Американците, с промития си мозък, са убедени, че Ким Чен Ун е отговорен за конфронтацията между Пхенян и Вашингтон, но истината няма общо с това убеждение.

Истинският проблем не е ядреното оръжие на Ким,

а 65-годишната военна окупация на полуострова от страна на Вашингтон, която поддържа със сила едно политическо решение. Решение, тиранично наложено на една суверенна нация с цел да държи страната разделена на две; решение, което доведе на власт марионетния режим на Юг; което закрепи постоянното военно присъствие в името на търговските интереси на САЩ; което установи контрол върху стратегическа територия във връзка с вашингтонския план за ограждането на Русия и Китай, само и само да останат доминираща глобална държава за сто години още.

Казано простичко, Вашингтон на 100 % носи отговорността за днешната конфронтация, а също и за всяко изостряне на обстановката през изминалите 70 години.

И въпреки това, никак не е лека задачата да отвърнеш на потоците държавна пропаганда от страна на САЩ. Затова си позволявам да защитя позицията на КНДР чрез една кратка аналогия, която дава възможност да представя случващото се в определена светлина.

Представете си, че корейската армия реши да дислоцира десетки хиляди войници за бойни действия в защита на Юга по време на гражданската война. И нека отбележа, че войските са толкова подготвени, че биха могли да убият 3 милиона американци, едновременно с това да нулират всякакъв бизнес и производство, а като следствие, би пострадал всеки дом, болница, църква и университет — просто всичко това би се превърнало в димящи руини. В резултат на корейската намеса Северът ще бъде неспособен да спечели войната, ще трябва да сключи примирие и Югът и Северът на САЩ ще се окажат разделени задълго, а пък Корея ще сложи свои марионетки в столицата на Ричмонд и ще изгради военни бази във всеки южен щат от Вирджиния до Луизиана… Да допълним, че едно такова положение би продължило повече от 60 години, благодарение усилията на корейските пропагандисти, които биха провалили всеки опит за урегулиране на диалога или за обединение. Да кажем направо, че активистите и политиците на Севера биха следвали политиката на “слънчевата светлина” *, която насърчава общуването и по-добрите взаимоотношения между двете страни. Обаче усилията им постоянно са саботирани от самодоволните имперски сюзерени, за които всеки стремеж към диалог е равносилен на заплаха за постоянното им присъствие на Юг.

И така, те ще следват същата противозаконна дейност, с която днес са заети САЩ, тоест, ще сеят разногласия, раздор и противоречия между двете страни, вечно ще провокират повече проблеми, повече дисхармония, повече злост. Навсякъде и завинаги те ще прокарват имперската програма, с която основната маса от населението се превръща – условно  казано — в едни сунити и шиити.

Нима това не е грандиозен план да разделяш и да владееш, настройвайки брат срещу брата, така че да се хванем един други за гърлото, само за да се оправдае очевидната окупация, да се оправдае вмешателството, да се оправдае продължаващата икономическа експлоатация?

Да, точно така.

САЩ никога не са сваляли санкциите от Северна Корея,

никога не са се отнасяли с нейните ръководители другояче, освен с презрение и жестокост, и никога не са правили искрени опити да приключат с враждата. Вашингтон никога не сяда на масата за преговори със Северна Корея, за да озвучи разногласията, или да обсъди по-нататъшните стъпки.

Защо?

Нима заради това, че КНДР е комунистическа държава? В това ли е въпросът?

Не, по дяволите. САЩ открито търгуват с Китай и Виетнам, а и двете държави изповядват марксистката идеология. И нещо още по-зашеметяващо — днес САЩ използват явно “утопичното” марксистко опълчение (кюрдските отряди за народна самоотбрана YPG) в Източна Сирия като своя марионетна армия в борбата за сваляне на правителството в Дамаск. Та помислете: ударните подразделения на Вашингтон в Сирия са една шепа хора! Казвам го, без да желая да засягам кюрдите (тяхната идеология е съвсем близка до моята), а за да илюстрирам презрителната липса на принципи и крайното лицемерие на всичко, което Вашингтон говори и върши. Вашингтон не се вълнува от нечия лична философия. Вашингтон се вълнува от властта. И всичко, което му помага да завладее властта глобално, е добро – по правило.

САЩ отказват да подпишат договора със Севера за приключване на войната, отказват да седнат на масата за преговори с делегатите на Севера и отказват каквито и да са гаранции, че няма да нападнат Севера във всеки момент и без причина. Това е политиката на Вашингтон към Севера, а ние всеки ден четем в “Ню Йорк таймс” , във “Вашингтон пост” и други “достоверни” елитни медии, че Северът “заплашва САЩ”, че Северът е импулсивен и жесток, че Северът трябва да бъде наказан заради явната му съпротива.

Дрън-дрън! Северът не носи отговорност за кризата на полуострова. Отговорността е на САЩ. Изцяло! Вижте откъс от статията на Дейвид Уилям Пиър:

“САЩ се опасяват, че в преговорите между двете Кореи може да стане дума за мира. Затова Вашингтон инструктира южнокорейския президент Мун Дже-ин да се придържа към всички възможни теми, с изключение на темата за мир… И не е само Тръмп. Бивш високопоставен чиновник от администрацията на Обама предупреждавал Мун, че Южна Корея нищо няма да получи, ако “зад нея не стоят САЩ”… И добавил: “Ако на южнокорейците се гледа като на измъкнали се от синджира, това само ще задълбочи напрежението вътре в алианса” (“САЩ унижават Южна Корея, заплашват и Северна Корея”, “The Unz Rewiew”).

Е, значи Южна Корея се изсули от каишката като някакво пуделче? Човекът нали точно така го е казал?

Цитираната лекомислена фраза трябва да бъде детайлно анализирана най-вече защото това не е просто “един минус”, а по-скоро навежда на фундаменталната равносметка за отношенията “господар-роб” между ръководителите на Юга и техния колониален Биг бос във Вашингтон.

Именно Вашингтон командва Юга, именно Вашингтон контролира корейските войски, и Вашингтон диктува политиката.

Майк УИТНИ

Тагове: ; ; ; ; ; ;