската дипломация. 

(Пак се намесва Семьон Багдасаров и се стига до неколкоминутно надвикване. Дори водещият му прави забележка, че прекалено много размахва ръце, и накрая му повишава тон.)

В света има изключително жестока конкуренция между всички страни. И тук е въпросът дали трябва да търсим приятели или съюзници и партньори. Какво е дружбата в международната политика? Не е съвсем ясно. Да победиш в тази конкуренция можеш само тогава, когато вътре в твоята страна изграждаш силна икономика. Когато нашата икономика е 1,7 на сто от световния БВП и бележи спад, няма да бъде възможно да спечелим в международна конкуренция. Затова, ако искаме да имаме много съюзници, трябва да изградим силна икономика. Тогава ще имаме съюзници.

Сергей Михеев: Т.е., когато имаме силна икономика, те признават, че сме ги спасили, а когато е слаба, не признават. Нима това е нормално? Ето това е политическа педерастия!

(Водешият Соловьов започва да се заяжда с Рибаков и да го пита защо тогава партия «Яблоко» не приеме обратно в редиците всички, които са я напуснали заради нейния национализъм или по други причини.)

Николай Рибаков: Ако на село хората не могат да си прокарат газ и канализация, българите нямат нищо общо с това.

Сергей Михеев: Имат общо, защото са тема на предаването.

Михаил Велер: Доколкото разбирам — ако не съм прав, нека ме поправят — задачата е да бъдат установени максимално удобни, приятелски, изгодни за нас партньорски отношения с всички страни. Т.е. задачата по принцип е как да бъдат изградени така, че да бъдат задоволени и нашата гордост, и нашият джоб. А бълваните тук потоци от омраза могат да породят само омраза. Не съм бил през живота ми на такава злобна петминутка на омразата. Тук някои хора още не са се навоювали — искат да погребват момчетата, кръв искат, армия им дай. Да не сте яли отровни гъби? Забравихте ли къде живеете?

Семьон Багдасаров: Не сме забравили. Българският народ е единствен в Източна Европа, който не воюва, когато наближихме границата. А в същото време свали 114 английски и американски самолета, които бомбардираха България. С нас, със съветската армия, българите воюваха в Югославия срещу германската армия. И загинаха над 30 000 българи. Това за всеки случай, няма нужда да залитаме наляво или надясно за това, че някакъв негодник, който е учил Бог знае къде, е забравил за това. Сега по същество — има ли, няма ли съюзници. Голяма страна като Русия не може да има съюзници. Искам да напомня — и ти си чел Гай Юлий Цезар (това е казано към Владимир Сергиенко — б.р.), че съюзникът не е нищо друго освен васал на съвременната Римска империя. Тя е определяла — този съюзник ще ни помага. Същото беше при нас в епохата на СССР. И същото е сега при САЩ.

Изоставихме всички. И дори там, където дори дяволът не е стъпвал — в Афганистан. И до днес в Москва и Централна Русия вероятно има 100 000 бивши афганистански офицери, които дявол знае с какво се занимават. Изоставихме дори собствените ни съюзни републики. Каква Европа, след като дори постсъветското пространство не можем да поставим под контрол?

Виталий Третяков: Винаги съм твърдял, че Руската православна църква е второто руско Министерство на външните работи. Убеден съм, че не чиновник от външното министерство, не политици подсказаха на думите на този президент да бъде отговорено така, както отговори патриарх Кирил. И правилно направи, че отговори така. Това е много важен момент. Не съществува никакво славянско братство. Това също е доказана история. Второ, не съществува никакво православно братство. Това е доказано многократно. Към това трябва да се отнасяме сериозно, защото неслучайно са споменати украинците, финландците. Това е същото, което казваха за Полша — че са я освободили Първи, Втори, Трети украински фронт — значи я е освободила Украйна. А руснаците нямат нищо общо. Русия, СССР нямат общо. Същото е. Като тези българи. Сменяха им се президентите. Те оня газов хъб ту го строят, ту не го строят. Какво е това? Кой ги кара така да танцуват? Това не е само 600 години. Те продължават да се въртят като смоци. Така че не трябва да вярваме и на една тяхна дума.

И последно — за съюзниците. Напълно прав е Гай Юлий Цезар и Семьон Аркадиевич Багдасаров, който го е прочел от кора до кора. Какво става в световните войни? Първо има скупчване от едната страна и скупчване от другата. После, когато славната руска армия, славната съветска армия започват да побеждават, съюзниците на Хитлер преминават на нейна страна. Който побеждава, те тичат подир него. А после — при този, който ги храни. Такава им е психологията. Кой освен самите нас може да гарантира сигурността на Русия? А ние трябва да гарантираме сигурността на нашите съюзници. За чий са ни такива съюзници?

Ако утре има война, Армения и политическият й елит по-скоро ще бъдат изцяло с нас. Беларус — почти със сигурност. За Южна Осетия се разбира от само себе си. Абхазия — също. Приднестровието също е наше. Донбас и Новорусия ще бъдат с нас. Ето ги нашите съюзници, ето защо трябва да ги защитаваме. Защото тези съюзници никога няма да ни изоставят. А да разчитаме на българите…

(Следват подигравки по адрес на Николай Рибаков заради думите му за канализацията по селата. И изобщо за това, че при всяко свое явяване по телевизията той говори за канализацията. Политикът напразно се опитва да обясни, че е важно първо да се види как живеят хората вътре в страната.)

Владимир Соловьов: Всеки път разговорът се свежда до това. Не става ясно как съществува Русия. Как Русия без топъл клозет победи Наполеон и Хитлер.

(Отново надвиквания с участието на Семьон Багдасаров. Михаил Велер опитва да обясни, че битът е нещо изключително важно, особено през този век. И говори колко лошо се чисти снегът в Москва. Следва изказване на водещия Соловьов, че и Ню Йорк е бил парализиран тази зима, след което той обявява края на предаването.)

clubz.bg

 

Тагове: ; ; ; ; ; ;