Член 6. България. Автономно трибутарно княжество с християнско правителство и народна милиция.

България ще образува автономно, трибутарно княжество, с християнско правителство и народна милиция.

България. Руско-турска комисия ще трасира границите.

Окончателните граници на Княжеството ще бъдат определени от една особена руска-турска комисия преди пълното напускане на Румелия на руската императорска войска.

България. Задължения на руско-турската комисия, националности.

Тази комисия ще държи сметка при измененията, които трябва да направи на мястото в общото трасе, за принципа на народността на мнозинството жители в граничните местности съобразно основите на мира, както и за топографските условия и за практическите интереси на съобщенията на местното население.

България. Гранична линия.

Пространството на българското княжество е определено в общи черти върху тук приложената карта, която ще трябва да служи за основа на окончателното разграничение. Като се отделя от новата граница на сръбското княжество, граничната линия ще следва западната граница на Врянянската кааза до планинската верига Карадаг. Като завива на запад, линията ще следва западните граници на Кумановската, Кочанската и Тетовската кааза до планината Кораб; оттам – по реката Велещица до вливането й в Черни Дрин. Като отива на юг по Дрин и след това по западната граница на Охридската кааза към планината Линас, границата ще следва западните граници на кааза Корча и Старово до планината Грамос. След това през Костурковото езеро граничната линия ще стигне до реката Мъгленица и като следва нейното течение и мине южно от Яница (Енидже Вардар), ще се отправи през устието на Вардар и през Галико към селата Парга и Сарайкьой; оттам – през средата на езерото Бешикгьол към устията на Струма и Места и по морския бряг до Буругьол; по-нататък, вземайки североизточно направление към планината Чалтепе, през Родопската планинска верига до планината Крушово, през черните Балкани (Карабалкан), през планините Ешеккулачи, Чепелиу, Караколас и Ишиклар до реката Арда. Оттам граничната линия ще бъде трасирана по направление на град Чирмен и като оставя на юг град Одрин, през селата Сюютли, Карахамза, Арнаутчени, Акарджи и Енидже, до реката Теке Дереси. Като следва течението на Теке Дереси и на Чорлу Дереси до Люле Бургас и оттам през реката Суджакдере до селото Сергюен, граничната линия ще мине през височините направо към Хаким Табияси, където ще достигне Черно море. Тя ще остави морския бряг при Минкалия и следвайки южните граници на Тулчанския санджак, ще достигне Дунава над Расово.

SanStefano1

Член 7. България. Избор на княз. Изключване на династиите на Великите европейски сили.

Българският княз ще бъде свободно избран от населението и утвърден от Високата Порта със съгласието на силите. Никой член на царуващите династии във великите европейски сили на може да бъде избран за български княз.

България. Избор на княз в случай на овакантяване на трона.

Ако се оваканти високият пост на българския княз, изборът на нов княз ще стане при същите условия и същите форми.

България. Събрание на първенците ще изготви органически закон преди избора на княз.

Едно събрание на първенците (нотабилите) на България, свикано във Филипопол (Пловдив) или Търново, ще изработи преди избирането на княза, под надзора на един руски императорски комисар и в присъствието на един турски комисар устав на бъдещото управление според правилата, установени през 1830 година след Одринския мир в духовните княжества.

България. Права и интереси на различните населения.

В места, където българите се смесени с турци, гърци, власи (куцовласи) и други, ще се държи справедлива сметка за правата и интересите на тези населения в изборите и при изработване на органическия устав. Въвеждането на новото управление в България и надзорът за неговото прилагане ще бъдат поверени за две години на един руски императорски комисар. След изтичането на първата година от въвеждането на новото управление, ако европейските правителства признаят за нужно и ако по този въпрос се постигне съгласие между тях, Русия и Високата Порта, те ще могат да прибавят към руския императорски комисар и специални делегати.

Член 8. България. Евакуация на османските войски. Крепостите ще бъдат разрушени. Турция ще разполага с военните материали.

Няма да има повече турска войска в България и всички стари укрепления ще бъдат премахнати за сметка на местното правителство. Високата Порта ще има право да разполага по свое усмотрение с военните материали и други предмети, принадлежащи на османското правителство и които биха останали в крепостите на Дунава, вече освободени по силата на примирието от 19/31 януари, както и с онези, които биха се намирали в Шуменската и Варненската крепост.

България. Руска окупация до създаване на народна милиция.

До пълното създаване на местна милиция, достатъчна да поддържа реда, сигурността и спокойствието, броят на която ще бъде определен по-късно със споразумение между османското правителство и руския императорски кабинет, руски войски ще заемат страната и ще подпомагат комисаря в случай на нужда. Тази окупация ще бъде ограничена също за срок от около две години.

България. Численост на окупационната армия. Разноските ще бъдат понесени от България. Руските съобщителни връзки с необходими складове.

