Прогонването на голям брой руски дипломати от САЩ и редица европейски страни отново повдигна въпроса: нима светът се връща в студената война?

Според някои експерти, нещата са дори по-лоши, защото ситуацията е «още по-непредсказуема», пише  The New York Times. 

Независимо от напрежението, опосредствените конфликти и рискът от ядрена война, с които бяха пронизани отношенията между Москва и Запада в продължение на десетилетия, двете страни имаха примерна представа какво следва да очакват.

В определена степен всяка от страните вярваше, че другата ще действа разумно и предсказуемо, твърди изданието.

На фона на настоящите трудни отношения на Русия с останалия свят, които се изостриха след отравянето на екс-агента Скрипал, дипломатическият климат от времето на студената война изглежда «обнадеждаващ».

Това заявява за изданието историкът от Европейския университет в Санкт Петербург Иван Курила.

Той припомня за периода на «парализиращо недоверие», последвал след Октомврийската революция от 1917 година.

Според него, не е нужно да се прави аналогия в студената война, трябва да се прави аналогия с болшевишкия режим, който «постоянно ликвидирал опонентите си извън граница».

За разлика от болшевиките съвременните руски власти не били заинтересовани от разпространението на нова идеология или световна революция.

Но путинска Русия «се превърнала в революционен режим в международните отношения», твърди Курила.

От гледна точка на Кремъл, именно САЩ първи нарушили нормите, когато през 2002 година президентът Джордж Буш — младши напуснал важното споразумение от времето на студената война, Договоръг за противоракетната отбрана.

На Русия не й харесват възникналите оттогава правила в световния ред, господстващата роля в които изпълнява Америка, тя «иска да ги промени», счита историкът.

В същото време съществува едно правило, което Русия следва неизменно -това е принципът на взаимността.

Кремъл ясно даде да се разбере, че след оценката на загубите, нанесени на дипломатическия й корпус, той ще отговори с прогонването на западните посланици.

 Аналитикът от Европейския съвет по международни отношения Кадри Лийк признава, че нападението над Скрипал я е озадачило.
Тя е считала, че по време на новото си управление Путин «ще се откаже от дестабилизацията».
Според нея, «руският президент е непредсказуем», но обикновено следва своята собствена логика.
«Путин се занимава с подривна дейност не в името на веселбата, а защото Путин може точно това», уверена е Лийк.
Бившият британски посланик в Москва Йен Бонд счита, че заради частни «неправдоподобни възражения» Русия е започнала да прилича на «момче, което крещи «Вълци!».
«Ако вие постоянно говорите за безумни теории на заговора, в края на краищата хората ще започнат да питат, а не са ли думите ви поредното безумно руско отрицание», казва той.
Бонд казва още, че в годините на студената война дори при враждебните действия дипломатическите отношения са оставали относително спокойни и порядъчни.
Но сега всичко се изменило, уверен е екс-посланикът.
Той обръща внимание върху това, че руското посолство в Лондон и МВнР публикуват изявления в Туитър, в които се присмиват над Великобритания като над безпомощна, изгубила миналото си величие империя и се отнасят презрително към отравянето на Скрипал, наричайки го:
«така нареченото дело Скрипал».
 «Путин не се опитва да разпали световна война, но той е разрушител», убеден е Бонд.
«Руският президент се опиянява от това, че поставя чуждестранните правителства в объркване, пренебрегвайки установените норми», добавя той.
Превод и редакция: Петя Паликрушева

Източник:https://www.nytimes.com/2018/03/26/world/europe/russia-expulsions-cold-war.html

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;