Със Си Цзинпин, който може да остане на власт за неопределено време, Китай ще се присъедини към растящата група страни с авторитарно управление. Експанзията на режимите, управлявани със силна ръка, поставя под въпрос западния демократичен модел.
Владимир Путин, Реджеп Тайип Ердоган, Виктор Орбан, Абдел Фатах ас Сиси, Родриго Дутерте. . .  Тези управници, според мнозина  демократично избрани лидери, са попътен вятър в платната на политическия нелиберализъм — концепция за управление, неблагоприятна за защита на правата на човека, изправен срещу властите.
А точно това поставя под въпрос модела на либералната демокрация — съчетаващ демократично избиране на лидерите и публични свободи, гарантирани от правовата държава.

Тези режими «отхвърлят демократичния модел, в който ние (на Запад) сме израсли и който смятаме за нормален, но очевидно не е, защото от гледна точка на човешката история той не съществува от толкова отдавна», каза пред АФП британският изследовател на Китай в Оксфордския университет Джордж Магнъс.
Освен това сърцето на либералните демокрации — Съединените щати и Европа — е пронизано от избирането на Доналд Тръмп или референдума за Брекзит — тенденции, които не са благоприятни за либералния аспект на демократичното управление.

«Сигурно е, че клубът на управляваните демокрации се увеличава» и че Китай е «виден член на този нов «вътрешен кръг», който не е съгласен САЩ да имат водеща роля в световната дипломация, казва Карълайн Галактерос, доктор на политическите науки и ръководителка на консултанската компания «Планетинг».
«Залогът за тези държави е да прекъснат връзката между икономическото и финансовото си развитие — което в много отношения се опира на принципите на глобалния либерализъм и глобализацията — и политическия и социалния контрол над множеството им народи. . . за да избягнат съдбата на Русия от 90-те години», затънала в дълбок упадък след разпадането на СССР, обяснява Галактерос.

В началото на 90-те години мислители като Франсис Фукуяма се питаха дали човечеството приближава към  «края на историята» с неизбежното установяване на либералната демокрация, победила комунизма и диктатурите.

Но преди края на десетилетието Фарид Закария писа в сп. «Форин афеърс» за възникването на «нелиберална демокрация» в режими, вместили се в демократичния калъп.
И това продължава — някои страни постепенно се хлъзгат към нелиберализма, след като избраха авторитарни лидери, както стана в Турция или Унгария.
«От гледна точка на управлението на международните отношения това е много опасна епоха» за застъпниците на либералната демокрация, смята Магнъс. Те несъмнено обмислят как да се изправят срещу това явление, добавя той.
Редица лидери «във възникналите нелиберални демокрации се възползват от недоволството (срещу глобализацията, автоматизацията, миграциите и т.н.)», смята Кенет Рот, директор на неправителствената организация «Хюман райтс уоч».

«Важно е демократичните (либерални) лидери да откроят несъстоятелността на политическите програми на автократите», каза той пред АФП. Освен това «Китай оказа икономическа помощ на редица други автократи в света», например Пекин поддържа значителни икономически връзки със Венецуела и Зимбабве.

БТА, Фабиен Замора, Франс прес

Тагове: ; ; ; ;