Числеността на руския окупационен корпус, съставен от шест пехотни дивизии и две кавалерийски, който ще остане в България след напускането на Турция от императорската армия, не ще надхвърля петдесет хиляди души. Той ще бъде издържан за сметка на окупираната страна. Руските окупационни войски в България ще запазят своите съобщителни връзки с Русия не само през Румъния, но също през пристанищата на Черно море – Варна и Бургас, където те ще могат да създават, докато трае срокът на окупацията, необходимите складове.

Член 9. България. Данък да се заплати на Турция.

Размерът на годишния данък, който България ще плаща на сюзеренния двор по банкова сметка, която Високата Порта ще посочи по-късно, ще бъде определен със споразумение между Русия, Османското правителство и другите кабинети в края на първата година от дейността на новите учреждения. Този данък ще бъде установен върху средния доход от цялата територия на Княжеството.

България. Ще се сключи споразумение с Турция, за да поеме България задълженията към железопътната компания Русе – Варна, както и към други железопътни компании.

България ще замести Османското правителство и ще поеме всички тежести и задължения на последното по отношение на железопътната компания Русе-Варна въз основа на споразумене между Високата Порта, правителството на Княжеството и управлението на тази компания. Уреждането на въпросите за другите железни пътища, които минават през Княжеството, ще стане също по споразумение между Високата Порта, установеното в България правителство и управлението на заинтересуваните компании.

Член 10. България. Транспорт на турските войски и т.н. през България по строго определени пътища. Специални регламенти ще уредят условията.

Високата Порта ще има право на преминаване през България за превозване по определени пътища на войски, муниции, хранителни припаси в области, разположени вън от Княжеството и обратно. За да се избягнат трудностите и недоразуменията при упражняването на това право, условията за използването му ще се определят след споразумение на Високата Порта с управлението в България с особен правилник, в срок от три месеца след ратифицирането на този акт, като се обезпечат военните нужди на Високата Порта.

България. Нередовни войски, башибозуци и черкези.

Разбира се, че това право ще се отнася само за редовните турски войски и че нередовните, башибозуци и черкези, ще бъдат безусловно изключени от него.

България. Право на Турция за пощенски и телеграфни услуги.

Високата Порта си запазва също правото да прекарва през Княжеството своята поща и да поддържа телеграфна линия. Тези два въпроса ще бъдат също уредени по гореспоменатите начини и време.

Член 11. България. Права на мюсюлманите, които не са местни лица, да притежават недвижими имоти. Създаване на турско-българска комисия под надзора на руски комисари.

Земевладелци, мюсюлмани и други, които биха установили своето лично местожителство вън от Княжеството, ще могат да запазят своите недвижими имоти в него, като ги дават под наем или ги управляват чрез други лица. Турско-български комисии ще заседават в главните населени центрове под надзора на руски комисари, за да разрешат окончателно в срок от две години всички въпроси относно установяването на правото на собственост върху недвижими имоти, в които имат интереси мюсюлмани и лица от други вероизповедания.

България. комисии да уредят отчуждаванията и т.н. на държавна собственост и на религиозни фондации (вакъфи).

Подобни комисии ще бъдат натоварени със задачата да уредят в продължение на две години всички въпроси относно начина на отчуждаването, експлоатацията и използването за сметка на Високата Порта имотите на държавата и на духовните учреждения (вакъфи).

България. Продажба на непотърсени имоти.

След изтичането на споменатия две годишен срок всички имоти, които не са били потърсени, ще бъдат продадени на публичен търг и сумата, която ще бъде събрана от тях, ще бъде употребена за издръжка на вдовиците и сираците, както на мохамедани, така и на християни, жертви на последните събития.

Член 12. Дунав. Разрушаване на крепостите. Укрепления няма да съществуват на бреговете му. Военни кораби няма да плават във водите на княжествата. Изключения.

Всички крепости на Дунава ще бъдат премахнати. За в бъдеще няма да съществуват укрепления по бреговете на тази река, нито ще бъдат допускани военни кораби във водите на княжествата Румъния, Сърбия и България с изключение на обикновените местни такива и малки кораби, предназначени за нуждите на речната полиция и митническата служба.

Дунав. Поддържане на права и т.н. на международната комисия за долния Дунав.

Правата, задълженията и привилегиите на международната комисия за Долния Дунав остават непокътнати.

Член 13. Дунав. Турция ще възстанови корабоплаването по Сулинския канал и ще обезщети частните лица.

Високата Порта поема възстановяването на плаването по Сулинския канал и обезщетяването на частните лица, чиито имоти са пострадали от войната и от прекъсването на корабоплаването по Дунав, като предостави за тези двойни разходи една сума от петстотин хиляди франка от тези, които се дължат от Дунавската комисия на османското правителство.

Тагове: ;